„Където и да ходите, не забравяйте – в България е най-хубаво!“ С тези трогателни думи на ученичката Лариса започна лекцията „Чудесата на България – образователни маршрути“, част от инициативата на Общество „Културно наследство“, която цели да обиколи страната и да събуди у младите чувство за гордост и интерес към културното и природното наследство на страната. Събитието откриха талантливи деца с изпълнения на народни песни, танци и стихотворения. Над 80 ученици от IV до VI клас на ОУ „Алеко Константинов“ – Пловдив, заедно със своите учители, се докоснаха до богатството на историята в един от най-древните градове у нас.
Инициативата се реализира в партньорство между Министерството на образованието и науката и Общество „Културно наследство“ с председател Славка Бозукова, издател и главен редактор на в. „Стандарт“. В речта си тя подчерта, че Пловдив е мястото, където с най-голямо желание говори за чудесата на България. Тя припомни хилядолетната история на града – от първите заселници преди над 7000 години, през траки, римляни и византийци, до героите на Освобождението и Съединението. „Искам да знаете богатството на вашия град и един ден да го развивате“, обърна се тя към учениците.
Чудесата на България – богатство, което трябва да бъде познавано
Бозукова представи впечатляващи данни: над 50 000 артефакта от седем епохи, повече от 200 музея, 225 минерални извора, 3700 читалища, близо 500 фестивала и събори, стотици библиотеки. България е третата по големина културна съкровищница в Европа, най-старата държава на континента и създателка на кирилицата – духовния код на над 250 милиона души. В района около Пловдив доказателствата за ранната цивилизация са впечатляващи – пещерата Бачо Киро, най-старото злато при Юнаците и първият християнски манастир край Чирпан.
Пловдив – древен, жив и неповторим
Бозукова разказа за уникалността на Пловдив като най-стария жив град в Европа и шестия в света. Главната улица е най-дългата пешеходна зона в Европа. Античният театър е един от най-добре запазените и датира от I век, построен от Тит Флавий Котис, наследник на тракийските царе. Старият град е най-добре съхраненият възрожденски квартал с Куюмджиевата и Балабановата къща, около които се носят легенди за тайни тунели, мистични знаци и скрити съкровища. Тепетата са белег на идентичността на града – от Небет тепе, „пловдивския Капитолийски хълм“, до Бунарджика, където цар Фердинанд мечтаел за „пловдивски Версай“.
Градът на българските „първи“
Пловдив е мястото на първата гимназия, първото издателство, първата електрифицирана жп линия, първия обществен парк и първата пивоварна. Гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ е дала шестима министър-председатели, както и Вазов и Дебелянов. Тук е и една от най-старите часовникови кули в Източна Европа – първият градски часовник в Османската империя. Пловдивската християнска общност е една от най-старите, а митрополията подготвя Културен музей на духовното наследство и Градина на библейските растения в „Св. Неделя“.
Катя Влашева: Децата на Пловдив са талантливи и умни
Представителката на Регионалното управление на образованието в Пловдив, Катя Влашева, поздрави учениците за тяхната ангажираност, любознателност и активно участие в инициативата. Тя подчерта, че младите пловдивчани не само притежават жив интерес към знанието, но и се отличават с талант, който се забелязва във всяка тяхна изява – независимо дали става дума за музика, изкуство, наука или участие в граждански и образователни програми. Влашева отбеляза, че програмата „Образователни маршрути“ не е просто поредица от посещения, а цялостна възможност за децата да опознаят културните и историческите богатства на своя роден град. Според нея, по този начин те ще могат уверено и достойно да представят Пловдив, когато един ден заемат своето място като негови посланици – независимо дали в България или извън нея. Тя насърчи учениците да продължават да развиват своя потенциал и да бъдат горди наследници на един от най-древните и културно наситени градове в Европа.
Огнян Тодоров: Чудото на България сте вие
Директорът на Природонаучния музей, Огнян Тодоров, се обърна към учениците с едно от най-вдъхновяващите послания в рамките на събитието. Той обясни, че всяка инициатива, всеки проект и всяка модернизация в музея – включително изграждането на впечатляващия Планетариум – се прави с една основна цел: да даде на децата достъп до знание, любопитство и мечти. Тодоров сподели, че във всяко дете той вижда бъдещ учен, изследовател, творец или откривател, който ще продължи да развива България. Именно заради това той заяви, че истинското чудо на България не са само артефактите, природните ресурси или историческите паметници, а младите хора, които растат с жажда за знания. Той насърчи учениците да не се отказват от мечтите си, дори когато пътят изглежда труден, и им напомни, че „няма начин да няма начин“, стига да имат цел, постоянство и вяра в собствените си възможности.
Калоян Даяров: Всеки музейни предмет пази своя история
Уредникът от Регионалния археологически музей, Калоян Даяров, разказа на децата как влюбването му в археологията започнало още в ранните му години, когато посещавал разкопки, воден от естественото си детско любопитство към тайните на миналото. Той сподели, че за него всяко парче керамика, всяка монета, всеки фрагмент от древна постройка е като врата към един друг свят, който може да бъде разбран само чрез търпение, въображение и научна работа. Даяров подчерта, че Пловдив е истински уникален град, защото в него слоевете на времето се преплитат по начин, който не може да се види никъде другаде в България. Той припомни, че Пловдив е единственият град у нас, който има четири регионални музейни институции – природонаучен, археологически, етнографски и исторически музей – и че тази концентрация на знание и наследство е доказателство за неговата хилядолетна непрекъсната история. По думите му „всеки музейни предмет пази своя история“, а задачата на поколенията е да се научат да я чуват, разбират и предават нататък.
Проф. Владимир Бронфенбренер: Интернет сигурността започва със силна парола
Председателят на Българската академия за сигурност въведе учениците в основните правила за безопасност онлайн. Той ги насърчи да създадат собствени „защитни формули“ за силни пароли.
В края на лекцията Бозукова напомни, че никой не може да има добро бъдеще, ако не познава историята си. И добави: „Има два типа хора – такива, които харесват чудесата, и такива, които ги правят. Бъдете от вторите.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
