На 11 август се отбелязва датата, която според най-разпространеното съпоставяне на календарите съответства на митичното начало на настоящата ера в Дългия календар на маите - 11 август 3114 г. пр.н.е. Именно тази система години по-късно се оказа в центъра на световна истерия заради 21 декември 2012 г. Тогава милиони хора очакваха бедствия и дори края на света. Самите маи обаче не са оставили подобно предсказание - за тях приключвал голям календарен цикъл, а не времето.
Дългият календар е създаден, за да подрежда събития върху огромна времева линия, вместо постоянно да повтаря сравнително кратки цикли. Смитсониън посочва, че цикълът от 13 бактуна обхваща точно 1 872 000 дни, или приблизително 5125,366 години. Именно той започва от митичната дата през 3114 г. пр.н.е. и достига до 21 декември 2012 г.
Машина за броене на хилядолетия
Системата изглежда сложна, но принципът й е почти като при километраж. Един ден е кин. Двайсет дни образуват уинал. Осемнайсет уинала правят тун от 360 дни, 20 туна са катун, а 20 катуна - бактун от 144 000 дни, или приблизително 394 години.
Така владетелите на маите можели да записват с изключителна точност кога е настъпила коронация, война, религиозна церемония или друго важно събитие. За разлика от календар, който просто се повтаря всяка година, Дългият календар позволява една дата да бъде поставена върху непрекъсната историческа линия.
Но маите умеели да мислят и в много по-големи мащаби. В надписите се срещат разширени числови конструкции, а системата допуска единици над бактуна, които достигат до милиони години. На стела в Коба например началото на сегашната ера е изписано чрез необичайно дълъг ред от по-високи позиции - свидетелство колко огромни времеви пространства са могли да представят математически.
Как 2012 г. се превърна в апокалипсис
Всичко се завъртя около датата 13.0.0.0.0 - 21 декември 2012 г. Тогава приключиха 13 бактуна от началото на текущата ера. По нашите представи това може да се сравни не с последната страница на календара, а с момент, когато огромен брояч достига кръгло число и започва следващият период.
В популярната култура обаче тази календарна граница постепенно се превърна в нещо съвсем друго. Появиха се твърдения за планетарни катастрофи, мистериозни космически събития и унищожение на човечеството. С наближаването на декември 2012 г. митът вече живееше собствен живот.
За специалистите проблемът беше очевиден - древните текстове не казват, че календарът свършва. Изследователят на писмеността на маите Дейвид Стюарт още преди 2012 г. подчертава, че след 13-ия бактун броенето спокойно може да продължи към 14-и, 15-и и нататък. След 19 бактуна идва следващата по-голяма единица.
Надпис от бъдещето разбива мита
Едно от най-силните доказателства идва от самите маи. В Храма на надписите в Паленке древен текст прави изчисление, свързано с владетеля Кинич Ханааб Пакал и годишнина от неговото възкачване на трона.
Сметката отвежда не до 2012 г., а чак до 4772 г. - повече от 2700 години след предполагаемия „край на света“. Съвременни изследвания на надписите от Паленке продължават да посочват именно тази далечна дата като част от времевия хоризонт, използван от маите.
Това прави апокалиптичната версия практически невъзможна. Ако древните жреци и писари са смятали, че времето приключва през 2012 г., няма особена логика върху монумент да изчисляват събитие през 4772 г.
Още преди настъпването на прословутата дата научно изследване, публикувано от Кеймбридж, стига до същия извод - в древните представи на маите няма „край на календара“, а запазените текстове показват очакване светът да продължи далеч след края на 13-ия бактун.
Какво всъщност пише в Тортугеро
Най-често в историите за 2012 г. се цитира Паметник 6 от Тортугеро в Мексико. Текстът действително се отнася до приключването на 13-ия бактун, което го превръща в сензация десетилетия след неговото издълбаване.
Но в него няма описание на взривяваща се Земя, унищожено човечество или космическа катастрофа. Надписът е свързан с календарното завършване и религиозно събитие, включващо божество, почитано в Тортугеро. Изследванията на самия текст го разглеждат именно в контекста на ритуално отбелязване на прехода.
И тук се крие истинската ирония на историята. Цивилизация, способна да брои времето в мащаби, които надхвърлят човешкия живот с хилядолетия и дори позволяват математическото представяне на периоди от милиони години, беше превърната от модерния свят в автор на пророчество, което никога не е правила.
21 декември 2012 г. дойде и си отиде. Светът не свърши. А ако се придържаме към логиката на самите маи, календарът направи точно това, за което е бил създаден - просто продължи да брои.
