Изложбата „Динамика на радостта“ на известната художничка Бистра Златарева бе аплодирана бурно в Europe House Sarajevо, преди седмица. Тя е събрала 21 картини, а самата експозиция е реализирана в сътрудничество с Посолството на България в Босна и Херцеговина. Серията е реализирана с различни рисунъчни техники и изразни средства- от експресивни мазки до фини линии и стойности на тоновете, които допълват темата за многообразието на радостта като емоция. Бистра Златарева е завършила Националното училище по изящни изкуства и Националната художествена академия в София. Твори в областта на монументалното изкуство, живописта, иконописа и рисунката. Понастоящем работи като преподавател в Националната художествена академия в София и преподава и на деца, и на кандидат-гимназисти.
- Г-жо Златарева, разкажете повече за „Динамика на радостта“ кои картини събира, колко време са рисувани?
- Серията рисунки посветени на темата за радостта, започнах още преди поканата за изложба в гр. Сараево. В този смисъл самата покана за изложбата, която получих декември 2025 г., е по- скоро естествено продължение на процес, който вече беше в ход. Тези работи логично следват и надграждат предишната ми самостоятелна изложба „Форми на безгрижие“, в която за първи път по-осъзнато се насочих към изследването на по- светли и позитивни състояния.
През последните години усещам все по- силна вътрешна потребност да работя именно по такива теми- радост, безгрижие. Това не е бягство от реалността , а по- скоро опит да се фокусирам върху онези нейни аспекти, които често остават пренебрегнати. В свят, който постоянно ни залива с напрежение, многобройни задачи, срокове и тревожност, за мен стана важно да търся и визуализирам моменти на лекота, свобода и позитивни емоции. Така постепено тази серия рисунки обединих под заглавието „Динамика на радостта“.
Главни герои в рисунките са деца, уловени в моменти на тичане, скачане, игра и спонтанен порив, в който тялото се превръща в носител на емоция. Изборът на детската фигура е съзнателен и концептуален. Децата въплащават спонтаността, откровеността и първичността на човешката природа. Те все още не са социално моделирали езика на тялото си – движенията им са пряка и неподправена реакция на съзнанието. Радостта при тях не е контролирана или премислена. Тя е импулс, който преминава през цялото тяло и го превръща в движение. Именно в тази неподправеност откривам особена красота – както в пропорциите на детските фигури, така и в ритъма, пластиката и свободата на самите движения. Тялото тук е не просто форма, а жив израз на вътрешното състояние, то се превръща в носител на чиста, неовладяна енергия.
- Светът на децата – какво е за вас, още повече работите с тях, опишете го с думи, освен с картини ?
- Да, работя с деца на различна възраст вече близо 20 години. Започнах като хоноруван преподавател в Национална Художествена Акадения към катедра „Рисуване“, а паралелно с това помагах на деца да се подготвят за кандидат-студентски и кандидат-гимназиални изпити. От 2016 година преподавам и в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов“, където водя часове по рисуване на студенти от специалност „Сценография“. Същата година създадох „Ателието зад къщата“ – пространство, в което заедно с колеги и приятели работим с деца и млади хора на възраст от 5 до 35 години. Имаме както любителски, така и подготвителни курсове и се стремим да им помогнем да сбъднат мечтите си и да открият света на изкуството. Всяка година на 1-ви юни откриваме изложбата “Конферанс“ , в която представяме работи на всички деца, които работят в ателието. Стремим се да възпитаме в децата специално отношение към изкуството и да създадем усещането за общност.
Светът на децата за мен е свят на безгрижие, свобода и непринуденост. Това е място, в което емоциите са чисти, искрени и неподправени. Децата изразяват себе си откровено – без страх, без задръжки, с онази естествена смелост да бъдат такива, каквито са. Разбира се, всичко зависи от възрастта – колкото са по-малки, толкова по-чисти и непосредствени са техните реакции. Но именно тази откровеност и емоционалност правят работата с тях толкова вдъхновяваща – защото те постоянно ти напомнят как да гледаш на света с любопитство и сърце. Безценно е да бъдеш част от този свят.
- Как се променят в очите ви през годините различните поколения?
- Не харесвам хора, които критикуват днешното поколение и правят механични сравнения с предходните. За мен това не е коректно, защото нито децата, нито хората като цяло могат да бъдат поставени под общ знаменател. Всяко дете е отделен свят – със свой характер, темперамент, интелект, усет и потенциал. И в този смисъл децата до голяма степен са и наше отражение.
Разбира се, всяко поколение носи белезите на времето си. Децата днес са различни от тези отпреди 20 години, но това е напълно естествено – светът също е различен. Променя се средата, начинът на общуване, скоростта на живот, източниците на информация. Всичко това неминуемо се отразява и върху тях.
Затова смятам, че добрият преподавател – не само в изкуството, а изобщо – трябва да умее да се адаптира към тези промени. Освен да бъде добър педагог и реализиран професионалист в своята област, той трябва да притежава и много човешки качества: търпение, толерантност, способност да изслушва, да разбира, да уважава и вярва в децата. Да ги мотивира, да ги вдъхновява, да ги подкрепя, да бъде последователен, взискателен, но и да умее да ги критикува, когато е необходимо. И най-вече – да бъде добър пример за тях.
Днешните деца не приемат авторитетите по подразбиране. За да те възприемат като такъв, трябва да го заслужиш – да спечелиш доверието им, да им покажеш, че си искрен и отдаден. Това е процес, който изисква време и усилие, но когато се случи, когато се изгради тази връзка, тогава наистина се случва един много смислен, ползотворен и вдъхновяващ процес.
- Пречат ли социалните мрежи на талантливите деца, има ли риск да загубят дара си? С дарбата ли се раждаш или е възможно и с много труд да постигнеш големите постижения?
- Отговорът не може да бъде еднозначен. Безспорно социалните мрежи могат да разконцентрират и разсейват, често отнемат време и отклоняват вниманието от по-важните неща. Но от друга страна, те са и средство за комуникация, за достъп до огромно количество информация и възможности. Те са част от реалността, в която живеем, и няма как да изолираме децата от този свят.
По-скоро въпросът опира до мярката и до контрола и разбира се това зависи от възрастта на децата. Когато има баланс, социалните мрежи могат да бъдат дори полезни – като източник на вдъхновение, като платформа за изява, като начин да се свързваш с хора със сходни интереси.
Що се отнася до таланта –да, аз вярвам, че той е нещо, с което човек се ражда. Но това е само началото. Много по-важно е да успееш да го откриеш, да го развиеш и да полагаш постоянен труд. Не случайно се казва – 1 процент талант и 99 процента работа. Така че, ако едно дете има дарба и получава правилната подкрепа и насока, социалните мрежи сами по себе си не могат да я „отнемат“. Всичко зависи от средата, от възпитанието и от това как се насочва енергията му.
- Повече или по-малко искат да учат рисуване децата и какви са днес възможностите, които се отварят пред тях със съвременните инструменти – например да са визуални артисти, комбинация от умения или?
- Определено имаше период, в който интересът към изкуствата беше по-слаб. Дълго време битуваше представата, че един артист по-трудно може да се реализира, да се издържа и да постигне материална стабилност, и това неминуемо влияеше както на децата, така и на техните родители.
Днес обаче сякаш отново се наблюдава подем – има по-голямо ценене на изкуството и по-широко разбиране за това какво означава да си артист. И може би именно съвременните възможности допринасят за това. Светът вече има нужда от визуално мислене – от хора, които създават образи, съдържание, идеи.
Пред децата се отварят много повече пътища – те могат да се развиват не само като класически художници, но и като визуални артисти в по-широк смисъл: в дигиталното изкуство, илюстрацията, анимацията, концепт арт, дизайна. Все по-често се изисква комбинация от умения – художествени, технически, дори комуникационни.
Съвременните инструменти дават огромни възможности, но и поставят нови изисквания. Важно е не само да владееш техниката, а да имаш мислене, идея, посока. И тук отново стигаме до основата – талантът е важен, но развитието му изисква труд, постоянство и добра подготовка.
Така че да – интересът се връща, но и самото поле на изкуството се разширява. А това дава на децата много по-голям избор как да изразят себе си и как да се реализират.
- Има ли вълшебство в това да им се помогне да извадят заряда в себе си, да се самоопознаят, да са верни на изкуството?
- Не знам дали бих го нарекла вълшебство, защото работата ми като преподавател всъщност е свързана с много труд, отдаденост и постоянни усилия. Това не е нещо, което се случва изведнъж или „магически“. Зад всеки резултат стоят време, търпение и много работа – както от страна на преподавателя, така и от страна на детето.Аз обаче много харесвам преподавателската работа. Намирам я за изключително интересна и вълнуваща – особено в процеса, в който търся най-подходящия подход и програма за всеки отделен ученик. Защото няма универсален модел – всяко дете изисква различно внимание, различен език и начин на работа.
И все пак – да, има нещо много специално в това да помогнеш на едно дете да открие себе си. Да видиш как постепенно разпознава своята сила, своя усет, своите качества, и как започва да ги развива, без да губи своята индивидуалност. Удоволствието и удовлетворението от това да бъдеш част от този процес са огромни. Когато мой ученик напредва, постига успехи или сбъдва своя мечта, аз го приемам и като свой успех.
При по-малките деца вярвам, че нашата роля е преди всичко да ги заинтригуваме – да ги накараме да обикнат изкуството, да го почувстват близко. Дори и да не станат художници, изкуството оставя следа – изгражда вкус, чувствителност, отношение към красивото. А това, според мен, има значение далеч отвъд самото изкуство.
Може да звучи малко идеалистично и като клише, но наистина вярвам, че чрез изкуството можем да възпитаме по-чувствителни и осъзнати хора. А това, макар и малка стъпка, прави света, в който живеем, една идея по-добър.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
