Няма риск потребителите да загубят средствата си в банките, каза главният експерт банкова политика и анализи към Асоциация на банките в България (АББ) Любомир Левичаров. По думите му, ако в първите дни на следващата година има някакво забавяне, заради синхронизиране на масивите от данни, банките ще информират своевременно своите клиенти.
Във Враца се проведе среща, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.
Левичаров напомни, че от 1 януари догодина при покупки и плащане в брой рестото ще се получава само в евро. За целта от декември месец има подготвени стартови пакети за търговците, които могат да обменят левове в евро в обслужващата им банка. Подобни стартови пакети ще има, освен в банките, така и в Български пощи, откъдето гражданите могат да се подготвят.
Левичаров каза още, че банките ще обменят над 30 000 лв. след предварителна заявка. В пощите сумата е 1000 лв., при която е нужно предварително да се заявят средствата, а максимумът който може да се обменя там е до 10 000 лв., напомни експертът. Според него няма основание да се вдигат лихвите по кредитите, предаде БТА.
"В Националната агенция за приходите (НАП) вярваме, че когато бизнесът, гражданите и институциите са добре информирани, те ще спазват законодателството", каза от своя страна и заместник изпълнителният директор на НАП Евгени Нанков. По думите му НАП е разработила мащабна информационна кампания, като на сайта на Агенцията са публикувани експертни отговори на най-често задаваните въпроси.
Представителства в малки населени места има на Комисията за защита на потребителите (КЗП), където се приемат много потребителски сигнали и жалби, свързани и с въвеждането на еврото, добави и вр. и.д. председател на КЗП Александър Колячев. Според него въвеждането на еврото не е само финансова операция. Това е ангажираност към бъдещето на страната и за това е важно всички институции работят заедно в този процес.
Клиентите на Националния осигурителен институт (НОИ) не е необходимо да посещават приемните на института и да подават заявления за превалутиране или да разкриват нови платежни сметки в евро в банките или другите доставчици на платежни услуги. Това каза Иван Грозданов, директор на териториално подразделение на НОИ - Враца по време на информационна среща. Считано от датата на въвеждане на еврото, обезщетенията, паричните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях, ще бъдат автоматично превалутирани в евро по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро, каза още Грозданов.
Преминаването към еврото не може да бъде причина за покачване на цените при застрахователните услуги, каза и Николай Станчев, председател на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Видът валута не е ценообразуващ фактор за застраховките, посочи Станчев. Според него застрахователният сектор е абсолютно готов за влизане в еврозоната.
Всички хора, които имат партиди в пенсионно-осигурителни дружества или фондове, трябва да са спокойни, че заради въвеждането на еврото няма да загубят нито права, нито стойността на средствата, които са натрупали до 31 декември 2025 година. Това заяви във Враца и Милен Марков, изпълнителен директор на пенсионноосигурителната компания (ПОК) "Съгласие". По отношение на допълнителното пенсионно осигуряване законодателят е предвидил чл. 35, който регламентира редът, по който ще стане превалутирането на средствата на осигурените лица на 1 януари 2026 г., посочи Марков.
За политиката на доходите говори и експертът от Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) Петър Мишев. По думите му ключов аргумент за присъединяването на България към еврозоната е именно увеличението на доходите. Той даде пример с Литва, Латвия и Естония, които са повишили средните си работни заплати средно със от 120 до 240 на сто.
Влизането на България в еврозоната ще отключи растеж и достъп до иновации, заяви заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски. По думите му от растеж, базиран на нископлатен труд, страната ще премине към подем, основан на иновации и технологии, и именно затова е много важно членството на България в еврозоната. Вместо да разчита на потребление, за да увеличава растежа си, страната ще разчита на инвестиции след 1 януари догодина, посочи той.
"Целта ни е преходът към евро да бъде плавен, прозрачен и без сътресения", каза заместник-министърът на икономиката и индустрията Невена Лазарова. Тя посочи, че това е стратегическа стъпка с дългосрочни икономически ползи – ще се създаде сигурност за бизнеса, ще се улесни търговията, пътуванията и деловите дейности. По думите ѝ вече се отчитат първи положителни ефекти: подобрен кредитен рейтинг на страната и повишено доверие към България на международните пазари.
Кметовете са тези, които най-много ще отговарят на въпроси, каза експертът от Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ) Даниела Ушатова. По думите й в първите месеци на следващата година кметовете, кметските наместници, служителите в администрацията ще бъдат тези, които най-много ще отговарят ежедневно на въпроси. Всички институции трябва да направим така, че местните власти да бъдат убедени, да разбират добре промяната, за да може да бъдат адекватни и към въпросите на бабата на пазара, и към въпросите на управителя на частна компания, допълни Ушатова.
За ролята на местните власти говори и експертът от Министерството на финансите (МФ) Данаил Йорданов. Той посочи, че от 1 януари 2026 г. всички задължения към общините и всички публични плащания ще бъдат в евро и напомни, че до края на януари е периодът, в който ще може да се плаща както в евро, така и в лева.
Нека гражданите да внимават с монетите от едно евро и един лев – заради близката им прилика, посъветва зам.-председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Богомил Николов. Според него хората ще свикнат с новините монети много бързо.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
