Примка около фермерите – разходите им растат, цените на зърнените култури са почти замръзнали
Призракът на продоволствената криза, който бродеше по света по време на пандемията от ковид, отново излиза от гардероба, за да плаши потребители и производители.
Ще има ли недостиг на храни заради кризата в близкия Изток? Това е въпросът, на който правителствата спешно трябва да намерят отговор и решение.
Засега преобладаващото мнение е, че страните с високи доходи ще преживеят масивни селскостопански сътресения, но те разполагат с достатъчно богатство, за да откупят реколта на световния пазар. Много по-сериозна е опасността за най-бедните страни, където се очаква влошаване на хранителните системи.
Анализ, публикуван от Световната продоволствена програма на ООН чертае мрачна картина: ако войната в Иран продължи до юни, десетки милиони хора може да бъдат изправени пред остър глад.
„Ако крехките и засегнати от конфликти държави се сблъскат със системен колапс, резултатът е масивна глобална нестабилност, провал на държавите и принудителна миграция. Това е заплахата за националната сигурност“, предупреждават експертите.
Конфликтът, които започна на 28 февруари, блокира ключови маршрути за хуманитарна помощ и забави доставките от първа необходимост за някои от най-засегнатите страни в света. Заместник-изпълнителният директор на Световната програма за прехрана (WFP) Карл Скаут заяви, че още 45 милиона души биха могли да изпаднат в остър глад поради покачващите се цени на храните, петрола и транспорта. Според него още преди избухването на войната светът вече е бил изправен пред „буря“, като гладът е достигнал рекордни нива както по брой на засегнатите хора, така и по тежест на хранителната криза.
Транспортните разходи на WFP са се увеличили с 18% от началото на атаките, а някои маршрути са били пренасочвани. В същото време средствата за хуманитарни цели намаляват, тъй като много държави пренасочват финансовите си ресурси към отбрана.
Рисковете за България
България също е изправена пред риск, но не от липса на храна, а от взрив на цените. За Иран страната ни е не само най-големият търговски партньор в Източна Европа, но и се нареждаме на четвърто място по внос от Ислямската република. През миналата година сме внесли стоки за 70.2 милиона евро. ЕС основно изнася машини и транспортно оборудване, а внася храни и живи животни, както и химически продукти, сочат данните на Евростат.
Макар за момента да не се очаква световна продоволствена криза поради рекордните реколти от минали години, ефектите от войната тепърва ще се усещат, тъй като проблемите с доставките идват в ключов сезон на засяване на новите реколти.
„Не мога да кажа, че войната ще има пряко отражение върху цените на храните, а по-скоро върху себестойността на производството“, казва в интервю за „Стандарт“ Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обяснява, че поскъпват суровините за производство – торове, горива, препарати. „Всичко, което пряко или косвено е засегнато от войната, поскъпва. Това означава, че себестойността на продукцията ще бъде по-висока, което вероятно ще доведе до по-големи загуби в сектора“, твърди Проданов.
Почетният председател на Русенската стопанска камара проф. Красимир Ениманев от своя страна прогнозира, че няколко месеца в България може да има продоволствена криза. Според него войната в Украйна ще повлече икономиката на Европейския съюз надолу, а увеличените в пъти разходи ще накарат малките производители да се откажат от отглеждането на земеделска продукция и животни.
„Производството на храни и строителният сектор ще понесат първи удара при продължаващо поскъпване на горивата у нас“, предупреди проф. Ениманев. Според него сериозните проблеми за бизнеса започват при скок от над 20 процента в стойността на енергоносителите. "Следващите храни, които ще скочат, това са тестените изделия - хлябът. Защото той първо е на база на зърнени храни, на брашно, второ – на енергия, където се използва или газ, или електричество, чиято цена расте", обясни проф. Ениманев, цитиран от "КИС 13".
Военните действия в региона на Персийския залив изпращат шокови вълни далеч отвъд енергийните пазари, като се засилват опасенията от недостиг на минерални торове и ефектите върху земеделците от техния безпрецедентен ценови скок. Страните от залива са най-концентрираният център за торовата индустрия, осигуряващ както суровини, така и готова продукция, коментира Йоан Неков, управител и съсобственик на "Сембодиа", в предаването "Бизнес старт" на „България он ер“.
Фундаментът на производството на азотни торове е природният газ, който съставлява огромна част от крайната цена. Конфликтът в Близкия изток удря директно по това перо, като поскъпването само миналия четвъртък на газа за Европа беше 35%.
„През Ормузкия проток минават 45% от сярата, която е основен компонент за производството на фосфатни торове в целия свят. Природният газ играе около 70-80% от себестойността за производството на азотните торове. А от Близкия изток се добиват около 30% от световния природен газ. В същото време регионът е огромен производител – над 30% от производството на амоняк... и около 15% от световното производство на карбамид (урея)“, посочва Неков.
Нарушените вериги на доставки вече са факт. Ключови износители като Саудитска Арабия и Иран на практика отсъстват от пазара, което предизвика експлозия на цените. Динамиката на пазара е толкова агресивна, че котировките се променят в рамките на часове.
„Цената на карбамида (урея) беше около 460 долара в Египет – това е една мерна единица, по която определяме цените. На 18 март цената беше 720 долара. След развитието на конфликта и ударите по природния газ в Катар, очаквам цените да са още по-нагоре“, прогнозира Неков.
Ситуацията се усложнява и от политиката на Китай, който наложи пълна забрана върху износа на фосфатни торове и направи тези продукти почти „непосилни за земеделските производители в целия свят“.
За момента България и Европа разполагат с известна предвидимост благодарение на презапасяването в края на миналата година. Търговците са внесли по-големи обеми, за да избегнат новите такси по механизма за въглеродна корекция (CBAM), влязъл в сила от 1 януари, обясни Йоан Неков.
Въпреки това, местният пазар не остава изолиран. Цената на амониевата селитра, произвеждана в България, вече е скочила от 360 евро на 440 евро за тон – ръст от около 20%.
„До края на март има достатъчно запаси в Европа и в България. След това има шанс за недостиг. В България имаме два завода, които работят успешно и те ще компенсират липсата на внос, но и при тях производството става по-скъпо поради повишените цени на амоняка и природния газ“, обясни Неков.
Според експертите най-голямото опасение остава икономическата примка около фермерите. Докато разходите за торове (които формират до 50% от себестойността на продукцията) растат, цените на зърнените култури остават почти в стагнация.
„Земеделците просто няма да имат избор – няма да имат финанси, за да купуват торове. Съответно ще има много по-намалени добиви. И затова и храните ще поскъпнат и ще се отрази на джоба на всеки един от нас“, каза Неков.
"Криза като доставки и наличност на торове в момента в България и в Европа все още няма, но криза от гледна точка на способността на земеделците да купуват торове има от доста време насам, от няколко години. Причините се много. Най-важната причина е, че цените на земеделската продукция нямат ръст, даже има спад. Откакто започна конфликтът в Близкия изток, ръстът е минимален. Цената на пшеницата от 195 евро - в момента се котира на 205 евро, което е малка разлика", обясни Неков.
Зов за помощ и обещанията на властта
Миналата седмица българските земеделци отправиха искания към кабинета за 30-процентно покриване на цените на торовете. Министърът на земеделието Иван Христанов обеща, че ще поиска да се гарантират наличности за земеделието и приемливи цени на среща с с управите на рафинерията „Лукойл“ и на двата торови завода. „Ще направим анализ за горивата и торовете и ще го обсъдим с премиера“, каза той.
„Ако през 2022 г. имаше по-симетрична действителност, тъй като заедно с цените на горивата и торовете беше поскъпнало и зърното, то тази година не е така. Зърното не реагира в посока поскъпване. Това е тема на цялото служебно правителство“, увери министърът.
В същото време гръцкото правителство обяви защитни мерки срещу поскъпването на горивата и торовете, като 100 милиона евро от бюджета за обезщетенията ще бъдат взети от печалбите на казината, предаде БНР, цитирайки решението на гръцкия кабинет. Специално за фермерите са предвидени компенсации и за високите цени на изкуствените торове – решението е държавата да поема 15 на сто от цените.
Президентът Илияна Йотова също сложи темата на фокус. Тя инициира среща в президентството с ръководството на Комисията за защита на конкуренцията, като основа тема бяха възможните механизми и мерки за преодоляване на икономическите последици от конфликта в Близкия Изток. Йотова изтъкна необходимостта от изготвянето от страна на служебния кабинет на цялостен пакет от мерки, който да отчита различни сценарии за развой на ситуацията и дългосрочните ефекти – не само върху цените на горивата, а и върху цените на основни потребителски стоки.
Основен акцент беше поставен и върху нуждата от мерки, които изпълнителната власт да предприеме в спешен порядък за земеделските производители, за да се избегне продоволствена криза.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
