- Владетелската резиденция още крие тайните на велики царе
Бате Жоро, там горе, на върха, не може да няма нещо... Когато младият археолог д-р Иван Христов, днес вече професор и зам.-директор на НИМ, за поведен път се обръща към колегата си и приятел д-р Георги Китов, докато му гостува на разкопките на Четиньова могила в Старосел, едва ли си е давал сметка, че думите му ще се окажат пророчески.
Проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на НИМ
Тогава, преди повече от 25 години, той често гледа възвишението, убеден, че то пази тайните на траките, които двамата с Китов обсъждат в подножието му.
Връх Кози грамади. Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Върхът е Кози грамади, разположен северно от с. Старосел на билото на Средна гора. Не след дълго - през 2005 г., Христов не само започва да го проучва, но и прави едни от най-големите открития в най-новата ни археология - владетелския замък на славния тракийски цар Аматок, строен от него и сина му Терес Втори, и най-голямото светилище на Зевс и Хера по нашите земи.
Знаците на Зевс
Откритията са белязани от знамения, досущ като във филмите за Индиана Джоунс. Когато човек чуе историите - тръпки го побиват. Но те само доказват мощната енергийна сила на мястото, което легендарните тракийски царе са избрали за своя резиденция.
Тракийската владетелска резиденция на връх Кози Грамади.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Един ден през лятото на 2013 г. екипът на проф. Христов открива първата оброчна плочка с изображение на Зевс. В този миг студенти от археологическата група чуват в близост до сондажите писъците на птица. Оказва се малко орле. От този момент до края на експедицията, която разкрива скалното светилище на Зевс и Хера, над проучвателите кръжи двойка възрастни орли, които пазят пилетата.
През цялото време се питах дали те не пазят и светилището на върховния гръцки бог, връща лентата проф. Христов. Специално за "Стандарт", по повод 20 години от разкопките на Кози грамади, той за първи път разказа истории от археологическите проучвания, които досега никога не е споделял публично.
Тракийската владетелска резиденция на връх Кози Грамади.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Орелът в древните религии е персонификация на бог Зевс/Юпитер. Неслучайно Омир споменава царя на небето като любимата птица на Зевс. Освен това орелът, държейки светкавицата на Зевс в ноктите си, става негов пратеник, предавайки волята му на смъртните.
За да омилостивят боговете, през лятото на 2013 г. археолозите пренасят кръвна жертва в най-високата част на връх Кози грамади. В един горещ и слънчев ден върху скалните улеи до основите на стария храм от ранножелязната епоха потича кръвта на агне. Така, както са правели в древността. Иван Христов и до ден днешен помни, че минути след това от напълно ясното небе, на което няма нито един облак, завалява ситен дъжд. Знамение, което няма рационално обяснение.
Проф. Иван Христов по време на разкопките на връх Кози Грамади.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Началото
Всичко започва през 2005 г. Проучванията се налагат по спешност - заради сигнали за иманярски набези в района. Когато пристигнал, екипът на Христов установил, че престъпниците вече са разкопали една от могилите и са я ограбили. Експедицията му обаче успява да спаси всичко останало и да прогони крадците на история. Наследството е сякаш запазено от боговете. Било е консервирано от планинските наноси. Комплексът е непокътнат като в Помпей, обяви тогава проф. Христов.
Тракийската владетелска резиденция на връх Кози Грамади.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Първото откритие са основите на внушителна антична постройка в подножието на върха. Следват разкопки, които довеждат до цялостното разкриване на укрепена тракийска владетелска резиденция, изградена в самия край на V в. пр. Хр. и просъществувала до 341 г. пр. Хр., когато войските на македонския цар Филип II я превземат, разказа проф. Христов.
Залата за пиршества
Резиденцията е оградена от масивна крепостна стена. Има кули, вътрешна жилищна и стопанска част, всичко на площ от близо 4 дка. В централната част на укрепения обект се откроява масивна каменна постройка, с параден вход, който е бил украсен с рамка в йонийски стил. Проф. Иван Христов определя тази сграда като зала за пиршества (хестиаторион).
Тракийската владетелска резиденция на връх Кози Грамади.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Централната постройка е разгърната върху 104 кв. метра. Тя е запазена до височина 3 метра и ясно се вижда, че начинът на изработката й е прекрасен. Архитектурата й обаче е непознато до момента тракийско строителство. Затова ученият е категоричен, че разкопките нямат аналог у нас. Действително е така. Резиденцията е имала най-мощната система на укрепление - две крепостни стени - външна и вътрешна, където се е разполагал гарнизонът.
През 2011 г. проф. Христов открива кулата порта, която едновременно е била бойна структура и е служела за вход.
Политическият център на одрисите
Кози грамади е бил политически център на одрисите - владетелят е идвал, за да взема важни решения, а не е бягал от комарите и блатата в долината на Тракия, за да си почива на хлад в дъбовата гора, разказва още проф. Христов. Става дума за укрепена владетелска резиденция с невероятна архитектура, където са отсядали царят, войниците и обслужващият персонал. Въпреки това е намерена много битова керамика, доказателство, че се е поддържало много голямо стопанство. В огромни ями, изсечени в гранитната скала, се е събирало житото. Имали са и запаси от вода, и съоръжение за течаща изворна вода.
Резиденцията - столица
Резиденцията е строена от Аматок и сина му Терес втори. Преди Севтополис траките не са имали свои столици. Царят поддържал владетелския си статут, като непрекъснато обикалял подчинените си територии и по пътя си отсядал в различни резиденции. Тази на Кози грамади е една от тях. Но сред най-важните. Открити са монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок.
Монета на цар Терес Втори с двойната брадва (лабрис) - скиптърът на тракийските царе.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
А най-вълнуващата находка е двойната брадва (лабрис), символ на царската власт у траките - скиптърът на владетеля.
Двойната брадва (лабрис) - скиптърът на тракийските царе.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Експедицията на проф. Иван Христов разкрива част от стълбището на резиденцията, което е отвеждало към площадка на по-горното ниво, откъдето най-вероятно владетелят, който е обитавал резиденцията, е комуникирал с поданиците си.
Най-ранните керемиди
Със сигурност сградата е отпреди елинистическата епоха. Едно от доказателствата са намерените керемиди, които са покривали резиденцията. Те са от най-ранния тип - плоски с два отвесни перваза. Използвали са се през V-IV век пр. н. е. Керемидите са покривали дървения покрив на резиденцията. Разкрит е и подът на сградата, който е от натрошени тухли. Разкопано е лицето на входа, украсен с орнаменти, подобни на рисунките върху тракийските гробници край село Старосел.
Постройката е изградена на суха зидария от големи, добре издялани камъни, тежащи стотици килограми, доставяни от намираща се наблизо кариера. Освен царския град на Кози грамади има и втора крепост, която е на самия връх.
Проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на НИМ
Огромният комплекс е вторият град на траките, открит по нашите земи. Първият - Севтополис, е намерен през 40-те години на миналия век, но в момента е погребан на дъното на язовир "Копринка". И, колкото и да ни се иска, никога няма да бъде изваден оттам. Докато Кози грамади има шанс да разкрие истинската мощ и величие на тракийските царе. Ако, разбира се, разкриването на града - резиденция продължи.
Откритията на връх Кози грамади са сред най-важните в българската археологическа наука в началото на XXI век. Античният комплекс в района на връх Кози грамади получава статут за групов паметник от национално значение. За съжаление след успешните експедиции на върха днес проф. д-р Иван Христов споделя, че Кози грамади е поредното му голямо професионално разочарование поради факта, че държавата и местната общност забравят за старините от времето на траките и техния огромен потенциал за развитие на туризъм.
Най-голямото светилище на Зевс и Хера
През лятото на 2013 г. проф. Иван Христов прави нови сензационни открития на различни места на средногорския връх. Локализира трасетата на древни пътища в планината, намира кариерата за добив на строителен материал и скална гробница.
Светилището от Ранножелязната епоха.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
На самия връх е открит древен тракийски храм от Ранножелязната епоха. До него екипът на археолога попада на най-голямото скално светилище на Зевс и Хера в България.
Мраморна оброчна плочка от светилището на Зевс и Хера.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
То е разположено на площ от 2 дка в най-високата част на върха. Просъществувало е на открито, интегрирано към скалите от всички страни на върха.
Мраморна оброчна плочка от светилището на Зевс и Хера.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Светилището е било дом за обреди и жертвоприношения от средата на III век до началото на V век. Открити са 160 цели и фрагментирани мраморни оброчни плочки, както и повече от 200 дребни обезличени фрагменти от тях. Освен оброчни плочки в централния сектор на светилището са разкрити 4 колективни монетни находки. Общият брой на монетите надхвърля 220 броя.
Мраморна оброчна плочка от светилището на Зевс и Хера.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Проф. Иван Христов е открил монети на македонските царе Филип Македонски и Александър Македонски, хемидрахма на Тракийски Херсонес, драхма и четвърт драхма на Истрия, монети на римските императори Галиен, Аврелиан, Клавдий Готски, Проб, Аврелиан, Северина, Галерия Валерия, Диоклециан. Намерил е още късноантични медни и бронзови монети от целия IV до началото на V век. Най-късните монети са император Аркадий.
Всичко това означава, че тракийският замък на Кози грамади векове наред е бил оживен политически и стопански център, непрекъснато посещаван от воини, търговци и поклонници.
Светилището от Ранножелязната епоха.
Снимки: Личен архив на проф. Иван Христов
Останки и от християнски храм
На Кози грамади проф. Иван Христов открива и останки от християнски храм. Разритите основи от края на IV и началото на V век са разкопани от екипа на археолога в съседство на скалното светилище и бележат финалния етап на развитие на средногорското култово място.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
