Връщат имената от най-кървавите години на СССР
Сталинград и Ленинград да възкръснат от историята и отново да се появят на картата на Русия. Санкт Петербург да изчезне като официално име и да стане Ленинград, а Волгоград отново да се казва Сталинград. Не, това не е сюжет от роман за завръщането на СССР, а реален законопроект, внесен в Държавната дума - колкото и шокиращо да звучи това.
Депутатът от Комунистическата партия на Руската федерация Анжелика Глазкова предлага градовете герои да носят имената, с които са били известни по време на Великата отечествена война. Според внесения проект Санкт Петербург трябва да бъде преименуван на Ленинград, а Волгоград – на Сталинград в срок до една година след влизането на закона в сила.
Инициативата не се изчерпва само с имената. Законопроектът предвижда да бъде създаден специален правен статут на градовете герои, да бъде забранено бъдещото им преименуване и върху гербовете или знамената им да бъдат поставяни изображения на съветския Орден на Ленин и медала „Златна звезда“. В градовете герои трябва да се издигнат и специални обелиски със същите символи.
Градът на Петър Велики
Иронията на предложението е, че историята на Санкт Петербург започва много преди Ленин и съветската държава.
На 27 май 1703 г. Петър I полага основите на крепост в делтата на Нева по време на войната за излаз на Русия към Балтийско море. Скоро около нея започва да се ражда новият град. Името Санкт-Петербург е свързано със свети апостол Петър – небесния покровител на самия цар.
Петербург е замислен като прозорец на Русия към Европа. Петър Велики превръща новата северна столица в символ на модернизацията на империята. От началото на XVIII век градът постепенно се превръща в политически, военен, търговски и културен център. В продължение на повече от два века той е столица на Русия, докато през 1918 г. центърът на властта не се премества в Москва.
Първо Петербург става Петроград
Името Санкт-Петербург обаче не оцелява без прекъсване.
През 1914 г., след началото на Първата световна война и на фона на силни антригермански настроения в Русия, император Николай II заменя германоезвучащото Санкт-Петербург с Петроград. Така градът влиза в епохата на революциите вече с руско звучащо име.
Именно Петроград става сцена на събитията, които преобръщат руската история през 1917 г. Тук избухва Февруарската революция, тук болшевиките извършват Октомврийската революция, а няколко месеца по-късно новата власт започва да мести центъра си към Москва.
Ленинград се ражда след смъртта на Ленин
Следващата смяна на името е още по-политическа.
Владимир Ленин умира на 21 януари 1924 г. Само няколко дни по-късно Петроград вече е превърнат в Ленинград. На 26 януари Вторият всесъюзен конгрес на съветите официално приема преименуването. Инициативата идва от Петроградския съвет, оглавяван от Григорий Зиновиев.
Така градът на Петър Велики получава името на Ленин – човека, превърнал се в символ на революцията и основател на съветската държава. За комунистическата власт това е много повече от административна промяна. Старото имперско име е заменено с името на новия идеологически герой.
Ленинград остава такъв 67 години.
Името, превърнало се в символ на войната
Именно Ленинград е името, с което градът влиза в една от най-трагичните страници на Втората световна война.
Блокадата започва на 8 септември 1941 г. и продължава до 27 януари 1944 г. Градът е откъснат от основните снабдителни линии, а населението оцелява в условия на глад, студ и непрекъснати бомбардировки. Ленинград се превръща в един от най-силните символи на съветската военна памет и през 1965 г. получава званието „град-герой“.
Именно тази история е в основата на аргумента на Глазкова. Според внесения законопроект градовете герои трябва да запазят имената, които са носили по време на Великата отечествена война.
Но зад историческата памет стои и огромният политически заряд на имената Ленинград и Сталинград.
От Царицин до Сталинград
Днешният Волгоград има съвсем различно име, когато е основан. През 1589 г. на брега на Волга е създадена крепостта Царицин – важен пункт за защита на южните граници на руската държава и за контрол върху търговския път по великата река. Постепенно около крепостта израства градът.
Името Царицин остава векове наред. Градът преживява бурните години на Руската гражданска война, когато е сцена на тежки сражения между болшевики и белогвардейци. Именно тогава в неговата история се появява и фигурата на Йосиф Сталин, който през 1918 г. участва в организацията на отбраната на града. По-късно съветската пропаганда превръща това участие в един от аргументите за преименуването му.
Царицин става Сталинград
През 1925 г., след смъртта на Ленин и утвърждаването на Сталин като водеща фигура в съветската държава, Царицин е преименуван на Сталинград. Така градът получава името на човека, който постепенно се превръща в абсолютен диктатор на СССР.
Името е натоварено с огромен политически смисъл. „Сталинград“ буквално означава „градът на Сталин“ и превръща географията в част от култа към диктатора. Никой тогава не може да предположи, че само 17 години по-късно това име ще стане известно по целия свят не толкова заради Сталин, колкото заради една от най-кървавите битки в човешката история.
Хитлер се насочва към града на Сталин
През лятото на 1942 г. германската армия започва голямото си настъпление на юг. Целите са огромни – Кавказ и неговият петрол, Дон, Волга и прекъсването на жизненоважните транспортни връзки на Съветския съюз.
Сталинград се оказва на пътя на германското настъпление. Но градът има и символна стойност – това е „градът на Сталин“. За Адолф Хитлер превземането му се превръща не само във военна, но и в престижна цел.
Битката започва на 17 юли 1942 г. и продължава до 2 февруари 1943 г. – повече от шест месеца сражения. Германската 6-а армия, подкрепена по-късно от 4-а танкова армия и съюзнически части, се опитва да достигне Волга и да унищожи съветската отбрана.
Градът е превърнат в руини
На 23 август 1942 г. германската авиация нанася масиран удар по Сталинград. Градът е превърнат в пламъци и развалини. След бомбардировките и настъплението на сухопътните части започват едни от най-жестоките градски боеве във Втората световна война.
И тук се случва нещо, което германското командване не очаква. Разрушеният град се оказва по-труден за превземане. Всяка сграда, завод, мазе и руина може да се превърне в укрепление. Съветските войници се сражават за отделни улици и помещения, а германското превъзходство в техника и авиация постепенно губи част от силата си.
Мамаев курган – стратегическото възвишение над града – се превръща в едно от най-кървавите места на битката. Заводите „Красный Октябрь“, „Барикады“ и тракторният завод също се превръщат в бойни полета. На места фронтовата линия преминава през отделни етажи и цехове.
„Уран“ обръща войната
Докато германците са концентрирали огромни сили в самия град, съветското командване подготвя удар по фланговете им.
На 19 ноември 1942 г. започва операция „Уран“. Съветските войски атакуват преди всичко по-слабо защитените флангове, държани от румънски части. На следващия ден започва вторият удар. На 23 ноември двата съветски клина се съединяват и затварят обръча около германската групировка. В капана попадат 22 германски дивизии и повече от 160 отделни части.
Това е моментът, в който битката се преобръща. Германската армия, която само няколко месеца по-рано изглежда неудържима, вече е обкръжена.
Хитлер отказва на командващия 6-а армия генерал Фридрих Паулус да пробие обръча и да се изтегли. Заповедта е Сталинград да бъде задържан на всяка цена.
Последният край
През декември германците правят опит да пробият към обкръжената армия. Операция „Зимна буря“ обаче не успява да спаси войските в Сталинград. Германската групировка остава изолирана, запасите свършват, а студът и гладът довършват войниците.
На 10 януари 1943 г. започва съветската операция „Пръстен“ за окончателното унищожаване на обкръжените сили.
На 31 януари Фридрих Паулус се предава. Само два дни по-късно – на 2 февруари 1943 г. – последните германски части капитулират.
Над 91 000 германски военнослужещи са пленени, сред тях 24 генерали. От изпратените в плен мнозина няма да се върнат никога в Германия.
Битката, която променя Втората световна война
Сталинград е повече от победа на една армия над друга. Той се превръща в символ на момента, в който германското настъпление на Изток започва да се пречупва. След Сталинград стратегическата инициатива постепенно преминава към Червената армия, а германските войски все по-често се оказват в отстъпление. Американският музей на Холокоста определя поражението при Сталинград като решаващ психологически поврат, сложил край на поредицата германски победи през лятото на 1942 г.
Цената обаче е чудовищна. По данни на руската енциклопедия общите загуби на силите на Оста в битката достигат около 1,5 милиона души, а съветските загуби са около 1,13 милиона, включително около 480 000 безвъзвратни.
И точно затова името Сталинград има толкова особен живот след войната. То едновременно носи името на съветския диктатор и паметта за една от най-големите победи над нацистка Германия.
Когато Сталинград отново става Волгоград
След смъртта на Сталин започва десталинизацията. През 1961 г. градът е преименуван на Волгоград. Така от картата изчезва името на диктатора, но не и паметта за битката.
Днес властите във Волгоград правят любопитен компромис. Официалното име остава Волгоград, но в определени паметни дни градът символично отново става Сталинград. През 2026 г. например табелите на входовете бяха сменени със „Сталинград“ на 22 юни, а градът има девет дати годишно, в които официално за ден се връща историческото военновременно име.
Защо сега?
Предложението не се появява от нищото.
През януари 2024 г. кандидатът за президент на КПРФ Николай Харитонов заяви, че въпросът за връщането на името Ленинград трябва да бъде решен чрез общонационален референдум. За Волгоград той предложи далеч по-категорично връщане на името Сталинград.
През август 2026 г. лидерът на КПРФ Генадий Зюганов отново изрази съжаление, че Волгоград не е възстановил името Сталинград. Досега обаче тези политически декларации не бяха довели до реален законопроект за едновременното връщане на двете имена.
Сега вече има документ на масата в Държавната дума.
Връщане към СССР или почит към героите?
Точно тук започва големият спор.
За комунистите Ленинград и Сталинград са имена на героични градове, свързани с победата над нацистка Германия. Но за огромна част от света тези названия са неразривно свързани и с репресивната тоталитарна съветската система, с култа към личността и с политическата история на XX век.
Особено силен е зарядът на Сталинград. Името носи директния отпечатък на Йосиф Сталин – диктатора, чието управление е белязано от Големия терор, масови репресии, ГУЛАГ, насилствената колективизация и милиони жертви на режима му.
При Ленинград ситуацията е по-сложна. Ленин е историческата фигура, чието име е дадено на града след смъртта му, а Ленинград е и свещено за руската военна памет име заради блокадата. Но самото преименуване през 1924 г. е извършено именно като акт на съветска политическа символика.
Градът вече е избрал
Има и един факт, който прави сегашното предложение особено чувствително.
През юни 1991 г., още преди окончателния разпад на СССР, жителите на града са попитани дали искат да бъде възстановено историческото име Санкт-Петербург. Мнозинството подкрепя връщането му, а на 6 септември 1991 г. решението става официално. Така градът отново получава името, дадено му при неговото основаване от Петър I.
Това е съществената разлика с преименуването от 1924 г. Тогава решението е взето от съветската власт след смъртта на Ленин. През 1991 г. зад връщането на Санкт-Петербург стои обществено допитване и политическата промяна, довела до края на съветската епоха.
