Автор: Божана Войнишка
Когато днес стане дума за Георги Сава Раковски в съзнанието на българите изплува образът на революционера със строг поглед и засукан, елегантен за времето си мустак, автор на епическата творба за българската свобода „Горски пътник“. Историята обаче често пъти пропуска да разкаже една фундаментална негова черта, без която освободителното движение не би имало своя начален тласък. Раковски е бил брилянтен търговски ум, имал е завиден бизнес нюх и имидж на успешен и комбинативен предприемач сред европейското търговско общество.
Още от ранните си години революционерът осъзнал, че за свободата трябват жълтици, хиляди жълтици. В своите публицистични писания Раковски наложил визионерската си мисъл: ”Българският народ трябва да стане икономически независим, за да бъде политически свободен!”.
Философията си той ясно изразил в легендарния „План за освобождението на България“ от 1861 г., където обяснява, че националната свобода е невъзможна без „народна каса“. И посветил живота си да напълни касата с пари за свободата на България.
Семейната закваска и търговските шпиони в Марсилия
Търговският си нюх Раковски наследил от своя баща - заможният котленски предприемач Стойко Попович. Във фундаменталното си изследване „Георги Сава Раковски“ акад. Веселин Трайков цитира съхранени и до днес архиви от Марсилия, които доказват, че през 40-те години на XIX век Раковски и баща му са развивали мащабна търговия с кожи, вълна и животинска лой.
По това време младият Съби Стойков Попович, както е рожденото име на Раковски, подробно описвал на хартия как трансформира получената преждевременно търговска информация в стратегически доходоносен капитал. За да постигне това, находчивият българин изградил своя мрежа от шпиони във френския град Марсилия, в румънския Галац и османския Цариград. Според документираните от акад. Веселин Трайков проучвания Раковски умело анализирал данните на агентурата си. Находчивият младок правел точни прогнози на дефицитите на европейския пазар и в най-подходящия момент насочвал корабите си със стока към френските пристанища. Така реализирал нечувана печалба и бързо спечелил славата на търговец с безпогрешен нюх.
Спекула с вълна
Будният младеж изградил своя мрежа от информатори и по българските земи. По негова повеля доверениците му от Котел и Сливен изкупували суровата вълна в периодите на голям излишък и я задържали на склад. Бизнес логиката му е била безпощадно успешна. Раковски изчаквал да настъпи люта зима и когато търсенето на ценната суровина скачало, той продавал натрупаните запаси на тройна цена. Приходите от спекулата с вълна не били за личен лукс, а възможност Раковски да натрупа бърз капитал за „народната каса“ на освободителното движение за България. Той вярвал още, че българските търговци трябва да се обединят и да създадат общо търговско дружество, което да монополизира износа на българските стоки и суровини, за да спре изтичането на народните пари към чуждите посреднически ръце.
Цариградският период - адвокат в копринени дрехи
След като през 1848 г. Раковски се преместил да живее в Цариград, той се превърнал в успешен скъпо платен адвокат и изкусен търговски консултант. По време на т.нар. му “копринен период” Раковски успял да спечели огромни комисионни, явявайки се като правен защитник на българските еснафи и занаятчии в съда. В онези години Раковски се движел сред политическия и бизнес елит, облечен по последна парижка мода. Кадифено сако, копринена риза, скъп часовник със златна верижка, деликатно прибран в джоба на жилетката и задължително копринен шал, завързан със сложен възел около яката, били запазената марка на българския революционер. Той бил желана компания и събеседник на западните дипломати заради бистрия си хладен ум, зад който се криела огнената страст на хайдутина.
Сделките с дървен материал за османските корабостроителници
Раковски развивал мащабен бизнес и с дървен материал, като сключвал договори за доставка на дъб и бук за нуждите на османските корабостроителници. Под предлог, че изпълнявал държавни поръчки на Османската империя за дърводобив, революционерът организирал работнически кервани в Стара планина. Дърводобивните бази били умело прикритие за революционната му дейност. Горските пътеки за извозване на дървесината се превръщали в тайни пътища за бунтовническите куриери, а складовете за дървесина - в бази за арсенали за предстоящата националноосвободителна борба. Печалбите от тези “дървени” сделки Раковски инвестирал в закупуването на шрифтове за печатницата си, в която започнал да издава вестниците “Българска дневница” в Австрийската империя и “Дунавски лебед” в Белград. Чрез своята публицистика Раковски започнал да подготвя почвата за националното самоосъзнаване на българския народ и да пробужда сънародниците си за свободата.
“Френският щит” на българския хайдутин
В мемоарите си „Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи“ Иван Касабов, разказва за най-дръзкия търговски ход на близкия си съратник Раковски, известен в историята като “френския щит”. Революционерът съвсем съзнателно влязъл в съдружия с френски търговци. Целта на фирменото партньорство била той да попадне под юрисдикцията на френските консулски съдилища. И когато османските власти арестували Раковски за бунтовническа дейност, той се изправил пред турските съдии и ги обвинил, че обслужват „търговска клевета“, която целяла да навреди на френската търговия.
Благодарение на “френския щит” Раковски успявал да “изпере” и парите на революционните комитети, като ги вписвал в счетоводните френски книжа като аванси за търговия.
През целя си живот Георги Сава Раковски трупа капитали, които инвестира в единствената акция, която има стойност за него - свободата на България. Той остави на нацията ни капитал, който днес трудно би могъл да бъде оценен, защото е безценен. Капиталът на Раковски е достойнството да се наречем свободни!
Умира от туберкулоза в Румъния
Георги Сава Раковски умира на 9 октомври 1867 г. в чифлика на близкия си съратник Костаки Маринов. Големият български революционер издъхва от туберкулоза в ръцете на сестра си Неделя, която се е грижиела за него до самия му край. До смъртния одър на Раковски е и секретарят му - Иван Касабов, който е документирал последните му дни. И въпреки че клетото тяло на българския революционер било унищожено от коварната болест, умът му е бил бистър и отдаден на свободата на България, за която той цял живот е трупал жълтици. “Аз умирам, но народът ми ще остане жив и свободен. Не оставайте започнатото дело, работете за свободата на България!”, е последният завет на Раковски към съмишлениците му. Траурната церемония в Букурещ била невиждана по мащаби за времето си. За последна почит към финансиста на освободителните борби се стекли стотици видни българи и румънски общественици. Днес костите на големия български революционер почиват в родния му град Котел. По настояване на негови съратници тленните му останки са преместени от гробището „Шербан водъ“ в Букурещ на родна земя през 1885 г. във вече свободна България.
Любовите му са като от шпионски роман
През целия си живот Георги Сава Раковски не минава под венчило, въпреки че битието му е било наситено от страсти и романтични увлечения. От чара и обаятелността на стройния, елегантен и привлекателен българин са били пленявани не само родни, но и чужди хубавици. Революционерът ухаел на най-скъпите парфюми, поддържал е безупречна брада и шикозните за епохата си извити мустаци. Захарий Стоянов пише, че красавиците буквално се обръщали след него по улиците, а той безпощадно използвал своя чар, за да плени жените на дипломатите, които били най-прекия му път до високопоставените им съпрузи.
Негови съвременници разказват, че най-страстната му връзка била със знатна и богата гъркиня. Красавицата се превърнала във вдъхновението на Раковски, а двамата били най-харесваната, но и най-одумваната двойка на Цариград. Въпреки силните си чувства и интересния им светски живот, когато заговорили за сватба, Раковски отказал да се врече във вярност на любимата си. Съратниците му казват, че той съзнателно избрал революцията пред семейния уют, като казвал: “Моята единствена законна съпруга е България!”.
Най-тайнствената любов на Раковски се появила в живота му в т.нар. румънски период. Раковски паднал в плен на ослепителната българка Евгения, която на галено наричали Гина. Двамата имали дългогодишна връзка, като любимата му била просветена в неговите революционни дела. Раковски обаче пазел скъпата си Гена в тайна, защото се страхувал да не й навреди.
Съратниците на Раковски разказват и за любовния скандал по време на Браилските бунтове, когато революционерът бил настанен с фалшив паспорт на Георги Македон в дома на заможен грък. Младата съпруга на домакина се влюбила до уши в елегантния българин с изискани маниери на европейски аристократ и станала негов доверен информатор. Историята им приключила с ареста на Раковски, който бил изведен под конвой с белезници от дома на най-богатия грък.
Раковски често съветвал по-младите революционери да не стъпват в брак. Той вярвал, че семейството било слабото място за бунтовника, което можело да послужи за изнудване от турската полиция. В десетките си писмата за поробената България Раковски използвал най-милите, нежни и свидни думи, когато говорел за родината. Наричал я „мила девойка“, “едничката ми венчана жена”, „изгубена любов моя“. Измежду всички си любими жени, Раковски копнеел най-много да зърне свободна България!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
