Балканите са известни с необичайните си географски наименования, но хърватското село Смртич безспорно изпъква сред тях. Въпреки че името му звучи мрачно и поражда смущение у мнозина, зад него се крие тихо и живописно селище, осигуряващо спокойствие далеч от градския стрес.
Разположено в община Горни Богичевци (Бродско-посавска жупания), селото се намира на 136 метра надморска височина, на около 137 километра от Загреб и близо до границата с Босна и Херцеговина. Мястото е със силно изразен аграрен профил – местните жители традиционно разчитат на земеделието и животновъдството, а животът тук тече на значително по-бавни оборти.
През последните десетилетия Смртич преминава през сериозни демографски и административни промени. Между 1961 г. и 1991 г. селото е част от община Нова Градишка. По време на конфликта при разпадането на Югославия (до май 1995 г.) попада в границите на самопровъзгласилата се Република Сръбска Краина, след което е интегрирано в община Горни Богичевци. През 1991 г. селото е брояло 486 жители, от които 457 са били етнически сърби. През 2001 г. жителите намаляват до 338 души (150 хървати и 54 сърби). През 2011 г., според официалното преброяване, населението е 292 души.
Днес Смртич е пример за автентичната славонска провинция. На фона на масовото обезлюдяване на хърватските села, община Горни Богичевци активно подкрепя местни проекти за съхраняване на традициите и селския начин на живот. Макар името му да кара хората да се замислят, когато го видят на картата, реалността в Смртич е съвсем различна – това е просто една спокойна и зелена общност, запазила духа на миналото.
