Популярната в Австрия пианистка Донка Ангъчева пристига с роял Бьозендорфер за концерта си със Софийската филхармония на 22 януари. Тя е част от престижния кръг на артистите на прочутата марка рояли, сред които са легендарни пианисти като Андраш Шиф, Кристоф Ешенбах, Рудолф Бухбиндер, Артуро Бенедети Микеланджели, Тори Емйъс,Питър Гебриел и др.
В София тя ще представи Концерт за пиано и оркестър №23 в ла мажор, К.488 от Волфганг Амадеус Моцарт под палката на маестро Йоханес Калицке. Програмата включва и симфоничната поема „Пелеас и Мелизанда“, оп. 5 от Арнолд Шьонберг.
Донка Ангъчева завършила магистратура в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и специализация в престижния колеж „Кралица Елизабет” в Брюксел.
Работила е с много престижни оркестри и на важни световни сцени, сред които Златната зала на Мюзикферайн, Концертхаус-Виена, Тонхале-Цюрих и др.
Има девет издадени компактдиска. Преподава повече от осем години във Виенската консерватория и води майсторски класове в университети в Европа и Южна Америка.
През 2023 г. е отличена като Жена на годината от австрийското списание Look. От 2025 г. е куратор на концертния цикъл „Bösendorfer Klavierwelten“ и президент на Международното Шопеново общество във Виена. През 2025 г. получава Златен почетен знак за заслуги към Република Австрия.
Завършен през март 1786 г. във Виена, Концерт №23 е създаден в периода, когато Моцарт работи върху „Сватбата на Фигаро“. Произведението е сред най-изтънчените му клавирни концерти и се откроява с прозрачно оркестриране и характерното използване на кларинети — сравнително нов тембър в тогавашната му симфонична палитра.
Написана през 1902–1903 г., симфоничната поема „Пелеас и Мелизанда“ е първото голямо оркестрово произведение на Шьонберг. Творбата е вдъхновена от едноименната символистка драма на Морис Метерлинк и проследява ключови епизоди от сюжета — срещата на героите, любовното напрежение, ревността и трагичния финал.
Премиерата се състои на 25 януари 1905 г. във Виена. Музиката е изградена като едно непрекъснато симфонично течение, изпълнено с късноромантична хроматика и наситена оркестрация. В поемата ясно личи преходният стил на Шьонберг — от наследството на Брукнер и Малер към модернизма, който ще дефинира бъдещата му творческа посока.
Йоханес Калицке е роден през 1959 г. в Кьолн. Завършва църковна музика, а след това и Кьолнската Музикална академия, където изучава пиано при Алоис Контарски, дирижиране при Волфганг фон дер Намер, композиция при Йорк Хьолер и електронна музика при Ханс Улрих Хумперт. Специализира в IRCAM в Париж при Винко Глобокар.
Кариерата му като диригент започва в Музикалния театър в Ревир – Гелзенкирхен, където е главен диригент между 1988 и 1990 г. От 1991 г. е артистичен директор и диригент на Ensemble MusikFabrik, който съосновава. Работил е с оркестри като: оркестъра на NDR, симфоничния оркестър на BBC, Мюнхенската филхармония и мн. др. Дирижирал е в Държавната опера „Унтер ден Линден“ – Берлин и операта в Щутгарт и е участвал на фестивалите в Залцбург, Виена и Мюнхен. Има турнета в Русия, Япония и САЩ, както и множество CD записи.
От 2015 г. е професор по дирижиране в Университета „Моцартеум“ – Залцбург, както и гост-преподавател в Madrid Reina Sofía School of Music и в Консерваторията в Цюрих. Носител е на наградата „Бернд Алоис Цимерман“ и е член на Академията на изкуствата в Берлин и на Баварската академия за изящни изкуства.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
