Котките разбират повече от човешката реч, отколкото поведението им подсказва, но трудно разпознават отделни емоции само по гласа. Ново изследване с 20 домашни котки установи, че животните стават по-бдителни, когато чуят човешки вокализации, но реагират сходно на щастие, гняв, страх и тъга. Учените не открили и обща за всички котки посока на завъртане на главата, която да показва различна обработка на положителните и отрицателните сигнали. Това означава, че човешкият глас привлича вниманието им, но без лице, жестове и познат контекст може да не им дава достатъчно информация за настроението.
Предишни проучвания обаче показват, че котките не са безразлични към начина, по който им говорим. Те различават речта, насочена специално към тях, от обичайния разговор между хора, когато думите са произнесени от стопанина им. Същата промяна в тона не предизвиква ясна реакция, когато гласът принадлежи на непознат, което подчертава значението на индивидуалната връзка между животното и човека.
Гласът ги кара да наострят уши
В новия експеримент учените пуснали записи, изразяващи четири основни човешки емоции - щастие, гняв, страх и тъга. Котките реагирали с повишено внимание, но поведението им не показало, че надеждно разграничават емоционалното съдържание само по звука.
Изследователите наблюдавали движенията на главата и ушите, както и признаците на напрежение и бдителност. Липсата на устойчива странична реакция подсказва, че котешкият мозък не обработва изследваните човешки вокализации по ясно разделен модел според тяхната положителна или отрицателна окраска.
Това не означава, че котките изобщо не разпознават човешките емоции. По-ранно изследване установи, че те могат да съчетават изражение на лице с подходящ звук и да променят поведението си според възприетата емоция. Новите резултати по-скоро показват, че гласът сам по себе си може да не бъде достатъчен.
Котките познават гласа на стопанина
Още през 2013 г. учени установиха, че домашните котки различават гласа на своя стопанин от гласовете на непознати. Животните обаче рядко отговаряли с мяукане или приближаване, а най-често показвали, че слушат чрез движения на ушите и главата.
Затова липсата на видима реакция не е доказателство, че котката не е чула или не е разпознала човека. Тя може да остане на място и само леко да завърти уши, да повдигне глава или да промени погледа си.
По-силната реакция към стопанина вероятно се изгражда чрез всекидневното общуване. Познатият глас се свързва с храна, ласки, игра, отваряне на врата или други предвидими събития и постепенно придобива значение за животното.
Те наистина знаят имената си
Котките могат да различат собственото си име от обикновени думи и от имената на други животни в дома. Експериментите показват, че реакцията често е едва забележима - движение на ушите или главата, а не непременно приближаване към човека.
Разпознаването не означава, че котката разбира името като човек. По-вероятно е тя да е научила определена звукова комбинация и да я свързва с последствия - получаване на храна, внимание и игра, но понякога и с неприятни преживявания като посещение при ветеринар.
Ако името редовно се използва при наказание или викане, животното може да изгради отрицателна асоциация и да започне да го избягва. Повикването с мек тон и последваща награда увеличава вероятността котката да реагира.
Думите се превръщат в сигнали
Няма надеждно установен универсален брой думи, които всяка котка може да научи. Способността зависи от характера, възрастта, средата и честотата, с която дадена дума се свързва с конкретно действие.
Думи като „храна“, „вечеря“ или „ела“ могат да се превърнат в сигнали, когато винаги са последвани от едно и също събитие. Котката не разбира изречението в човешкия смисъл, но научава връзката между звука и очаквания резултат.
Тъкмо затова мъркащият домашен любимец може да изглежда напълно безразличен към дълъг разговор, но мигновено да реагира на една позната дума. Котките не са лоши слушатели - те просто отделят внимание на онова, което има значение в собствения им свят.
