Силният икономически район около село Боазкьой при Камчия става свърталище на разбойници
Невероятни тайни крие едно от най-красивите места у нас – устието на река Камчия. До тази година то никога не е било проучвано. Една по една загадките му започна да разкрива проф. Иван Христов, заместник-директор на НИМ. Той първо оглави подводна експедиция, а след това проведе и първите археологически разкопки на крепостта Ерите/Ерета в землището на с. Близнаци Община Аврен. Накрая откри и данни за съществуването на османска корабостроителница от XVI век.
Проучен участък от Ерите 2
Оказва се, че едно късносредновековно укрепление, наследило късноантичната крепост Ерите, корабостроителницата и село Боазкьой, което през XVI век е съществувало до устието на Камчия, са представлявали един комплекс, който Османската империя е ползвала, за да поддържа в изправност галерите си. Произвеждала и ремонтирала детайли за корабите си там.
Разкопките доказват, че животът в това райско кътче на страната ни, е бил активен още от I хилядолетие преди Христа.
Средновековна котва от XI век
След обработката на керамичния материал от подводната експедиция в района на Ерите е открита фрагментирана хидрия, изработена в древен Милет преди средата на VI в. пр. Хр. Това означава, че заливът между устието на Камчия и нос Киллик е използван още в началото на I хил. пр. Хр., обясни за „Стандарт“ проф. Христов.
Фрагмент от милетска хидрия от Архаичната епоха
Според него за устието на р. Камчия има и косвени сведения за корабостроителна дейност, запазили се в топонимията. Тук е била разположена местността Терсане йери (Tersane yeri), наименование на брега, северно от устието на р. Камчия. Турската дума “tersane” е заета от италианската darsena, arsenale, “корабостроителница”, откъдето е навлязла в морската терминология на много средиземноморски страни. Известно е, че турците възприели техническите термини и опита си в навигацията от своите западни съседи, преди всичко от венецианците.
Късноантична реставрирана амфора
До началото на XVIII век по цялото черноморско крайбрежие действали 44 корабостроителници, съобщи още проф. Христов. През XVI век били особено популярни корабостроителниците по днешното българско Черноморие - Каварна, Балчик, Варна, Поморие (Ахиолу) и Созопол (Сьозеболу). Явно и ремонтната база при Боазкьой е била едно от възловите места в тази линия.
Усилената строителна дейност в изпълнение на този план била забелязана дори от венецианските посланици, според които “при всеки плаж на устието на всяка река и в градовете се строят кораби” - по 1 или по 3 – 4 – 6 галери, разказва проф. Христов.
Запазен участък от кула и крепостна стена на Ерите
Ако допуснем, че укреплението Ерите е просъществувало до XVI век, то нищо чудно село Боазкьой и работилницата за корабни детайли на устието на р. Камчия да са образували един специфичен селищен комплекс, свързан не само със стария път, но и с морето, продължава археологът. Той посочва, че разкопките дават много интересни сведения за средновековната история на България. Докато през XVI век районът е бил икономически активен и важна точка за Османската империя, два века по-късно той е напълно обезлюден. Превърнал се е в свърталище на разбойници и крадци. Доказателството за това е едно сведение на френския картограф Жан Никола Белен ( 1703 – 1772 г.), който съобщава, че „близо до устието на река Камч суи, вдясно, има подводни скали, за които трябва да внимаваш. Toва място се обитава от крадци, които турците наричат хайдути, тоест пладнешки крадци и разбойници“ .
Близката крепост Ерите също тепърва ще разкрива своите тайни.
Късноантична лампа
За първи път името на укреплението (oppidum) до устието на р. Камчия под формата Ерета (Ereta) се споменава в „Естествена История“ на Плиний Стари, завършена около 77 г. сл. Хр. Следващото по време сведение за твърдината е в сегмент VII на Пойтингеровата карта, чийто оригинал се датира в III или IV в. сл. Хр. Най-късното споменаване на топонима е в т. нар. Анонимна Равенска космография, създадена през VII в. сл. Хр. въз основа на по-ранни източници. В нея Ерета/Ерите (Erite) се споменава два пъти при описания на западнопонтийските градове, най-вероятно взети от карти, подобни на Пойтингеровата, или от пътеводители.
Детайл от Пойтингеровата карта
Първото споменаване на Ерите в съвременната историография е дело на големия археолог, етнограф и географ Феликс Каниц. По-точно укрепеното селище до устието на река Камчия се локализира от братя Шкорпил в края на XIX век. Локализацията на Eрите/ Eрете е препотвърдена през 1943 г. от тогавашния директор на варненския археологически музей Сергей Покровски. Тогава са публикувани резултатите от проучването на раннохристиянска базилика в близост до устието на реката. Той предполага, че крепостта е възобновена при управлението на император Юстиниан.
Официални археологически разкопки на крепостта Ерета досега не са провеждани. През годините обектът е бил застроен от българската армия, която имала наблюдателен пост на мястото още през в началото на XX век с прилежащата инфраструктура. През 1942 г. в най-южната част на обекта е построен голям бетонен бункер.
По инициатива на ръководството на Национален исторически музей са предприети мерки за придобиване правото на ползване на имот, в чиито предели се предполага, че има останки от крепостта. Съгласно чл. 69 и 70 от Закона за горите, Постановление на Министерски съвет и Разрешение за теренно проучване от страна на министъра на културата стартират първите археологически разкопки.
Карта на крепостите Ерите
Експедицията на проф. Иван Христов разкрива зидове на калова спойка, 30 метра от крепостна стена с широчина 1, 90 м, части от ъглова кула, 12 питоса, запазени в различна височина и състояние. Учените идентифицират две правоъгълни помещения, прилепени до вътрешното лице на крепостната стена. Намират и много монети - на императорите Аркадий (383 - 408 г.), Хонорий (393 - 402 г. ), Теодосий II (402 - 450 г.), Лъв I (457 - 474 г.), Юстиниян I (527 - 565 г.), Тиберий Константин (578 - 582 г.) Фока (602-610 г.) и Ираклий (отсечена между 610 - 615 г). Фрагменти от керамични съдове, керамични лампи и амфори, характерни за периода VI-VII век, допълват богатата палитра от находки.
Податки за известни преустройства на крепостта ни дават резултатите от разкопките до основите на кулата, казва проф. Христов. Открит е зид от по-ранна крепостна стена в направление изток - запад с широчина 2, 20 м. Тази стена е разрушена през Късната античност, за което свидетелства горял пласт, изобилстващ с керамични материали, характерни за епохата и монети, от които най-късната е на император Ираклий (начало на VII век). Описаната ситуация доказва разрушаване на северната стена на укреплението и изграждане на кула и вероятно нова западна стена.
Проведените археологически разкопки до устието на р. Камчия маркират едно късноантично укрепление – вероятен квадрибургиум, изграден през VI век, но наследил по-ранна крепост. Прави впечатление наличието на множество питоси от вътрешна страна на крепостната стена – ситуация, характерна за продоволствените бази на морския бряг, построени в административната област под името Квестура екзерцитус (Quaestors exercitus) след 536 г., продължава разказа си проф. Христов. Предвид наличието на друго укрепление разположено точно над устието на р. Камчия, което вероятно е било построено преди проучваното, проф. Иван Христов предлага разкопавания обект да бъде наречен Ерите 2. Така на практика в слабо проучения район до устието на р. Камчия са локализирани цели три крепости, чиито тайни предстоят да бъдат разкривани.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
