Мястото пази следи от траки, римляни и средновековни българи, а днес отново е пълно с живот
На хълма Хисарлъка над Сливен една крепост продължава да връща тайните си парче по парче. Туида е преживяла хуни, аваро-славянски нашествия, български владетели и векове забрава, а днес отново е пълна с хора. Зад запазените зидове археолозите намират златни монети, печати и следи от древни храмове, докато туристите стрелят с лък и гледат към Сините камъни.
Крепостта показва Сливен като на длан
Туида се намира в североизточната част на Сливен, непосредствено до квартал Ново село. Хълмът не е избран случайно. От него се открива широка гледка към града, Сините камъни и пътищата, които пресичат тази част на Балкана. Крепостта обхваща около 40 декара и още при изграждането си през IV век е замислена като сериозно укрепление по традициите на римското военно строителство.
Но животът на Хисарлъка започва много преди крепостните стени. Археологическите находки показват, че мястото е било познато на траките, а през II и III век тук се развива оживено тържище. Името му обаче остава изгубено до 1982 г., когато започват мащабните разкопки и от земята излиза мраморен постамент с надпис. В него се споменава тържището Туида. Това е моментът, в който безименните руини най-после получават своята древна самоличност.
Надписът разказва за дар, направен от Юлия Марция и съпруга й Аврелий Теопомп в чест на Зевс Оконенски. Друг открит текст дава името Суида и свидетелства, че тук е почитан и Аполон. Сред находките са торс от статуя на лечителя Асклепий и оброчни плочки на Тракийския конник. Така археолозите разбират, че мястото не е било само пазар край важен път, а и религиозен център.
Градът, който няколко пъти възкръсва
През IV век над старото селище се издига истинска крепост. В нея има голяма трикорабна базилика, обществени сгради и укрепления, които трябва да пазят населението. Само век по-късно обаче идва първата голяма катастрофа. В средата на V век хуните опустошават района, Туида е разрушена, а животът зад стените замира за почти половин столетие.
Крепостта се връща към живот в края на V и началото на VI век при император Анастасий. Тя е издигната почти отново, добавени са стълбища, канали и водопроводи, а вътрешността е застроена със сгради с различно предназначение. До възстановената базилика се появява самостоятелен баптистерий с необичаен план и цветен мозаечен под. Изворите споменават и Цоида като епископски център, което показва, че градът има значение далеч извън крепостните си стени.
По времето на Юстиниан Първи укрепленията отново са ремонтирани. Градът разполага с водопровод и канализация, складове, административни сгради и подземен тунел, по който може да се достига до Новоселска река. Това е един от най-силните периоди на Туида, време на строителство, търговия и оживено движение на монети.
В края на VI и началото на VII век аваро-славянските нашествия слагат нов край на града. Хълмът остава почти два века без предишния си живот, преди върху развалините да се настанят нови жители. В края на VIII и началото на IX век старите кули и порти отново са използвани, но хората строят направо върху непочистените пластове от по-ранните разрушения.
Тогава Туида вече е част от българската държава. Една от най-ценните находки е оловният печат на княз Борис-Михаил, датиран около 870 г. Открити са и тухли със старобългарски знак, както и мраморна плоча с украса, вероятно изработена във Велики Преслав. Те подсказват, че крепостта е била свързана с властта и важните процеси около утвърждаването на християнството.
През XI и XII век през района преминават печенеги, кумани и узи. Стените още се поправят, но животът видимо обеднява - старият водопровод е разрушен, в кулите се настаняват семейства, а върху каменните стълбища се появяват паянтови постройки. В началото на XIII век крепостта е окончателно изоставена. Остава само некрополът край малка гробищна църква.
Злато, мечи зъб и следи от ръкописи
Туида обаче не е приключила с изненадите. При разкопките през юни 2025 г. археолозите намират златна монета, първоначално свързана с времето на Юстиниан Първи, а след почистването разчетена като монета на император Юстин Втори. Това е четвъртата златна монета, открита на обекта. Само през същия сезон са намерени 23 монети от различни епохи - от II и III век до XII и XIII век.
Златната находка е важна не само заради метала. Подобни монети рядко се използват за всекидневни покупки и по-скоро говорят за богатство, престиж или натрупани средства. На същия обект е открита и метална закопчалка за книга. Според ръководителя на разкопките находката насочва към възможността в този квартал на крепостта да са писани или съхранявани книги.
Други археологически сезони носят още по-човешки следи - големи керамични съдове за храна и зърно, мечи зъб, рибни прешлени, бронзов пръстен с пентаграм и костен обков за лък с изображение на елен и вероятно ловно куче. Това са предметите, които връщат всекидневието в крепостта - храната, лова, вярата, оръжията и дребните вещи на хора, живели тук преди столетия.
Голяма част от оригиналните находки се пазят в Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен. На самата крепост посетителят вижда мястото, където са били открити - зидовете, портите, базиликата, баптистерия и останките от сгради, които все още не са разкрили всичките си тайни.
Как руините отново се напълниха с хора
Преди да се превърне в туристически обект Туида дълго време е място на обрасли зидове и недовършени разкопки. Част от стените се рушат, теренът е труден за разглеждане, а древният град остава почти непознат дори за много хора от Сливен.
Промяната идва след голям проект за възстановяване и отваряне на крепостта към посетители. Консервирани са разкритите стени, направени са алеи, информационен център, открита сцена и места за събития. Зидовете не са достроявани по фантазия, а са укрепени до нивата, които археолозите действително са открили.
Така Туида се превръща в място, където историята не стои зад стъкло. Посетителите могат да стрелят с лък, да облекат средновековни дрехи, да участват в керамични занимания или да чуят разказ за различните обитатели на крепостта. За децата това често е първата среща с миналото, която не прилича на урок.
На сцената се провеждат концерти и театрални представления, а по време на историческите фестивали между зидовете се появяват воини, занаятчии и конници. Звънът на оръжия, лагерните огньове и старите занаяти връщат усещането, че крепостта отново е населена.
Едно от най-популярните събития е фестивалът „Помни славата“, който събира възстановчици от България и чужбина. В програмата влизат двубои, битки на дружини, стрелба, демонстрации на оръжия и представяне на средновековния бит.
Крепостта е само на крачка от града
Голямото предимство на Туида е, че не изисква тежък преход. Тя е в пределите на Сливен, в квартал Ново село, и до входа се стига с автомобил. Посещението лесно може да се съчетае с разходка из града, посещение на музея или изкачване към Сините камъни.
Туида е включена сред Стоте национални туристически обекта под номер 54б и на място се поставя печат в туристическите книжки. Предлагат се беседи и занимания за групи, семейства и деца.
Работното време се променя според сезона и събитията, затова е добре да бъде проверено преди посещението. Особено интересни са дните с възстановки, концерти или фестивали, когато крепостта показва съвсем различно лице.
Но Туида си заслужава и без специална програма. Достатъчно е човек да мине през портата, да се изкачи край старите кули и да погледне към Сливен. От тази височина лесно се разбира защо толкова различни хора са избирали едно и също място за свой дом.
