Архитектурен, културен и исторически резерват, в който България е запазила своя най-чист образ
Жеравна е едно от онези редки места в България, където времето сякаш е спряло, за да съхрани духа на Възраждането, аромата на буковите гори и звука на реките от Котленския балкан. Разположено в сърцето на Котленската планина, това старинно селище е не просто архитектурен и културен резерват, но и жива част от българската национална памет. С калдъръмените си улици, над двеста дървени къщи от XVII и XVIII век, и тишината на планината, която го обгръща, Жеравна остава едно от най- автентичните свидетелства за епохата, в която България търси своя път към свободата и духовното възраждане.
Природен облик
Жеравна е разположена на около 650 м надморска височина, по южните склонове на Котленския дял на Стара планина, в подножието на връх Разбойна. Планината е част от Източна Стара планина и се отличава с разнообразен релеф, дълбоки долини, карстови извори и гъсти букови и дъбови гори. Регионът попада в територията на природния резерват Орлицата, а околността му е изключително богата на диворастяща растителност и редки животински видове. В близост протича Жеравненската река, която придава на селото живописен характер, а чистият планински въздух и липсата на индустриални замърсители правят района един от екологично най-чистите в страната.
Пейзажът около Жеравна е характерен с меки хълмове и скалисти върхове, с тесни долини, през които минават потоци и малки реки, образуващи водопади. Карстовите форми на Котленския балкан придават специфичен облик на природата, а в близост се намират и известните Злостенски водопади, често посещавани от туристи. През всички сезони пейзажът се променя драматично - от зеленина и водопади през пролетта, през прохладни сенки през лятото, до ярка палитра от червено, златно и кафяво през есента. Тази природна рамка допринася за усещането, че Жеравна не е просто музей под открито небе, а жива част от планината.
Дърво, камък и дух
Жеравна е обявена за архитектурно-исторически резерват с национално значение през 1964 година с решение на Министерството на културата. В него са запазени над 200 къщи от епохата на Българското възраждане, някои от които са на повече от три века. Типичната жеравненска къща е изградена от каменна основа и горен етаж от дъбови или борови греди, с обширни чардаци и дърворезбовани тавани. Покривите са с каменни плочи, а дворните порти са масивни, с орнаменти, свидетелстващи за майсторството на местните занаятчии.
Улиците в селото са тесни, калдъръмени, често с малки мостове над потоците. Цялата архитектура следва терена на планината, което създава усещане за органично единство между човешкото дело и природата. Възрожденските фасади, малките прозорци и дървените капаци създават неповторим силует. Неслучайно Жеравна е сред малкото селища в България, където почти няма ново строителство. Всички реставрации се извършват при строги изисквания за автентичност, под контрола на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Сред най-известните архитектурни паметници са къщата-музей на Йордан Йовков, родната къща на възрожденския деец Стоян Чомаков, както и множество домове, превърнати в музеи на бита. Всяка къща разказва своя история за богатите търговци, за занаятчиите, за учителите, които са били гръбнакът на българското просвещение.
Живото наследство от Възраждането
Жеравна не е просто архитектурен музей, тя е живо място, в което традицията продължава да съществува. В селото ежегодно се провеждат културни събития, сред които най-известен е Фестивалът на народната носия. Реализиран всяко лято в поляните над селото, този фестивал събира хиляди участници от България и чужбина, облечени в автентични носии. Сцената под открито небе се превръща в живо свидетелство за българския фолклор, музика и танци, а духът на миналото оживява сред звуците на гайди и тъпани.
В Жеравна традициите са част от ежедневието. Местните жители пазят уменията на предците си за дърворезба, тъкачество, килимарство и иконопис. Много от къщите предлагат на гостите си участие в ателиета, където може да се види как се изработват характерните котленски килими или резбованите дървени орнаменти. В местните механи се сервират ястия по стари рецепти, с продукти от региона като кисело мляко, мед, билкови чайове и вино от местни сортове.
Важен културен център е и местното училище, което още през XIX век е било средище на просветното движение в района. Тук са се обучавали деца от различни краища на Стара планина, а духът на образование и родолюбие се е предавал от поколение на поколение.
Икономически и духовен център
Историята на Жеравна е дълбоко преплетена с историята на България. Селището е възникнало през XIII век, вероятно на мястото на старо тракийско селище, а през османския период се превръща в занаятчийски и търговски център с оживен стопански живот. Благодарение на своето стратегическо положение по пътя между Сливен и Котел, Жеравна се развива като средище на кожарството, абаджийството и дърводелството. В края на XVIII и началото на XIX век тук живеят и работят едни от най-богатите търговски фамилии в региона.
Много видни българи имат корени в Жеравна. Сред тях е възрожденецът Сава Филаретов, както и редица духовници и учители, които играят важна роля в националното Възраждане. Къщата-музей на Йовков е един от символите на селото. В нея посетителят може да види предмети от живота на писателя, документи и снимки, разказващи за неговото детство и вдъхновенията му.
По време на Възраждането Жеравна е не само икономически, но и духовен център. Тук са се провеждали тайни събрания на местни дейци, подпомагащи революционните комитети, а селото е давало средства за училища и църкви в други райони. Духът на самосъзнание и стремежът към свобода, зародени в Котленския балкан, са съществена част от българската история.
Уважение към традициите
Днес Жеравна продължава да живее със същия ритъм, който я е съхранил векове наред. Макар броят на постоянните жители да е намалял, селото се радва на постоянен поток от туристи - българи и чужденци, привлечени от неговата атмосфера. Туризмът се развива внимателно, без да нарушава автентичността. Къщите за гости са реставрирани с уважение към традицията, а местните власти и Министерството на културата следят всяка промяна в облика на резервата.
Селото е включено в туристическите маршрути на Националното сдружение на общините и Министерството на туризма като един от 100-те национални туристически обекта. В съчетание с близките забележителности, като Котел, Медвен, природния резерват Орлицата и водопадите по Медвенската река, Жеравна се превръща в център на културно-екологичния туризъм в региона.
Мястото запазва способността си да вдъхновява. Художници, писатели и фотографи често идват тук, за да намерят тишина и нови творчески сили. Селото е използвано и като снимачна площадка за български филми, пресъздаващи епохата на Възраждането. Всеки, който стъпи на калдъръмите му, усеща, че тук миналото не е застинало. То диша, живее и продължава да говори.
Жеравна е не просто туристическа дестинация, а свидетелство за устойчивостта на българския дух. Сред горите на Стара планина тя пази хармонията между човек и природа, между минало и настояще. Това е място, което не просто се разглежда, а се преживява с очите и сърцето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
