Той е роден преди 119 години, работил е по банановите плантации, живял е почти целия си живот в бедност и днес закусва с ориз, боб и пържен банан. Костариканецът Хосе Флорес Флорес обаче може да се окаже не просто необикновен столетник, а най-възрастният жив човек на планетата. Остава международните експерти да потвърдят възрастта му и да превърнат семейната история в световен рекорд.
Раждане, записано през 1907 година
Според гражданския регистър на Коста Рика Хосе Флорес Флорес е роден на 11 юли 1907 г. в провинция Гуанакасте, по тихоокеанското крайбрежие на страната. Майка му се казвала Хосефа, а раждането било вписано във време, когато автомобилите били рядкост, самолетът все още изглеждал като чудо, а светът дори не подозирал какви войни и технологични революции го очакват.
Днес почти всички хора, родени през първото десетилетие на ХХ век, отдавна са починали. Хосе обаче е жив, разговаря с близките си и според посетилите го журналисти е в забележително добро състояние за възрастта си.
Той живее в селско населено място край полуостров Никоя - район, известен като една от световните „сини зони“, в които необичайно много хора достигат и надхвърлят 100 години. Роднините му, местната асоциация „Синя зона“ и испански изследовател вече подготвят необходимото досие за международното потвърждение на възрастта му.
Процедурата обаче не е формалност. При претенциите за изключително дълголетие експертите трябва да установят непрекъсната документална следа от раждането до наши дни, защото грешки в регистрите, повтарящи се имена и изгубени документи неведнъж са проваляли подобни случаи.
Чувствам се чудесно
Когато журналистите влизат в скромния му дом, Хосе ги посреща с краткото: „Чувствам се чудесно“. До него още стоят балони от празненството за 119-ия му рожден ден.
Закуската му не прилича на скъпо меню за дълголетие. На масата има гало пинто - традиционно костариканско ястие от ориз и боб, прясно сирене и пържен банан. Той поздравява гостите с твърдо ръкостискане и бавна, но искрена усмивка.
Слухът му е отслабнал, а коленете му са износени от десетилетия тежък труд. Когато излиза от къщата, използва проходилка, но продължава да търси малките удоволствия - да усети вятъра, да чуе папагалите по дърветата и да поздрави съседите.
До него е внучката му Хелен Флорес, която е поела всекидневните грижи. Тя обаче е категорична, че семейството не се отнася към него като към безпомощен човек.
„Много хора се отнасят към възрастните си роднини като към мебели - хранят ги и се грижат за тях, но невинаги ги възприемат като личности с пълни права. Тук Хосе е човекът, който взема окончателните решения за имуществото си“, разказва тя.
Думите й разкриват вероятно една от най-важните, но трудно измерими тайни на неговото дълголетие - той не е изолиран от живота и не е превърнат в страничен наблюдател. Семейството му се грижи за него, но продължава да уважава волята и достойнството му.
Живот, който не обещавал 119 години
Историята на Хосе съвсем не прилича на разказ за безгрижно и охолно дълголетие. Бедността го съпътства от раждането.
Майка му го изоставя и той е отгледан от баба си. Баща му умира, когато момчето е едва на седем години. Още в детството си Хосе започва да работи на полето, а като тийнейджър заминава, за да изкарва пари в банановите плантации.
Трудът е тежък, условията - сурови, а перспективите - почти никакви. Единственото, което по-късно би могло да бъде свързано с дълголетието му, е постоянната физическа активност, която остава част от живота му десетилетия наред.
След като се жени и става баща, Хосе се премества в северната част на страната. Никога не успява да спечели достатъчно, за да купи собствена земя.
Държавата планирала да му предостави парцел, но тогава той вече наближавал 75 години и не отговарял на условията на програмата. Никой не вярвал, че човек на такава възраст ще може още да обработва земята. Днес внучката му разказва историята със смях - мъжът, смятан тогава за прекалено стар, продължава да живее повече от четири десетилетия по-късно.
Семейството и сега обитава скромен дом въпреки многобройните обещания за по-добро жилище. Това прави случая още по-необикновен - Хосе не е достигнал 119 години благодарение на богатство, специални терапии или защитен живот.
Трите правила на Хосе
Самият той не предлага сложни обяснения и не търси чудодейна съставка. Формулата му се събира в едно изречение: „Работете здравословно, доверявайте се на Бога и яжте здравословна храна.“
Съпругата му Офелия не достига неговата изключителна възраст. Тя умира на 71 години, което показва колко трудно е дълголетието да бъде обяснено само с общия начин на живот в семейството.
Според Хорхе Виндас, основател на асоциацията „Синя зона“, Хосе въплъщава традиционния живот на старото Гуанакасте - силни семейни и обществени връзки, естествена храна, постоянно движение, религиозна духовност и ритъм, определян повече от изгрева и залеза, отколкото от часовника.
Има обаче любопитна подробност. Хосе не е прекарал целия си живот в официално признатата синя зона. Виндас се шегува, че той „просто заминал за почти век и след това се върнал“. Независимо къде е живял, Флорес запазил навиците, характерни за региона.
Точно този начин на живот постепенно изчезва. Туризмът, новото строителство, притокът на жители и промяната в храненето преобразяват района. По-младите поколения вече не се движат, не се хранят и не живеят по начина, по който са живели хората от поколението на Хосе.
На 119 години „нормално“ вече няма
Испанският геронтолог Хосе Антонио Рабадан от Университета на Аликанте е посещавал столетници в Гуанакасте повече от 70 пъти. Той среща Флорес, когато костариканецът е на 117 години, и остава поразен от физическото му състояние. „На 119 години понятието „нормално“ вече не съществува. Това са случаи, които едва започваме да разбираме“, казва изследователят.
На 113 години Хосе все още изминавал около километър дневно, за да посещава дневен център и да се среща с други възрастни хора. Дори сред суперстолетниците подобна подвижност е изключителна.
Рабадан сравнява дълголетието със смес от множество съставки - генетика, храна, движение, човешки отношения и социални връзки. Нито една от тях обаче не дава пълен отговор.
Други хора са живели при сходни условия, хранели са се по подобен начин и са работили физически, но са починали десетилетия по-рано. Именно затова учените са предпазливи към универсалните рецепти за живот над 100 години.
Геронтологът е оптимист за признаването на възрастта на Хосе. Освен вписването в държавния регистър е запазено и копие от свидетелството му за кръщение от 1907 г. Според Рабадан досието съдържа официални и проверими документи, които проследяват историята на живота му.
Рекордът все още принадлежи на англичанка
Докато проверката приключи, официално признатата най-възрастна жива личност остава англичанката Етел Катъръм. Тя е родена на 21 август 1909 г. и в момента е на 116 години. Книгата на рекордите на Гинес и Групата за геронтологични изследвания потвърждават нейния статут.
Ако възрастта на Хосе бъде удостоверена, той няма просто да измести Катъръм. Костариканецът ще се окаже с повече от две години по-възрастен от официалната световна рекордьорка и ще стане най-възрастният потвърден мъж в историята.
Абсолютният доказан рекорд засега остава на французойката Жан Калман, която умира през 1997 г. на 122 години и 164 дни.
За семейството на Хосе обаче по-важна от славата е възможността да запази живота му такъв, какъвто го познава - у дома, сред децата, внуците и правнуците. „Дом за възрастни хора? Само през трупа ми. Майка ми, синът ми и аз се грижим за него тук. Това е неговият дом и това е неговото семейство“, казва Хелен.
В крайна сметка най-необикновеното в историята на Хосе може да не се окаже числото 119. Поразителното е, че зад него стои човек, който продължава да се усмихва, да взема решения и да посреща всеки нов ден със закуска от ориз и боб - сякаш вече не е надживял почти целия познат свят.
