България, определяна като най-бедната страна в Европейския съюз, стана 21-ят член на еврозоната, изпреварвайки по-очевидни и икономически по-силни кандидати като Полша, Чехия и Унгария, отбелязва Би Би Си. Според репортажа на британската медия това е ход с голямо символично значение, който поставя страната в самото ядро на европейската интеграция.
Европейският път на младите и градските
За младите, живеещи основно в градовете и ориентирани към бизнес и предприемачество, преминаването към еврото се възприема като оптимистична и потенциално доходоносна стъпка. Би Би Си описва този момент като логично продължение на дългия европейски път на страната – от членството в НАТО и ЕС, през присъединяването към Шенген, до въвеждането на единната валута като знак за принадлежност към европейския мейнстрийм.
Страхът на селата и символиката на лева
За по-възрастните и живеещите в по-малките населени места картината изглежда различно. Замяната на лева с еврото поражда тревога и недоверие, отбелязва медията. Левът, чийто символ означава „лъв“, е националната валута на България от 1881 г., макар от 1997 г. насам да е твърдо обвързан първо с германската марка, а след това и с еврото. Въпреки това за много хора той остава важен елемент от националната идентичност.
Разделено общество и политическа нестабилност
Проучванията на общественото мнение показват, че 6,5-милионното население на страната е приблизително поравно разделено по отношение на еврото, а политическите сътресения допълнително усложняват прехода. Би Би Си припомня, че коалиционното правителство на премиера Росен Желязков загуби вот на доверие на 11 декември след протести срещу бюджета за 2026 г., а страната е провела седем парламентарни избора за последните четири години. Предложението на президента Румен Радев за референдум за еврото също беше отхвърлено.
Гласовете от теренa: между недоверието и прагматизма
Репортажът дава думата и на хората. „Не искам еврото и не ми харесва начинът, по който ни е наложено“, казва Тодор, 50-годишен собственик на малък бизнес в Габрово, според когото инфлацията и страхът от новата валута са ударили продажбите му. На другия полюс е 60-годишният Огнян Енев, собственик на чайна в София, който приема промяната спокойно и я нарича „техническа“. Той напомня, че много цени и досега са били в евро, а над милион българи зад граница изпращат средства у дома именно в тази валута.
Би Би Си обръща внимание и на практическите детайли – двойното обозначаване на цените, периода на паралелно плащане и символиката върху новите български евромонети със Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски и Мадарския конник. В заключение медията очертава два възможни сценария за бъдещето – „балтийския модел“ на реформи и растеж или „италианския модел“ на стагнация. „Страхувам се, че ще бъдем по-скоро като Италия“, признава Огнян Енев, оставяйки отворен въпроса как еврото ще промени България в дългосрочен план.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com





















