Пещерата, която пази тайнствени лабиринти от праисторията

Някога местността е била дъно на море

Пещерата, която пази тайнствени лабиринти от праисторията | StandartNews.com

Една от най-посещаваните в България е пещерата "Бачо Киро", която разкрива невероятна история и красота. Пещерата се намира само на 300 метра от Дряновския манастир и още през 1937 г. дряновските туристи я благоустрояват за посетители, което я прави първата такава в България.

От тогава до днес редовно е отворена за посещения. През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а през 2002 г. пътеките и осветлението на обновени. Днес в пещерата има два маршрута за посетители – къс и дълъг. Късият е с продължителност 15 мин., а дългия 60 мин.

Самата пещера представлява заплетен четириетажен лабиринт. Общата й дължина е над 3500 м, която я прави една от най-големите в България. Според геоморфоложките проучвания тя е на около 1 800 000 години. Образуването й е свързано с долината на р. Дряновска и р. Андъка, които с течение на времето образуват подземието.

Пещерата „Бачо Киро” се е образувала във варовиковия скален венец Боруна между каньоните на река Дряновска и нейния приток река Андъка. Някога местността е била дъно на море, като и днес в пещерата могат да се видят вкаменелости от раци и др. Образуването на пещерата е тясно свързано с водите на река Дряновска – в началото на кватернера, преди около 1.8 млн години, те започнали да нахлуват в пукнатините на скалата и постепенно оформили пещерата.

Изящната работа след това се извършва под влиянието на карстовите води, просмукани във варовиците, лежащи над пещерните галерии и зали. Неуморните капки карстова вода, обогатени с варовито вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно са изваяли красивите форми – сталактити, сталагмити, сталактони.

От археологическа гледна точка, тя е един от най-важните палеолитни обекти на Балканите. Проучванията сочат, че тук са живели хора преди повече от 50 – 100 хил. години, като от този период са намерени керамични сечива. Невероятни са и находките от 45 хил. пр.н.е., които свидетелстват за появата на нов вид човек – Хомо сапиенс фосилис (разумен изкопаем човек), или така наречените Кроманьонци, носещи името на пещерата Кроманьон във Франция, където за пръв път са открити техни останки.

 

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай