Само за сезонната заетост до 90 дни са издадени 18 658 разрешения, а две държави дават почти половината от хората
Българското Черноморие отдавна не се обслужва само от българи. Зад бара, в кухнята, по хотелските етажи и в ресторантите все по-често работят хора, дошли от Узбекистан, Киргизстан, Бангладеш, Непал и други държави на огромно разстояние оттук. Нов анализ показва колко дълбока вече е тази промяна. И поставя неудобния въпрос - чуждите работници вземат ли хляба на българите, или просто запълват места, за които вече няма кой друг да се хване?
18 658 души за три месеца работа
От Института за пазарна икономика (ИПИ) разглеждат една много конкретна група - гражданите на трети държави, получили право на сезонна работа у нас за срок до 90 дни. През 2025 г. разрешенията са 18 658. Това не са хора, които непременно остават трайно в България. Те идват за най-напрегнатите месеци, когато хотелите са пълни, ресторантите работят до късно, а земеделието има нужда от много ръце наведнъж.
Картата ясно показва къде е гладът за хора. Бургас държи първото място с 8066 разрешения, Варна е с 3022, Пазарджик с 1456, а Добрич с 1219. Само Бургас и Варна събират близо 60% от всички сезонни работници в тази група. Четирите водещи области заедно са почти три четвърти от общия брой. Това не е случайно, защото българското Черноморие просто вече не може да изкара сезона само с местни кадри.
Кухнята е номер едно
Ако погледнем професиите, картината става още по-ясна. Най-много са разрешенията за „работник, кухня“ - 3541. Следват общите и сезонните работници с по около 2300 разрешения. Камериерите са 1655, сервитьорите 1374, работещите в ресторанти 1054, а готвачите и помощник-готвачите общо са 1206. Отделно има 1660 сезонни земеделски работници.
Тоест това не е някакъв абстрактен „внос на труд“. Това са хората, които мият съдовете, оправят стаите, носят храната, режат зеленчуците и прибират реколтата. Те се появяват точно там, където липсата на персонал се усеща веднага. Ако няма камериерка, стаята не може да бъде продадена, ако няма човек в кухнята, ресторантът не може да обслужи пълна зала.
Официалният режим за краткосрочна сезонна заетост всъщност обхваща основно хотелиерството и ресторантьорството и селското, горското и рибното стопанство. Работодателят трябва да осигури подходящо жилище, да плати пътуването на работника до България и обратно, както и задължителните здравни разходи.
Узбекистан и Киргизстан станаха кадрови резерв на България
Работниците идват от 55 държави, но потокът е силно концентриран. Най-много са гражданите на Узбекистан - 4759, следвани от Киргизстан с 3589. Само тези две страни осигуряват близо 45% от сезонните кадри. Следват Турция, Бангладеш, Непал и Молдова, всяка с над хиляда души. От останалите части на света извън Азия, Източна Европа и Близкия изток са дошли едва 145 души.
Причината е лесна за разбиране. Българските възнаграждения може да изглеждат ниски на човек от Германия или Нидерландия, но за работник от Централна Азия сметката е съвсем друга. В Киргизстан например средната заплата през 2024 г. е била под 400 евро, според данни, цитирани от Дойче веле. Така една сезонна работа край Черно море може да бъде финансово привлекателна дори при заплата, която българинът вече не приема за достатъчна.
Вземат ли работата на българите
Тук идва най-спорният въпрос. Аргументът срещу трудовата миграция често е прост - ако работодателят може да наеме човек от Азия, защо да вдига заплатата на българина?
Анализът на ИПИ обаче не намира доказателство, че сезонните чужденци изместват местната заетост. Когато икономистите сравняват промяната в заетостта по области между 2024 и 2025 г. с броя разрешения за сезонни работници, връзката е почти нулева - корелацията е само 2,7%. Областите с най-много чуждестранни сезонни кадри не са тези с най-голям спад на местната заетост.
До сходен извод стига и Българската стопанска камара. През 2025 г. Агенцията по заетостта е отчела 49 179 различни процедури за достъп до пазара на труда на граждани от трети държави. Но процедура не означава непременно човек, който реално е дошъл и е работил. Част не получават виза, други не пристигат, трети са тук само за няколко месеца. Дори ако всички процедури се приемат за реални работници, те биха били около 2,1% спрямо броя на наетите в България в края на годината.
Внос няма как да няма
Държавата вече открито признава, че България е стигнала момент, в който без чужди кадри трудно може да поддържа икономиката си. Социалният министър Наталия Ефремова съобщи, че за последните три години страната е внесла над 108 000 работници от трети държави.
„Безработицата ни е, бих казала, нездравословно ниска“, каза Ефремова. Според нея почти половината от регистрираните в бюрата по труда са с много ниска квалификация, докато работодателите търсят конкретни умения. „Внос няма как да няма с тази ниска безработица и все по-голямото търсене на кадри“, обобщи министърът.
Това всъщност е сърцевината на проблема. България едновременно има хора извън пазара на труда и фирми, които не могат да намерят служители. Причината е, че свободният човек невинаги се намира там, където е свободното място, няма нужната квалификация или просто не приема предложените условия.
На бизнеса му липсват всякакви хора
От БСК също отхвърлят тезата, че работодателите масово сменят българи с по-евтини чужденци. Жасмина Саръиванова от камарата описва картината така: „Говорим за недостиг на всякакъв вид кадри, от всякакви браншове и сектори.“ Според организацията чужденците заемат предимно позиции, за които няма достатъчно местни кандидати, а няма официални данни те да са довели до понижаване на заплатите.
Това обаче не означава, че въпросът за възнагражденията може да бъде подминат. Ако една професия постоянно не намира българи, винаги остава въпросът дали действително няма хора, или няма хора при предложената заплата и условия. Трудовата миграция може да реши проблема на фирмата днес, но не премахва този разговор.
„Евтиният“ работник понякога излиза скъп
Има и още един парадокс. Чуждестранният работник невинаги е по-евтин. Управител на хотел в Кранево изчислява пред германска медия, че административните разходи и транспортът за довеждането на един човек могат да стигнат около 1200 евро, без вътре да влизат заплатата, храната и настаняването. „Наемането на чужденци ни излиза по-скъпо, но важното е, че имаме сигурни кадри“, обяснява хотелиерката.
Това обръща популярната представа с главата надолу. За много работодатели основният плюс вече не е ниската цена, а сигурността, че в началото на юни някой действително ще бъде на работното си място и ще остане до края на сезона.
Държавата натисна газта, но трябва и контрол
Точно заради този глад правителството започна да маха част от административните спирачки. През юли беше решено регистрацията на сезонни работници до 90 дни да се съкрати от 10 на 3 работни дни. Процедурите вече се подават електронно, а за хора, които са работили сезонно в България през последните пет години, се предвижда ускорен режим.
Тоест държавата вече не спори дали трудовата миграция е нужна. Тя се опитва да я направи по-бърза.
Колкото повече хора идват, толкова по-важно става да се следи как работят и при какви условия. За първите шест месеца на 2026 г. Инспекцията по труда е установила 507 нарушения, свързани със законосъобразното полагане на труд от граждани на трети държави. Проверките по морето продължават до края на септември, като инспекторите гледат договорите, заплащането, работното време, отпуските и условията на труд.
Това е другата страна на отварянето на пазара. Човекът от Непал или Узбекистан не трябва да се превръща в по-беззащитна и по-удобна работна ръка. Законът му дава трудови права, които трябва да се пазят със същата строгост, както при български служител.
Чужденците купуват време, но не решават проблема
Истината е, че трудовата миграция в момента държи отворени хотели, ресторанти, ферми и все повече предприятия. Данните на ИПИ не показват тя да изтласква масово българите от работните им места. Напротив, чуждите кадри се струпват точно там, където местният пазар не успява да даде достатъчно хора.
Но вносът не лекува причината. България продължава да губи население в трудоспособна възраст, образованието невинаги произвежда уменията, които бизнесът търси, сезонната работа трудно задържа хора, а заплащането в част от професиите остава непривлекателно.
Работникът от Киргизстан може да оправи стаята в хотела това лято. Работникът от Узбекистан може да спаси кухнята през август. Но те купуват време на българската икономика, не й дават окончателното решение.
