Старите английски кръчми и хотели имат особен чар. Скърцащи дървени подове, тесни стълбища, камини и стени, които са видели стотици години история. Но според някои посетители в тези сгради се крие и нещо друго – обитатели, които отдавна би трябвало да са напуснали света на живите.
В Югозападна Англия легендите за призраци се предават от поколения. Гости разказват за стъпки в празни коридори, необясними звуци и странни видения. Една от тези истории дори убедила известна британска телевизионна водеща, че животът не свършва със смъртта.
15 призрака в една кръчма и пиратът Черната брада
Кръчмата „Ландогър Троу“ (Llandoger Trow) на улица „Кинг Стрийт“ в Бристол съществува още от XVII век. Според местните предания под покрива ѝ бродят цели 15 призрака.
Легендата разказва, че тук някога отсядал и прочутият пират Черната брада. За него се твърди, че по време на битки подпалвал собствената си брада, за да изглежда още по-страховит пред враговете си.
Но не само пиратското минало подхранва мрачната слава на заведението.
Служители и посетители разказват за внезапни стъпки и зловещи шумове, които сякаш идват от празни помещения.
Някои от предполагаемите духове дори имат имена. Един от тях е Пиер – загадъчен мъж, за когото се твърди, че ходи с болезнено накуцване и носи ортопедична шина на единия крак.
Бялото куче, което преминало през заключена врата
В градчето Стрийт, графство Съмърсет, се намира Музеят на обущарите, разположен в имение от XVI век, известно като „Грейндж“ (The Grange).
Управителката на музея Сам Кълън го описва като изключително обитавано от духове място.
Историите за необясними явления там са документирани още през 1922 г. в книгата „Разкази от хълмовете Полдън“ на Франсис Ууд.
Една от най-необичайните легенди е за двама братя, живели в имението. Единият видял бяло куче в кухнята. Малко след това другият брат влетял в стаята и разказал абсолютно същото.
Имало обаче една странна подробност. Според второто момче кучето станало и излязло през вратата.
Само че вратата била заключена.
Три седмици по-късно бащата на двете момчета починал в кабинета си.
Самата Сам Кълън също има необичайно преживяване в сградата. Когато започнала работа в музея, не знаела почти нищо за историята му.
Един ден внезапно усетила силна миризма на болничен дезинфектант в плевнята.
По-късно научила, че помещението е било използвано като карантинна болница по време на пандемията от испански грип.
Нощта, която убедила телевизионна водеща в отвъдното
„Ейншънт Рам Ин“ (Ancient Ram Inn) в Уотън ъндър Едж, графство Глостършър, е сред най-известните места за любителите на истории за призраци във Великобритания.
Телевизионната водеща Ивет Филдинг, позната от предаването Most Haunted, признава, че именно това място е оставило едно от най-силните впечатления у нея.
Когато започнала работа по поредицата, не била сигурна в какво да вярва. След преживяванията си обаче вече е убедена, че има живот след смъртта, и твърди, че не се страхува от нея.
Най-потресаващата история е свързана с нейния колега Стюарт.
По време на снимките той се държал предизвикателно, ругаел и приканвал предполагаемите духове да покажат на какво са способни.
В ранните сутрешни часове Стюарт заявил, че усеща удари с юмруци по тялото си, сякаш някой невидим го пребива.
На следващия ден по тялото му имало синини. Според разказа на Филдинг вследствие на преживения стрес той започнал да губи и косата си заради алопеция.
Разбира се, тези твърдения не представляват доказателство за свръхестествена намеса.
През октомври старият хан организира специални паранормални разследвания. А в нощта на Хелоуин посетителите могат да се включат в нощен „лов на призраци“, да се облекат в костюми и да прекарат часове в компанията на изследователи на необясними явления.
Жената, която седи до прозореца в стая №4
Хотел „Черният лебед“ (The Black Swan Hotel) в Девизес, графство Уилтшър, е построен през 1737 г. Някога негов собственик бил Амброуз Сейнтсбъри, за когото се предполага, че се занимавал с разбойничество по пътищата.
Според местните предания залата, която днес се използва за събития, някога служела за съдебни заседания и срещи на масони и търговци.
Но най-известната история е свързана със стая №4.
Някои гости твърдят, че посред нощ виждат млада жена с рокля, седнала на стол до прозореца. Тя гледа навън, сякаш очаква някого.
Разказите не дават ясен отговор коя е жената и защо се появява.
Изследователи на паранормални явления твърдят също, че са установили внезапни температурни промени в избата на хотела, които свързват с предполагаемото присъствие на духове.
Замъкът Чилингам – детето, което свети в синьо
В графство Нортъмбърланд се издига замъкът Чилингам (Chillingham Castle), смятан за една от най-обитаваните от духове крепости във Великобритания.
Историята му започва през XII век, когато на това място имало манастир. През 1344 г. той бил превърнат в укрепен замък заради стратегическото си положение близо до границата с Шотландия.
През Средновековието в крепостта били затваряни множество пленници. Местните легенди разказват за жесток мъчител на име Джон Сейдж, известен като „Касапина на шотландците“.
В подземията днес са изложени възстановки на средновековни уреди за изтезания.
Но най-известният призрак е така нареченото Синьо момче – светеща детска фигура, която според разказите се появява в един от коридорите.
Друга легенда описва жена, която нощем обикаля двора и моли минувачите за вода.
Замъкът предлага вечерни обиколки и нощувки за посетители, които искат сами да усетят атмосферата му.
Замъкът в Единбург – безглавият барабанчик и призракът с миризмата
Единбургският замък е една от най-известните забележителности на Шотландия. Изграден върху висока вулканична скала, той пази близо хилядолетие история и необикновено богата колекция от призрачни легенди.
Сред предполагаемите му обитатели е Сивата дама, свързвана с Джанет Дъглас, екзекутирана чрез изгаряне през 1537 г.
Друга история разказва за обезглавен барабанчик, който през 1650 г. предупредил с барабана си за приближаващата армия на Оливър Кромуел.
Според легендата и днес понякога се появява по крепостните стени, продължавайки своя зловещ марш.
Посетители разказват и за призрачно черно куче, обикалящо замъка.
Но най-необичайният дух принадлежи на затворник, опитал се да избяга, като се скрил в количка с тор.
Според преданието количката била изхвърлена от крепостните стени и мъжът загинал.
Оттогава, твърдят местните истории, неговият призрак се появявал наоколо. Имал обаче една особеност – понякога хората първо усещали миризмата му и едва след това виждали самото привидение.
Защо толкова обичаме историите за призраци?
Не всички са убедени, че необяснимите случки в старите сгради имат свръхестествен произход.
Д-р Джоан Паси, преподавател по готическа литература и литература на ужаса в Бристолския университет, предлага съвсем различен поглед.
Според нея хората обичат да вярват в призраци, защото тази представа понякога е по-утешителна от алтернативата.
Идеята за духове съществува от самото начало на човешкото разказвачество. Тя ни дава език, чрез който можем да говорим за смъртта и отвъдното.
Някои призрачни истории носят утеха и надежда. Други поставят под въпрос научното ни разбиране за света и подхранват усещането, че все още съществуват необясними неща.
Но легендите изпълняват и друга функция – съхраняват спомените на цели общности.
Особено когато става дума за стари къщи, кръчми и хотели, историите за духове са начин миналото да продължи да живее.
А може би точно затова най-старите английски ханове никога не изглеждат напълно празни.
