„Окото на времето” е замислено през 1949 г., а днес са известни само четири екземпляра
Око, обсипано с диаманти. В зеницата му тиктака истински часовник, а от единия ъгъл сякаш се стича кървава рубинена сълза. Ако някой трябваше да превърне времето в бижу, едва ли можеше да бъде друг освен Салвадор Дали. „Окото на времето“ е създадено през 1949 г. и събира две от големите обсесии на художника - погледа и часовника. Историята му обаче остава не само в света на изкуството. Бижуто е откраднато от музей, върнато по пощата, копие от него стига до кралска колекция, а друго е продадено за повече от 1 млн. долара.
Дали създава окото за най-важната жена в живота си
„Окото на времето“ е замислено през 1949 г. като подарък за Гала - съпругата, муза и дългогодишен партньор на Салвадор Дали. Специалисти посочват именно това като първоначалната идея зад произведението.
Бижуто е дълго около 7 сантиметра и е направено от платина, диаманти, син емайл и рубин. Най-голямата изненада се намира в самата зеница - там е вграден работещ механичен часовник Movado. Ирисът е създаден с три различни нюанса син емайл, а около него са наредени диаманти. Рубинът оформя вътрешния ъгъл на окото, докато диамантената украса създава впечатление за сълза.
Самият Дали дава доста ясен ключ към значението на творбата. Фондация „Гала-Салвадор Дали“ предава идеята му, че човекът не може да избяга от времето или да го промени, докато окото вижда настоящето и бъдещето. Така часовникът не е просто ефектен трик, поставен на необичайно място, а част от самия смисъл на произведението.
Темата не е случайна. Часовниците преследват творчеството на Дали още от прочутата картина „Постоянството на паметта“, а очите също се появяват отново и отново в неговия сюрреалистичен свят. При „Окото на времето“ двете изображения буквално се сливат - човек гледа часовника, а часовникът сякаш гледа обратно към него. Експерти отбелязват, че Дали превръща подобни познати мотиви от живописта си в триизмерни произведения от благородни метали и скъпоценни камъни.
Художникът рисува, друг превръща фантазията в диаманти
Дали не стои над бижутерска маса и не закрепва сам диамантите. Неговата работа започва върху хартията. Той изготвя подробни проекти, определя формата, цветовете и материалите, а след това майстори превръщат рисунките в истински предмети.
При най-прочутата серия основният човек е роденият в Аржентина бижутер Карлос Алемани, работещ в Ню Йорк. Художникът давал изключително подробни указания за формите, материалите и цветовете, след което Алемани изпълнявал проектите.
Дали настоява да избира и самите материали. За него рубинът, диамантът или платината не са просто скъпи украшения. Фондацията подчертава, че ги подбира и заради символичните значения, които им приписва. Така бижутата се превръщат в малки сюрреалистични скулптури, а не в обикновени украшения.
Проектът започва още през 40-те години и постепенно се разраства. Сред най-прочутите произведения се появяват „Рубинените устни“, „Кралското сърце“, „Космическият слон“ и разбира се „Окото на времето“. Официалната колекция на фондацията съдържа десетки бижута и проекти на Дали от този период.
Художникът има необичайно отношение и към хората, които ги гледат. Според него бижуто не изпълнява предназначението си без публика. Именно зрителят го довършва чрез погледа, тялото и начина, по който възприема замисъла.
Американско семейство се влюбва в бижутата на Дали
През 1949 г. филаделфийският банкер и филантроп Къминс Катърууд и съпругата му Еленгоуен се оказват сред най-важните ранни покровители на необичайното начинание. Те придобиват 22 бижута на Дали и дори разглеждат хартиените му проекти, преди произведенията да бъдат изпълнени с диаманти, платина и други ценни материали.
Семейство Катърууд не държи творбите заключени в банков сейф. Част от колекцията е изложена в дома им в Хавърфорд, Пенсилвания, където по-късно гостува и самият Дали. Бижутата са предоставяни и за изложби на културни и образователни организации.
През 1958 г. колекцията от 22 произведения е придобита от фондацията „Оуен Чийтъм“. Тя започва да предоставя бижутата за благотворителни, образователни и културни изложби, чрез които различни организации събират средства.
Но Еленгоуен Катърууд не успява напълно да се раздели с една конкретна творба - „Окото на времето“. Тя толкова обичала брошката, че поискала от Дали да създаде за нея друг екземпляр. Художникът се съгласил и под негово ръководство била изработена още една версия. Именно това обяснява защо днес съществуват няколко оригинални екземпляра, а не един-единствен предмет.
Окото изчезва от музея… и се връща по пощата
Най-невероятният епизод се случва през лятото на 1955 г. „Окото на времето“ е изложено в Музея на изкуствата в Кливланд, когато внезапно изчезва. Кражбата се превръща в новина. Архивът на фондация „Гала-Салвадор Дали“ пази сведения за публикации от 30 юни 1955 г., съобщаващи, че прочутото „Око“ е откраднато от музея. Полицията дори открива пръстови отпечатъци във връзка със случая.
Само това би било достатъчно за легенда около произведението. Но истинската история става далеч по-малко вълнуваща.
След няколко седмици бижуто се появява отново. На 23 юли пресата в Кливланд съобщава, че „Окото на времето“ е върнато от предполагаемия крадец. На следващия ден местният „Плейн дийлър“ излиза със заглавие, което би могло да бъде написано от сюрреалиста лично - бижуто е върнато по пощата и с неплатена пощенска такса.
Така една творба, в която часовникът се намира в човешко око, изчезва мистериозно и след седмици пристига обратно като обикновена пощенска пратка.
Надеждните исторически източници не свързват „Окото на времето“ с проклятие, смърт или поредица нещастия за собствениците му. Реално документираната история с кражбата и необикновеното връщане обаче е достатъчно странна сама по себе си.
Четири „Очи“, едното е при кралски особи
Днес са известни четири оригинални екземпляра на „Окото на времето“. „Сотбис“ проследява съдбата им и именно тук около произведението остава една истинска загадка.
Единият екземпляр е част от колекцията, която преминава към фондацията „Оуен Чийтъм“, а днес се намира във фондация „Гала-Салвадор Дали“ във Фигерес и е постоянно изложен там.
Друг екземпляр е продаден от „Сотбис“ на 8 май 2014 г. за внушителните 1 055 000 долара.
Третият е версията, направена за Еленгоуен Катърууд, след като тя отказва емоционално да се раздели с любимата си брошка. През 2017 г. „Сотбис“ предлага именно такъв екземпляр с произход от фамилията Катърууд и оценка между 300 000 и 400 000 долара.
Най-загадъчен остава четвъртият. „Сотбис“ посочва единствено, че той се намира в известна европейска кралска колекция. Името на кралското семейство не е разкрито в каталога. Няма достоверни публични сведения кой точно го е носил или дали изобщо брошката е използвана като украшение на официални събития.
Същевременно основната колекция от бижута на Дали преживява собствено международно пътешествие. След фондацията „Оуен Чийтъм“ тя е купена през 1981 г. от саудитски милиардер, по-късно преминава през три японски компании и накрая е придобита от фондация „Гала-Салвадор Дали“. Колекцията включва 39 бижута и 27 оригинални рисунки и се завръща във Фигерес, където днес е част от наследството на художника.
Сред тях „Окото на времето“ остава една от най-разпознаваемите творби - платинено око с диаманти, рубинена сълза и часовник вместо зеница, замислено за Гала през 1949 г., откраднато шест години по-късно и върнато по начин, който трудно би могъл да бъде по-подходящ за света на Салвадор Дали.
