По света, включително и у нас, борбата с детския кибертормоз се превръща в приоритет номер едно за институциите. Макар през последните години процентът на пострадалите деца да е леко намалял, статистиката остава тревожна – едно от всеки три деца става жертва на тормоз в мрежата.
Според експерта проф. Владимир Бронфенбренер, председател на Българската агенция за сигурност, този напредък е само частичен успех, защото зад всяка цифра стои дете, чиято психика вече е наранена. Затова вниманието се насочва не само към реакцията, а към превенцията – как да предотвратим подобни случаи, преди да е станало късно.
Институциите зад един фронт и непрекъсната денонощна защита
В съвместни действия срещу онлайн насилието се включват Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието и други институции. Всички те участват в специално подразделение, създадено за по-ефективна борба с детския кибертормоз.
В сърцевината на системата стои оперативен център, който работи 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Там деца и възрастни могат да подадат сигнал по телефон или онлайн – независимо дали става дума за въпрос, за оплакване или за сериозен случай на насилие.
След всяко обаждане се задейства механизъм с три възможни реакции: ако сигналът е от граждански характер, на място се изпраща специалист; когато се налага психологическа помощ, се включва детски психолог – по телефона, в училище или чрез социалните служби; а ако има данни за престъпление, случаят се препраща незабавно към полицията и прокуратурата за повдигане на обвинение.
Основната философия на системата е ясна – по-добре да предотвратим престъпление срещу дете, отколкото да търсим справедливост след това. Именно затова превенцията е водещият елемент в цялата държавна стратегия.
Програмата „Киберзащитници“ и училището като ключов съюзник
Новата програма „Киберзащитници“ е сред централните инструменти в тази кампания. Тя се базира на четири основни направления: всяко училище трябва самостоятелно да прилага обучения за безопасност онлайн, за да има систематично и устойчиво решение на проблема; институциите трябва да работят в по-тясна координация; създава се национална гореща линия за децата, жертви на кибертормоз, както и служебен регистър на лица, за които има данни за подобни прояви.
В регистъра се включват не само осъдени или разследвани лица, но и такива, срещу които има първоначални сигнали за педофилско поведение. Целта е те да бъдат възпрепятствани да имат достъп до среди, в които има деца – училища, спортни клубове, обществени центрове.
Според експертите училището остава най-важната точка в системата на защита. Учителите са в ежедневен контакт с децата, а учебната среда позволява едновременно да се обучават и да се откриват рискови ситуации. Така се постига истинска превенция, подкрепена и от родителите.
Ограничения за смартфони и промяна на навиците онлайн
Статистиката показва, че децата използват интернет основно чрез смартфоните си – два пъти повече, отколкото чрез лаптопи. Това ги прави по-уязвими, тъй като достъпът до мрежата е непрекъснат и неконтролиран. Именно затова повече от 25% от държавите по света вече налагат ограничения върху ползването на мобилни телефони от деца – не само в училищата, но и извън тях. В някои страни децата под 16 години нямат право да притежават смартфон, а обществото все по-рядко възприема тази мярка като крайност.
Според експертите това е необходим компромис, защото в интернет децата често попадат на съдържание, което не е подходящо за тях. Въвеждането на подобни ограничения, съчетано с образователни програми и активна работа на институциите, се разглежда като най-ефективният начин да се прекъсне спиралата на онлайн насилието.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
