Неизвестен досега некропол разкриха спасителни археологически проучвания в подножието на Ловешката крепост, съобщи БТА. На терена, намиращ се в охраняемата зона на археологическия резерват, в който попадат както крепостта, така и старият квартал "Вароша", са документирани 14 добре запазени гроба, сред които най-малко три са на деца.
Уредникът в отдел "Археология" на Регионален исторически музей - Ловеч Мая Валентинова, ръководител на спасителните проучвания Снимка: Светломира Анастасова/БТА
Проучването се извършва от археолози от Регионален исторически музей (РИМ) - Ловеч, преди на собственика на частния имот да бъде разрешено ново строителство.
"Предстои изграждането на жилищна сграда, а имотът попада в охранната зона на недвижима културна ценност, каквато е Ловешката крепост", обясни пред журналисти Мая Валентинова, уредник в отдел "Археология" на музея, ръководител на проучванията.
При повторно използване на гроба костите на предишния покойник обичайно били събирани и поставяни настрани - например в краката на новия покойник, според преценката на близките. Снимка: Светломира Анастасова/БТА
По думите ѝ именно заради статута на терена законовите изисквания налагат преди строителството да бъдат извършени спасителни археологически разкопки.
Оказало се, че под мястото е запазено гробище, което най-вероятно датира от XVIII или първата половина на XIX век. Археолозите все още не са приключили работата си и предстои да бъдат проучени архивни сведения, които да помогнат за по-точното определяне на периода и характера на некропола. Според нея е възможно той да е бил свързан с махалата, към която е принадлежала църквата "Успение Богородично", разположена в непосредствена близост.
Археолозите са установили и следи от многократно използване на едни и същи гробни пространства. Снимка: Светломира Анастасова/БТА
Самият терен е изключително сложен за работа заради стръмния наклон. В рамките на около 12-13 метра има денивелация от над пет метра.
"Теренът е доста стръмен, с много голяма денивелация. Съответно не се задържа почва и всичко е скала", каза Валентинова. Именно липсата на достатъчно почвен слой е причина част от гробните ями да бъдат издълбани директно в основната скала.
На мястото допреди години е имало къща, която впоследствие е била съборена. Изграждането ѝ обаче вероятно е засегнало немалка част от старите погребения. Снимка: Светломира Анастасова/БТА
На мястото допреди години е имало къща, която впоследствие е била съборена. Изграждането ѝ обаче вероятно е засегнало немалка част от старите погребения. По-късните строителни дейности и събарянето на сградата са довели до разместване и унищожаване на част от останките.
Археолозите са установили и следи от многократно използване на едни и същи гробни пространства. Поради малката площ на некропола на места са открити погребения едно върху друго. По думите на Валентинова вероятно става дума за роднини, погребвани в един и същи гроб.
Именно липсата на достатъчно почвен слой е причина част от гробните ями да бъдат издълбани директно в основната скала. Снимка: Светломира Анастасова/БТА
В един от участъците са регистрирани и струпвания от отделни кости. Според Мая Валентинова най-вероятно те са резултат от препогребване. Когато е погребан последният на това място, костите на по-рано починалите хора са изместени, обясни тя.
При повторно използване на гроба костите на предишния покойник обичайно били събирани и поставяни настрани - например в краката на новия покойник, според преценката на близките.
Самият терен е изключително сложен за работа заради стръмния наклон. Снимка: Светломира Анастасова/БТА
До момента са документирани 14 по-добре запазени гроба. Най-малко три от тях са на деца, като едното погребение вероятно е на съвсем малко дете или бебе. Две от детските погребения са открити в гробни ями, издълбани в скалата. Върху тях са попаднали и единични кости от по-възрастни индивиди.
Най-добре запазени са няколко от гробовете в югозападния край на проучваната площ. Според Валентинова причината е, че този участък реално се е намирал извън границите на съществувалата до неотдавна къща и по този начин погребенията са останали по-слабо засегнати от строителните дейности.
Възможно е некрополът да е бил свързан с махалата, към която е принадлежала църквата "Успение Богородично", разположена в непосредствена близост. Снимка: Светломира Анастасова/БТА
Там са открити три индивида, погребани почти един върху друг - първият, следващият и последният човек, положен на това място. Част от погребенията обаче също са били нарушени. При изграждането на къщата е преминал зид в посока север-юг, който е унищожил част от поне едно от тях.
Уредникът в РИМ - Ловеч каза още, че след приключването на археологическото проучване останките ще бъдат прибрани и подробно описани. Надяваме се да намерим антрополог, специалист, който да определи тяхната възраст, пол, повече специфики, евентуално някои заболявания, които оставят следи върху костите, посочи Валентинова.
Археолозите все още не са приключили работата си и предстои да бъдат проучени архивни сведения, които да помогнат за по-точното определяне на периода и характера на некропола. Снимка: Светломира Анастасова/БТА
По думите ѝ след приключването на изследванията най-добрият вариант би бил останките да бъдат препогребани. Все пак ние ги изваждаме от земята и трябва отново да ги върнем там, където са били положени, обоснова се тя.
Самият терен също предстои да премине през следващия етап от процедурата. "Като завършим проучването, идва комисия от Министерство на културата, която като види резултатите и че нещата са проучени и вече няма никакви останки, теренът се освобождава и, живот и здраве, след години тук ще има една хубава нова къща", каза Валентинова.
Куполите на храма "Успение Богородично", който се намира в непосредствена близост до терена. Снимка: Светломира Анастасова/БТА
Това е първият подобен случай в кариерата ѝ в рамките на самия град Ловеч. Откакто аз съм в музея, вече 26 години, това е първата ситуация, при която се налага да работим на такъв обект, обясни тя.
