Брилянтни текстове на Константин Илиев, Стефан Цанев, Александър Секулов, Ст. Л. Костов и Пейо Яворов оживяват на сцените на академичната ни трупа
„Народът на Вазов“ е култов спектакъл на Народния театър, който носи името на Патриарха на българската литература. Словосъчетанието Народът на Вазов обаче, със сигурност може да бъде синоним на силния творчески екип на Народен театър "Иван Вазов".
По коридорите на внушителната сграда, паметник на културата, се стъпва тихо. Защото част от актьорите репетират, а гримьорните пазят личните и творчески истории на Стефан Гецов, Стефан Данаилов, Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Георги Георгиев - ГЕЦ, Кръстьо Сарафов, Леда Милева...И още куп театрални гении.
Днес първата ни трупа, предвождана от директора си режисьора Васил Василев отдъхва активно след силен сезон и с обещания за нови заглавия в афиша, към които ще прояви интерес всеки столичанин и гост на София.
Кои обаче са пиесите в репертоара, възвеличаващи българщината?
ВЕЛИКДЕНСКО ВИНО
По повод 150-тата годишнина от обесването на Васил Левски с величествената задача да възкреси във въображението ни образа на Апостола се заема режисьорът Явор Гърдев. И как другояче, ако не с „Великденско вино“ на Константин Илиев? В ролята на поп Кръстьо е Владимир Пенев, а Павлин Петрунов играе Гечо Немия.
"В неделя на Великден 1880 година, час преди обед, Поп Кръстьо идва в църквата си да отслужи литургията за Второ Възкресение. Светите дарове от Пасхалната служба предната нощ са останали непотребени — никой от ловешкото паство не е дошъл в църквата на заподозрения в предателството на Васил Левски свещеник.
Поп Кръстьо в разрез с канона, но от пастирска грижа и с надежда за помирение с ловчанлии, е запазил комката в потира непотребена, за да може да причести някой мирянин през деня. Църквата обаче остава празна. Явно никой не желае да се причестява от ръката на Поп Кръстьо. Между свещеника и ловешкото паство е зейнала пропаст и изглежда той сам ще трябва да потреби светото причастие, което макар и със закъснение, е длъжен да направи.
Пристъпвайки към потира обаче, Поп Кръстьо се сеща, че според устава на Вътрешната революционна организация, на която сам е бил член преди Освобождението, предателството се наказва със смърт. Възможно ли е бившите ловешки комитаджии да стигнат дотам, че да сипят отрова в причастието, докато не е било пред очите му? И чия ръка би дръзнала да посее смърт чрез оскверняване на свещените дарове — плътта и кръвта Христови?", пише режисьорът Явор Гърдев.
Постановката се играе на пълни салони над 5 сезона, а вещи театрали й предричат дълги години живот. Великолепният Владимир Пенев обра куп национални награди за ролята си на поп Кръстьо.
ПЛАЧ НА АНГЕЛ
"В „Плач на ангел” един малък човек отчаяно повдига големи въпроси. Отчаяно, защото не е могъл да им отговори, не е могъл да се справи с живота и даже казва, че не го е живял.
Действието се развива в България и причините за несполуките са колкото лични, толкова и като цяло български", казва режисьорът Стоян Радев. Той е убеден, че истинската ценност на този текст просветва в признатата безпомощност на малкия човек, живеещ не тук или там, а на Земята.
"Защото когато разбереш колко си малък под необятното звездно небе, тогава може да се открие по-голям смисъл, различен от привидностите, които те карат да влизаш в ненужни борби", убеден е Радев. Дали спектакълът е добър! Преценете сами. Главният герой Христо Мутафчиев спечели АСКЕЕР и това изглежда достатъчно, за да попълни програмата на почитателите на Мелпомена през есенните и зимните вечери.
НАРОДЪТ НА ВАЗОВ
"Българският народ граничи от всички страни с Вазов. Той е дал наименование на всичко в българския свят. Затова от век на век планините ни ще са все тъй високи и сини, покойниците ни ще преминават в други полк, любезното ни отечество ще е хубаво, песните му все ще се четат, езикът на дедите ни ще е свещен, майките ни два пъти ще бъдат наши майки. Неговите думи са котвата ни в свят, който се опиянява от премахването на бог, родина и род; свят, пълен с летливи души, без вяра в историческото ни битие. Чрез словото на Вазов разбираме себе си: каквито не се познаваме, каквито ни е трудно да се приемем, каквито не вярваме, че сме. Затова въпросът „Де е България“ не е въпрос на география, а на съществуване", казва уважаваният автор на текста Александър Секулов, който от години е в творчески тандем с световноизвестната Диана Добрева, режисьор на спектакъла. Сред знаковите актьори тук са Юлиан Вергов, Владимир Пенев, Валентин Ганев, Зафир Раджаб,
Константин Еленков, Жорета Николова, Ева Тепавичарова и др.
ГОЛЕМАНОВ
„Големанов“ на Ст. Л. Костов е сред най-популярните български пиеси. Написана преди почти 100 години, тя се появява отново и отново на театралния афиш. Зрителите сякаш знаят какво ще гледат, но отиват да го видят пак. Сигурно е така, защото добрата комедия, в случая – политическа сатира, ги среща с една вечно присъстваща в живота им тема, но откъм смешната й страна. А кой не обича да се смее?", казва постановчикът Стоян Радев, който по брилянтен начин прави текста на Ст. Л. Костов актуален на сцената.
КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, втората по хронологичност пиеса на Пейо Яворов, се съсредоточава върху психологическите колизии, които предизвикват разрива в едно щастливо семейство. Дълго пазената тайна на Бистра Попович е разкрита и това драматично променя съдбите на всички герои. Какво ни причиняват истината и любовта, макар и безгранична? Носи ли щастие разрешението на една морална дилема и на кого? Много въпроси в сгъстения от болка въздух на сцената, които често нямат еднозначен отговор, затова и продължават да ни вълнуват" споделя топрежисьорът Бина Харалампиева.
А изброените дотук спектакли са малка част от истинската история на Народен театър "Иван Вазов", която съвременната трупа пише ден след ден.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
