Постоянната иконна изложба се намира на ул. „Яне Сандански“ №3, в старата част на Банско, в сградата на бившия Хилендарски, а по-късно Рилски метох. Сградата е построена през 1749 г. и е сред най-старите запазени и точно датирани сгради в Банско. Тя е съхранена в автентичния си вид и е паметник на културата с национално значение. И тук има една много хубава връзка с историята на Банско: това не е просто място, където днес са подредени икони. Самата сграда е част от духовната история на града.
Изложбата представя творби на Банската художествена школа – едно от значимите проявления на българската култура през XVIII и XIX век. В нея са представени оригинални икони, копия на стенописи и църковна утвар.
Централната фигура е Тома Вишанов – Молера, считан за основоположник на Банската иконописна школа. След него традицията продължават неговият син Димитър, внукът му Симеон, а следващото поколение включва Георги и други бански зографи.
Молера, като цяло е една от най-значимите личности в културната история на Банско. Роден е около 1750 г. в Банско в семейство на духовник. Според семейното предание още като млад Тома заминава за Виена, където изучава живопис. Точните подробности около престоя му там не са напълно установени – не са известни със сигурност нито неговият учител, нито продължителността на обучението. Когато се връща в Банско, местните започват да го наричат „Молера“, от немската дума Maler – „художник“ или „живописец“. От това прозвище по-късно се утвърждава и името Молерови за неговия род. Завръщането на Тома Вишанов в Банско има голямо значение за развитието на местното изкуство. Той донася със себе си художествени влияния, различни от традиционната православна иконопис. В неговите произведения се усещат влияния от европейската живопис на XVIII век – фигурите са по-живи, движенията по-свободни, а композициите и цветовете показват стремеж към по-голяма изразителност. Така той съчетава православната традиция с ново художествено виждане. Сред важните места, свързани с неговото творчество, е Рилският манастир и неговите постници. През 1811 г. Тома Вишанов изписва църквата „Покров на Пресвета Богородица“ при постницата „Св. Лука“, където са запазени негови стенописни композиции. Свързва се и с по-ранни стенописи в постницата „Св. апостол и евангелист Лука“. Тома Вишанов предава своите знания и умения на следващите поколения. Неговият син Димитър Молеров и внукът му Симеон Молеров продължават художествената традиция. Така постепенно се оформя Банската художествена школа – не просто като стил, а като продължила през поколения художествена традиция на един бански род. Днес творби, свързвани с Тома Вишанов, се пазят в различни църкви, манастири и музейни колекции. Сред известните произведения, приписвани на него, са икони с изображения на „Преображение Господне“, „Възкресение Христово“, „Благовещение“, „Възнесение Христово“, „Св. Георги и Св. Димитър“ и други.
Гарата напомня възрожденска къща
Гара Банско е част от участъка Белица–Разлог–Банско, официално открит на 3 март 1943 г. Така Банско за първи път е свързано с железопътната мрежа на страната. Но гарата има по-особен статут. Тя е изградена не просто като място за качване и слизане на пътници, а като базов пункт за обслужване на подвижния състав на теснолинейката. Това означава, че около гарата е имало важна техническа и експлоатационна дейност. И това е много съществено, защото показва, че още при изграждането на железницата Банско е било замислено като важен железопътен център, а не като обикновена крайна спирка.
Гара Банско принадлежи към групата железопътни сгради, изграждани в края на 30-те и през 40-те години на ХХ век. Заедно с гарите в Якоруда, Белица и Разлог те имат специфичен архитектурен облик, който напомня възрожденска къща. И това всъщност е много логично за Банско. Архитектурата на града вече е имала изключително силен местен характер – камък, дърво, масивни обеми, стръмни покриви. Гарата е трябвало да бъде модерна железопътна сграда, но същевременно да се вписва в местната среда. Тоест гарата е интересен пример за срещата между модерната инфраструктура на XX век и традиционната банска архитектура. Какво се е случвало там? Историята на теснолинейката не е само история на влаковете. По нея са се движили хора, стоки, дървен материал, храни и промишлена продукция, а гарите са били своеобразни икономически центрове. Има запазени сведения за товарната дейност и за техническите съоръжения по линията. За Банско това означава, че гарата вероятно е била едно от местата, през които градът постепенно започва да се отваря към останалата част на България. Има и още един много хубав детайл: през 1945 г. линията е продължена от Банско до Добринище. На 9 декември 1945 г. е открит последният 6-километров участък. Оттогава Банско остава по трасето на единствената действаща българска теснолинейка с междурелсие 760 мм.
Пирин – свидетелят на велики времена
Байкушевата мура е едно от най-старите дървета на Балканския полуостров
Пирин пази 17 растителни ендемита, срещащи се единствено в планината, стотици редки животни и вековни гори – от прочутия пирински мак до дивата коза, която се движи по мраморните ръбове, Байкушевата мура е черна мура (Pinus heldreichii) и се намира в Пирин, над Банско, в района на хижа „Бъндерица“, на около 1930 м надморска височина. Смята се за най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите дървета на Балканския полуостров. Възрастта ѝ обикновено се посочва като над 1300 години. Някои оценки дават приблизително 1300–1350 години, но точната възраст е трудна за установяване, тъй като при толкова старо дърво не може просто да се преброят годишните кръгове без да се увреди. Размерите Дървото е наистина впечатляващо: височина – около 26 метра; обиколка на ствола – около 7,8 метра; диаметърът на ствола е приблизително 2,5 метра. Представи си – дърво, което е било живо много преди Банско да придобие днешния си облик. Откъде идва името? Името ѝ е свързано с бай Куши, стар бански лесничей и човек, който е работил в горите на Пирин. Дървото е описано научно в края на XIX век от австрийския ботаник Константин фон Енглер, който посещава Пирин. Именно тогава Байкушовата мура, както я наричат местните, започва да става известна извън района. Това е може би най-красивото в историята на Байкушевата мура. Ако възрастта от над 1300 години е приблизителна, дървото е било живо още през VII век. То е преживяло: Първото българско царство; създаването и разцвета на средновековна България; падането на България под османска власт; вековете на османското владичество; Възраждането; Освобождението; създаването на съвременна България. И всичко това – на няколко километра над Банско, в Пирин.
Пиринският мак
Едно от най-знаменитите растения е пиринският мак (Papaver degenii).
Той е локален ендемит за Пирин. Жълтите му цветове се появяват във високите части на планината и са сред най-характерните знаци на алпийския пояс. Дирекция „Национален парк Пирин“ го посочва сред растенията, които се срещат единствено в планината.
Има нещо почти парадоксално в това цвете. Макът обикновено се свързва с полета и ниски равнини, а този негов родственик предпочита суровия високопланински свят – скали, сипеи и места, където зимата има последната дума.
Пиринският мак е част от пейзажа, който туристът може да види около Вихрен и високите мраморни части на планината. Красив е, но не е сувенир. Растенията в защитените територии не трябва да бъдат късани или изнасяни.
Пиринската флора има още по-необичайни представители.
Сред локалните ендемити са пиринската песъчарка, пиринската злолетица, Давидовият лопен, Яворковата клопачка, Пиринската мащерка, както и Урумовият и Кожухаровият окситропис и Йордановото зеле. Всички те са посочени от Дирекция „Национален парк Пирин“ като растения, които растат единствено в Пирин.
Резерват „Юлен“ – природна лаборатория над Банско
Особено интересен за района на Банско е резерват „Юлен“.
Той заема повече от 3156 хектара и се простира от 1650 до 2851 метра надморска височина. В резервата са установени около 700 вида висши растения, като 44 са включени в Червената книга на България.
Тук се срещат пирински божур, нарцисовидна съсънка и златиста кандилка, както и растения, които са оцелели от времето на ледниковите периоди.
Сред тях са черният емпетрум и разпростряната сибалдия – своеобразни живи свидетелства за много по-студената Европа от миналото.
Има и нещо друго, което прави района впечатляващ – единични многовековни дървета от черна мура.
Между върховете Пирин и Бански суходол се намира един от най-ценните природни резервати в района – „Баюви дупки – Джинджирица“, създаден още през 1934 г., ,
В него са установени около 500 вида висши растения и 55 ендемита. Резерватът е включен и в програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“.,
Еделвайсът – известен, но все пак специален
Еделвайсът е може би най-популярното планинско цвете и не е растение, което съществува само в Пирин. Той се среща и в други европейски планини.
В Пирин обаче е част от характерния алпийски пояс и от символиката на планината. Общината на Банско също го определя като растение, превърнало се във символ на Пирин.
