Византийски печати и 46 монети са сред ценните находки, открити това лято при археологическите проучвания на крепостта „Маркели“ край Карнобат. Сред монетите има ранновизантийски екземпляри от VI век, предимно от управлението на император Юстиниан I, както и анонимни монети от X–XI век. Това съобщиха от Историческия музей „Атанас Игнатиев Караиванов“ в Карнобат пред БТА.
Археологическите проучвания са проведени през юли и август от екип под ръководството на доц. д-р Димчо Момчилов и заместник-ръководителя д-р Росица Христова, директор на музея. Работата е част от проекта „Археологически проучвания и теренна консервация на югоизточен сектор и южна крепостна стена на късноантичната и средновековна крепост Маркели“, финансиран със субсидия от Министерството на културата.
Това е първият проект за проучване на крепостта, получил държавно финансиране. В рамките на сезона археолозите са изследвали около 30–40 метра от югоизточния ъгъл на укрепителната система. Разкрити са част от югоизточната ъглова кула и южната крепостна стена.
„Усилията през настоящия археологически сезон бяха насочени към разкриване на част от внушителната ранновизантийска крепостна архитектура, а именно югоизточната ъглова кула и част от южната крепостна стена“, коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Димчо Момчилов.
Проучванията показват, че укрепителната система е изградена по древната строителна техника опус микстум, при която се редуват камък и тухли. Крепостните стени са масивни – източната достига 3,40 метра дебелина, а южната – 4,10 метра. Основата на югоизточната кула е разположена малко над кота 217, на около шест метра под запазения гребен на източната крепостна стена.
Сред откритите артефакти са и апликации, две от които са добре запазени старобългарски и се датират от IX–X век. Археолозите са намерили още ранновизантийска и битова керамика от XI–XII век, включително фрагменти от свещници. Открита е и старобългарска керамика с врязана украса, както и сграфито керамика.
Особен интерес представляват фрагментите от римска керамика, които тази година за първи път са открити в рамките на каменно-тухленото укрепление. До момента подобни находки са били засичани в района на землените лагери и около римския мост.
В източния край на югоизточната кула е започнало разкриването и на допълнително изграденото източно укрепление. От вътрешната страна на южната крепостна стена пък са установени значителни разрушения.
Маркели заема важно място в историята на българо-византийските отношения. По време на Първото българско царство крепостта е сред градовете, които често се споменават във връзка с военно-политическите отношения между България и Византия през VIII–IX век.
С археологическите проучвания през 2026 г. са възстановени системните научни изследвания на крепостта. Първите разкопки на Маркели започват през 1986 г., а тази година се навършват 40 години от началото на археологическите проучвания.
