Стана ясна съдбата на Римският театър на Сердика.
Той ще бъде лятна сцена. Такава е позицията на министъра на културата и на целия ни екип, съобщи зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов пред БТА.
Той отбеляза, че има идейна разработка, направена от Университета по строителство и геодезия (УАСГ), която предвижда амфитеатърът да бъде лятна сцена от типа като тази в Пловдив, която ще се ползва за съвременни сценични формати. „В зависимост от това какви имоти ще успеем да използваме, тя може би ще побира нещо от порядъка на 200-300-500 зрители. Много зависи как ще разположим пейките... Те ще стъпят върху древните зидове“, каза доц. Чобанов.
Той определи като "злонамерена спекулация" това, че върху Римския театър на Сердика ще се строи. „Това е плод или на нечие въображение и фантазия, или си е една манипулация на общественото мнение. Тъкмо напротив - след много години безуспешни опити най-накрая се намери формула, по която Българският енергиен холдинг (БЕХ), преди това Националната електрическа компания (НЕК), се отказват от намерението си отпреди четвърт век да строят на това място офис сграда. Защото действително преди четвърт век от дружеството, тогава НЕК, са имали желание, което е разбираемо - да си построят в идеалния център офис, това е недалеч от Министерството на енергетиката. И този терен за тази цел са го получили. Въпросът е, че веднага става ясно, че в тази зона има много богата концентрация на археологически структури“, обясни зам.-министърът.
Доц. Чобанов посочи, че от половин век има акт за изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България, преди това целият център е бил археологически резерват.
На ниво нула сте в имота - бил ваш, бил държавен или общински, на минус едно сте в акта за изключителна държавна собственост. Т.е. когато БЕХ, преди това НЕК, започват да строят, те осъзнават, че има археологическа старина и всъщност реално тяхното инвестиционно намерение е блокирано, обясни той. Това, което се нарича отпаднала необходимост, на езика на този конкретен случай, означава, че те се отказват от идеята да ползват терена, за да си строят офис, а не, че ще бъде продаван, не, че той ще бъде застрояван. Всъщност, това е волеизява на дружеството - отказва се от старото си намерение отпреди четвърт век, допълни зам.-министърът на културата.
„За нас това е добре дошло, защото реално в цялата зона сме в съсобственост. Министерството на културата (МК), от името на държавата, с акт за изключителна държавна собственост, е съсобственик там, където има археология. В този случай ние сме в съсобственост със съответните собственици - както по отношение „Гьоте институт“, така и по отношение на хотела, а и навсякъде другаде, където има археология“, уточнява доц. Тодор Чобанов.
Той уточни, че преди повече от месец министърът на културата чрез министър-председателя - първо с устен тип консултация, а после с официално писмо, е поискал МК да получи имота на БЕХ. „И сме получили уверение от министъра на енергетиката, че ще ни го прехвърлят. Процедурата се развива - изпращаме документи, това е несъмнен успех, тъй като ще можем, обединявайки го с един друг имот на МК и може би, отчуждавайки един малък частен имот, ние окрупнявайки тези три терена, ще получим една доста голяма зона за експониране на античния амфитеатър“, каза зам.-министърът.
Доц. Чобанов уточни, че в момента отговорността за поддръжката на този амфитеатър е на собственика на конкретния имот. В случая до момента това е БЕХ и оттам са полагали някакви грижи, в това число са извършвали някакво конструктивно укрепване. Ние и сега "процедираме" преписка за допълнително конструктивно укрепване. Така че археологията по закон я стопанисва този, в чийто имот тя се появява. В случая това е БЕХ. Общината с решение от 2018 година стопанисва комплекса на Ларгото с археологията там, обясняи зам.-министърът на културата.
Той уточни, че Софийският амфитеатър, т.е. амфитеатърът на Древна Сердика, е една от около 80 подобни структури на територията на цялата Римска империя. По думите му той обаче има някои особености, които действително го правят по-различен и уникален.
„На първо място, по недотам изяснени съображения във времето на император Диоклициан, т.е. говорим за края на III век, всъщност старият театър, който е от началото на трети век, е демонтиран и преустроен на амфитеатър, което може би се дължи на желанието за укрепване на властта тук, в града, който е бил провинциална столица, в последствие столица на група провинции. Така че може би Диоклициановата инвестиция е целяла да укрепи императорския авторитет. Старият театър е демонтиран и е изграден този амфитеатър“, каза доц. Чобанов.
Той отбелязва, че е заблуда, че амфитеатърът е добре запазен. Още в периода V-VI век градските власти са започнали и поетапно са демонтирали значителна част от древната структура. Някои граждани романтично си представят някои образци по света, които са много добре запазени, каза Чобанов.
„Тук не е такъв случаят. Намирайки се в повишена военна опасност, властта е ползвала старата структура като каменоломна и си е сваляла блокове. Липсват много от пейките, за разлика от Пловдив, например, където природата е успяла да затвори доста добре запазените структури. Тук са извадени много от оригиналните каменни структури. И властта е строила най-вероятно - така предполага колегата проф. Венцислав Динчев и аз съм писал така в мои статии. Властта е строила укрепления и други структури. Това, което е запазено, са главно основите. Т.е. това са едни основи, които са крепели пейките, тук-таме има и от пейките останали, просто е било хаотично свалянето на тези каменни блокове“, каза доц. Тодор Чобанов.
Зам.-министърът на културата уточни, че няма щети по амфитеатъра. Структурата е горе-долу във вида, в който е намерена. Тя е консервирана теренно с такива материали, които позволяват известно време да престои, така че нищо по-различно нямаме от това, което е открито при изкопните работи. Там теренът е обрасъл, но това не е растителност, която е нанесла някакви щети на подземните структури. Тук растителността още няма такъв характери, който би ни притеснявал, каза той.
„Това, което ни притеснява е, че няма подробен устройствен план (ПУП) за зоната, след като съдът отмени предишния опит. Общината, ако наистина е добронамерена, час по-скоро да процедира нов ПУП с тези имоти. Навсякъде трябва да пише „за експониране на античен амфитеатър“. Защото иначе учредителните процедури ще бъдат доста по-трудни и сложни. По думите му Общината може да пусне веднага ПУП, няма никаква пречка да го пуснат, респективно колко време ще изкара в съда - това никой не може да каже. Имали сме случаи по десет години седят. Това е въпрос на случваемост. Но в имота, който ще ни предостави БЕХ, и в имота на Министерството на културата ще започнем още догодина дейности - консервация, реставрация, експониране. И колкото ни позволяват възможностите, разполагане на бъдещата система от седалки. Но пак казвам - идеалният сценарий е да има ПУП, за да окрупним всички имоти, които са незастроени, за да можем действително да получим един цялостен комплекс“, посочва още доц. Чобанов.
ОЩЕ ОТ НАЧАЛОТО НА МАНДАТА РАБОТИМ ЗА ТОВА РИМСКИЯТ АМФИТЕАТЪР ДА БЪДЕ СПАСЕН, КАЗВА МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА МАРИАН БАЧЕВ
„Още от началото на мандата с екипа ми в Министерство на културата активно работим за това Римският амфитеатър в София да бъде спасен, развит и превърнат в жива част от културния живот на столицата“, написа в официалния си профил във фейсбук министърът на културата Мариан Бачев.
Той отбелязва, че от над 20 години не са предприемани реални действия за бъдещето на този уникален обект. „Затова вече повече от месец и половина водим разговори с Министерство на енергетиката, лично с министър Жечо Станков и с ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да бъде прехвърлена собствеността на терена към Министерството на културата“, уточни той.
Бачев посочи, че Министерството на културата има конкретни решения за археологическия резерват „Сердика–Средец“. По думите му територията, която досега беше предвидена за административна сграда на Национална електрическа компания (НЕК), е неразривна част от археологическия резерват „Сердика-Средец“ и носи изключителна историческа и културна стойност.
„Плановете ни включват и използване на съседен имот – чрез отчуждаване или замяна, за да създадем сценично пространство, вдъхновено от европейските примери: лятна сцена, изградена върху римските редове, където древността и съвременното изкуство ще се срещат в едно живо културно преживяване. Историята не е място за забрава или за застрояване. Римският амфитеатър е част от културната сърцевина на София. Аз и екипът ми няма да позволим да бъде нищо по-малко“, отбелязва министърът на културата.
ПРЕДПРИЕТИ СА МЕРКИ ЗА ТОЗИ АМФИТЕАТЪР, КАЗА БОЙКО ДИМИТРОВ ОТ СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
Наистина се предприемат мерки за този амфитеатър, защото аз искам да напомня, че той е открит през 2004 година, т.е. вече над 20 години той стои в забвение, каза пред журналисти Бойко Димитров от ПП-ДБ и зам.-председател на Столичния общински съвет.
„През това време са минали много правителства, дълго време в Столична община управляваше ГЕРБ и е факт, че за тези 20 години нищо не е направено. В крайна сметка стигна до кулминацията тази пролет той да влезе в списъка с терени с отпаднала необходимост, поради което много спешно се задействахме и на последната сесия на Общинския съвет внесохме доклад. В него това е един имотите, които да поискаме от държавата, да бъдат запазени, а да не бъдат продадени. След това се стигна до кризисния пиар, който и днес ескалира и започнаха да обясняват как всъщност той нямало да бъде продаден, там имало планове от месец-месец и половина. Никой не разбра точно кога той всъщност ще бъде възстановен. Ключовото е дали държавата, дали Общината да си предприемат следващи стъпки. Искам да подчертая, че кметът Васил Терзиев, вече на базата на решението на Столичния общински съвет, трябва да изпрати официално писмо до министър-председателя, до ресорните министри и до областния управител, с което изискваме този терен да ни бъде безвъзмездно прехвърлен“, обяснява той.
По думите му, ако бъде получен от Общината и тя започне да го стопанисва, първо трябва да се предприемат и следващи стъпки - да се видят съседните терени, които все още не са застроени да бъдат придобити също от общината. Според него най-правилният начин е да се направи широко обществено обсъждане със специалисти включително по какъв начин най-добре може да бъде възстановен, експониран и в крайна сметка целта е хората да имат достъп до това, което е част от нашето историческо наследство. Димитров прогнозира, че тази процедура би продължила месеци, а може година - година и нещо.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
