Йосиф Сърчаджиев, който е напуснал грешния ни свят в сряда, не е пожелал никакви публични прощални церемонии – нито опело, на което да се изсипе гилдията, нито последни овации към Отвъдното, което толкова много хвалеше, нито речи, нито спомени за десетките му роли на сцената, в киното и в телевизията. Освен всичко друго, дежурните клюкари дълго ще се чудят дали Александра Сърчаджиева е била поканена от сестра си Ана да се прости с баща им. Отношенията между Йоско и Александра остават загадка – някои казват, че бащата и дъщерята се разминават, дори без да се поздравят, други твърдят, че са ги виждали да си общуват съвсем приятелски в Сатирата. Каквото и да се говори, фактите са неоспорими – Александра е истинска Сърчаджиева и като визия, и като талант.
Последатана му роля в киното е в "Януари" (2021) на Андрей М. Паунов
Легендарният актьор, който в последните години поставяше черни комедии в театър „Възраждане“, не успя да преживее смъртта на съпругата си Райна Томова, която си отиде през 2024-а. „Тя беше енергийният двигател, събирателната сила и режисьорът зад кадър на нашето семейство. Ако не беше Райна, нямаше да ме има. Тя ме създаде като личност“, казваше той. Те наистина бяха неразделни – и на сцената, и извън нея. Вероятно заради непреодолимата загуба Йоско е побързал да я последва, колкото езотерично или еретично да звучи това. Защото той нямаше страх от Отвъдното след завръщането си оттам през 2004-а, когато беше повален от „тежкото инсултче“. „Онзи свят е най-красивото нещо. Не бойте се! Няма страшно. Не е тъжно. Тъжното е реалността.“, беше категоричен скептикът.
Режисира пиесата на Карло Голдони "Слуга на двама господари", сн. Драматичен театър Ловеч
Личната история на Йосиф Сърчаджиев е сценарий за филм. Роден е преди 81 години в семейството на Стефан Сърчаджиев, професор във ВИТИЗ и режисьор в Народния театър, и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста политик Йосиф Фаденхехт. Първите му изяви пред зрители са в домашната трупа „101 дупки“ – на толкова места е скъсано пердето, използвано от него и братята му Богдан и Николай. „Правехме шоу с куклите, които баща ни донесе от Чехия. Това ни помогна да увеличим цените на билетите. А когато дойде телевизията, бях между първите деца, които участваха в предаванията „на живо“, разказвал е актьорът.
Във "Време разделно" (1988)
Първият филм, в който се снима, е „Наша земя“, режисиран от баща му през 1952 година. На 16 участва в драмата на Любомир Шарланджиев „Хроника на чувствата“. По това време дебютира и в Народния театър – в спектакъла на Стефан Сърчаджиев „Сирано дьо Бержерак“. Увлича се от история, археология, геология. След гимназията започва работа в Киноцентъра като осветител, но скоро отива в казармата. В Дома на народната армия в Ямбол се запознава и с бъдещата си съпруга, местната актриса Райна Томова. Любовта им пламва незаконно, тъй като тя е омъжена. Той бяга от поделението, за да се срещат, което му струва много часове в карцера. По-късно Райна Томова се развежда заради Йоско и зарязва сцената заради киното - нейни са сценариите за филмите „Адаптация“ и „Дубльорът“.
В "Гневно пътуване", сн. Национален филмов център
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев. Първо играе в Сливен, а от началото на 70-те е в театър „Българска армия“. Двайсет години по-късно се преселва в Синеморец, тъй като не може да понесе столичната реалност – след гневните сълзи в Града на истината и след провала на СДС в парламентарните избори. Няколко сезона е звезда в постановки на бургаския театър „Адриана Будевска“. Сред партньорите му там е дъщеря му Ана Сърчаджиева. През 2002 г. се завръща в София, за да се качи на сцената в Малък градски театър „Зад канала“ – в „Поручик Бенц“. После инсултът го вади от играта. След дълги рехабилитации и с нечовешка воля успява да надмогне физическите усложнения и отново да излезе в представление – като смахнатата леля в „Опечалена фамилия“ на Бранислав Нушич. През следващите години режисира в Народния, в „199“, Сатирата, в няколко провинциални театъра. Супер колоритен е в първия епизод на сериала „Дървото на живота“. Последната му роля в киното е в „Януари“ по Радичковата пиеса в екранна версия на Андрей Паунов.
Новата цивилизация убива духа на българите
Вечният бунтар не пестеше истините за българското битие. Когато постави „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников в Стара Загора по драматизацията на Райна Томова, сподели горчиви думи с медиите. „Всичко, което преминава в нашия свят, идвайки от Запада и Изтока, се събира в прекрасната ни страна и създава какофония в душата и мислите на хората. Много от тях загубват ума и дума, защото не разбират какво става – а то, ужким модерно и красиво, се оказва зло, което действа пагубно. В държавата ни толкова много всичко е объркано - и, уви, тази нова цивилизация убива духа на българите“, коментира той преди премиерата. „Но сатирата е кривото огледало на скритата човешка същност, от което няма как да се избяга. Дайте власт на простака и тогава му скройте шапката. Защото по единствена постъпка може да се отсъди за цялостната личност. А когато от подобни човеци зависи съдбата на нацията, нейния просперитет, духовния й ръст - или опростачването й, тогава - ако не може да направим нищо друго – може поне да ги осмеем. Но в тази моя професия ме докосват добротата и любовта. Дяволчето в мен също остава живо – без него не може, то е другото ни „аз“. За къде са ангелите без дяволите?“
По време на снимките на "Черните ангели" (1970), вечният хит на Въло Радев
Сърчаджиев не криеше, че до последно е мечтал да изиграе Сирано дьо Бержерак. „Който няма мечти, заспива от скука“, иронизираше той физическата си невъзможност да се впусне в толкова динамичен персонаж. Признаваше, че е „изчистил“ миналото от главата си – според него най-великото нещо остава мигът. Беше го разбрал на връщане от Отвъдното. Именно тогава по различен начин осъзнава някои от загадките на двата свята, видимия и невидимия. Въпреки че и на по-млади години има драматична случка - за малко да се удави, но Стефан Данаилов му спасява живота. Приятелят му е до него и когато се бори с последиците от инсулта в болницата. „Ламбо изора земята, за да се убеди, че правят най-доброто за мен.“, разказваше Йоско за един от най-близките си хора, с когото обаче избягваха да кръстосват словесни шпаги по повод на социализма и демокрацията. Вероятно вече са заедно в някоя от небесните кръчми.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
