В края на 19-и век България преживява истински културен и архитектурен разцвет, като водеща роля в този процес играе град Русе. Познат като „вратата на България към Европа“, крайдунавският град първи посреща редица съвременни нововъведения. Именно там на 1 юли 1897 г. официално заработва първият пътнически асансьор в Княжество България. Тази невиждана дотогава „вертикална машина“ се превръща в истинска сензация и тема номер едно за разговори сред местното население.
Къде се е намирало това инженерно чудо?
Първият български асансьор е инсталиран в емблематичната за времето си сграда „Чикаго“, намираща се на улица „Пирот“ 5 в Русе. Архитектурното бижу е било собственост на заможното семейство Соломон и Розали Блаущайн.
Сградата е била проектирана да бъде модерен търговски и развлекателен център. В нея са се помещавали луксозен хотел, изискан голям ресторант, кабаре и престижната модна къща на г-жа Розали. Асансьорът е имал за цел да отвежда гостите на хотела и ресторанта директно до покрива на сградата, където е била разположена атрактивна лятна градина. На пода в коридора на сградата и до днес могат да се видят мозаечните инициали СРБ (Соломон и Розали Блаущайн). [4, 5]
По чия поръчка е направен?
Идеята за прокарването на асансьора е изцяло на Соломон Блаущайн. Известен в търговските алманаси като страстен предприемач и търговец, той натрупва значително състояние чрез мащабна търговия с пощенски марки. Блаущайн е искал неговият хотел „Чикаго“ да съперничи на най-луксозните европейски и американски хотели. Поради тази причина той решава да инвестира в най-модерното тогавашно удобство.
Интересното е, че по това време Русе все още не е бил електрифициран. Поради тази причина асансьорът е бил изцяло ръчно задвижван. Конструкцията е функционирала благодарение на физическата сила на няколко специално наети едри и здрави мъже. Те са въртели огромни макари и механизми с въжета, за да издигат и свалят кабината с гостите по етажите.
Възторгът и смайването на хората
Появата на това техническо съоръжение предизвиква невиждан възторг, примесен с искрено смайване и лек уплах сред гражданите. За тогавашното общество идеята, че човек може да влезе в затворена дървена кутия и да се издигне в небето без никакво усилие, е изглеждала като чиста магия или сцена от научнофантастичен роман.
Пред хотел „Чикаго“ ежедневно са се събирали тълпи от любопитни граждани, които са искали просто да зърнат движещата се кабина. Да се повозиш на асансьора бързо се превръща в символ на престиж и висок обществен статус. Заможните русенци и гостите на града са плащали с удоволствие, за да изпитат „вълнението от летенето“ до панорамната тераса. Местните вестници разпалено са описвали усещането, а децата са гледали на механизма като на истинско чудо. Въпреки че се е задвижвал с човешка сила, за българите от онова време този асансьор е бил категоричното доказателство, че страната уверено стъпва в модерния ХХ век.
