Планетата на децата с втори живот

Планетата на децата с втори живот | StandartNews.com

Майката не вярвала, че ще види Пами ученичка, детето с трансплантация вече е на 10 г.

18 ноември 2004 година влиза в историята на медицината ни. За едно момиченце и до днес той е втори рожден ден. 6-месечната тогава Памела Пекова получава нов черен дроб, като донор става баща й. Трансплантацията е извършена от екип начело с проф. Любомир Спасов и италианския професор Масимо Малаго.

В четвъртък вечерта в зала 3 на НДК с тържествен концерт бе отбелязан десетият юбилей от момента, когато в България се правят чернодробни трансплантации. До момента екипът на проф. Спасов вече е направил 122. Част от децата, получили втори живот благодарение на хирурга, присъстваха на празника и се снимаха с човека, подарил им не просто черен дроб или сърце, а бъдеще.

"Мамо, искам първо да се снимам с Крисия", подхваща ентусиазирано Памела минути след тържеството в НДК, отбелязващо нейния втори рожден ден като празник на цялата ни медицина. Малко преди това талантливата изпълнителка от Разград заедно с Хасан и Ибрахим е пренесла в зала 3 на НДК "Планетата на децата". "Мега яко пее", обяснява едно от момченцата, обитаващи тази планета, докато чака своя ред да се снима с професор Спасов. Веднага след Пами.

Памела, която е била в пелени, когато я оперират, днес е вече десетгодишна и учи в четвърти клас. Момиченцето идва на бял свят с вродена липса на жлъчни пътища и семейството изживява истинско ходене по мъките, докато лекарите поставят правилната й диагноза. Обиколили няколко болници, докато в крайна сметка се установи какъв е проблемът на детето. Накрая в педиатрията в София успели да диагностицират момиченцето, което било цялото пожълтяло. Докато чакат за операцията, сърцето на майката Таня се свива от страх, че може да не види дъщеричката си ученичка. Сега Пами е щастливо десетгодишно дете, което мечтае да подари здраве, обич и щастие на целия свят, стига да има магическа пръчка. Знае за трансплантацията, която е претърпяла, вкъщи много често говорят за това, а и връзката с проф. Спасов остава за цял живот, той дори идва на първия учебен ден на малката първокласничка. За претърпяната операция знаят и всичките й приятели от четвърти клас в родната Кула.

"Децата много я пазят, щадят я, когато играят заедно, въпреки че тя не трябва да се ограничава и да спазва някакъв специален режим. Спортува като всички, записа се сама на спортни и народни танци от тази учебна година, обича всякакви игри. Е, не е от най-ученолюбивите, но не е и слаба ученичка", разказва Таня. Пами е изключително близка с четиригодишната си сестричка Радослава, която е навярно единственото четиригодишно дете, в чийто речник съществува сложната думичка "трансплантация". В училище Памела си пада по уроците по музика, часовете по бит и техника, както и по рисуването. Може с часове да си измисля някакви детски фантазии, които след това пресъздава на белия лист. Рисува въображаем свят, в който навярно болни няма. А мечтата й е да стане фризьорка, когато порасне.

Ивайло, който е с година по-голям от нея, пък е факир на информатиката и математиката. И, напълно в духа на времето, мечтае един ден да стане компютърен инженер. Момченцето е първият пациент, опериран от изцяло български екип начело с проф. Любомир Спасов, разказва майка му Димитричка, която сама става донор на детето си. Откриват заболяването на малкия Иво още на седеммесечна възраст, но се налага да почака за операцията, докато стане на три годинки. Детето отпада с всеки изминал ден, отслабва, отказва да се храни, а коремчето му се подува. На тригодишна възраст малчуганът вече е изцяло на медикаменти. За да бъде опериран обаче в български условия, са нужни 130 000 лева. Плаща ги варненският бизнесмен Георги Гергов. "Благодарни сме му и до днес, че направи толкова много за Ивчо. И той, и професор Спасов му помагат и сега, когато се налага да ходи в чужбина", разказва Димитричка.

Иво, типично по мъжки, е запален по спорта, особено по футбола. Мама обаче се страхува да му позволи да тренира, за да не получи травма, която да отключи здравословни проблеми. В училище обаче Ивайло рита топката заедно с всички, напълно забравил за претърпяната операция. Пада си по всякакви видове спорт и рекорди, затова участва всяка година в състезанията, които се организират специално за трансплантирани деца в областта основно на леката атлетика и тениса на маса. Някои от тях се провеждат и в Европа и Ивайло неминуемо се завръща от тях с нова победа. Започва да се състезава още като второкласник, като си избира шах и тенис на маса. "Вече имам над 20 медала", разказа петокласникът, който в училище най-много си пада по математическите науки. "Навремето ходеше да тренира и танци, но беше по-притеснителен. Когато го гледах снощи пред камерите и микрофоните, ми се стори вече доста по-овладян и спокоен", разказва майка му.
До тази година семейството живяло в Нови пазар, но решило да се премести във Варна. Причината била и липсата на работа в малкото градче, и възможностите, които разкрива за Ивайло морската столица. Майката иска да му даде перспективи, така че наистина да сбъдне мечтата си и от малък компютърен факир един ден да се превърне в човек, който създава на компютъра нови светове. Засега все още нямат дом и живеят на общежитие, но Димитричка се надява скоро да получат общинско жилище, където Ивайло да расте без притеснения. "Без златните ръце на професор Спасов нищо от това нямаше да се случи", разказва майката. Самият Ивайло расте като послушно дете, макар че, като всяко хлапе, "обича да хитрува". "Аз съм по малко и от двете", заяви петокласникът по време на концерта в НДК, след като водещият Даниел Цочев го запита от кои е - от палавите или от послушните. "Ту от палавите, ту от нормалните", уточнява момчето, което очевидно не иска да си признае, че понякога влиза и в категорията "послушни". Леко го затруднява въпросът какво би направил, ако някак си имаше шанса да стане магьосник. Искам всички болни да са живи и здрави. И здравите да бъдат живи и здрави", додава Ивайло след кратко замисляне. Вероятно те са сред малкото деца, оценили понятието "здраве" на толкова ранен етап от живота си - защото знаят какво е усещането да го губиш. И вярват, че ако имаш този дар, можеш да сбъднеш всичко останало.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай