Малък град в Северна България произвежда за Европа, а заводът, който превърна отоплението в голям бизнес, продължава да налива милиони в Стражица. Чешкият индустриален гигант „Корадо“ превърна местното предприятие в един от важните производствени центрове на групата, а покрай него в общината се развиха още производства – от велпапе и опаковки до птиче месо, хляб и млечни продукти.
Днес Стражица има не просто заводи, а цяла производствена екосистема. В нея работят компании с пазари извън региона, а индустрията е основният двигател на местната икономика. През 2024 г. нефинансовите предприятия в общината са реализирали нетни приходи от продажби за около 150 млн. евро, а разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са достигнали 1711 евро на човек от населението.
Зад тези числа стои една от интересните индустриални истории на България.
От стар завод до европейски производствен център
„Корадо“ влиза в Стражица през 1998 г., когато придобива местния завод за радиатори. Постепенно предприятието се превръща в един от ключовите активи на чешката група.
Промяната не става за една нощ. Следват инвестиции в ново оборудване, производствени линии и разширяване на продуктовата гама. През 2014 г. е открита нова поточна линия с инвестиция от 3 млн. евро. През следващите години в Стражица се появяват нови мощности за панелни и тръбни радиатори, а инвестиционната програма на компанията достига десетки милиони левове.
Само новата линия за тръбни радиатори за баня е за 4 млн. лева и има капацитет около 250 000 броя годишно.
През 2018 г. „Корадо-България“ обявява още 8,5 млн. лева инвестиция за преместване на част от дейността и изграждане на нов бояджийски цех в близост до завода.
Така постепенно старото предприятие се превръща в модерна фабрика, способна да произвежда голяма част от асортимента на международната група.
Радиаторите тръгват от Стражица към Европа
Днес продукцията вече няма нищо общо само с местния пазар. „Корадо-България“ произвежда стоманени панелни, тръбни и дизайнерски радиатори, които се реализират на европейските пазари.
През 2025 г. компанията е продала 390 228 радиатора – със 17% повече от предходната година. Приходите ѝ достигат 38,57 млн. лева спрямо 35,6 млн. лева през 2024 г.
А 2026 г. започва още по-силно. Само през първото тримесечие продажбите достигат 7 млн. евро, което е ръст от 74% на годишна база. Печалбата се увеличава повече от четири пъти до 882 хил. евро.
Още по-интересно е, че заводът се подготвя за следващ етап на растеж. През 2025 г. „Корадо“ започва роботизирано производство на универсални радиатори в Стражица. Очакването е новият продукт да увеличи производствения обем с около една четвърт и да върне предприятието към силните години от 2021–2022 г.
Така от малкия град край Янтра към Европа тръгват стотици хиляди отоплителни тела.
И индустриалната зона чака своя голям инвеститор
До голямата фабрика има и друг коз, който Стражица от години предлага на бизнеса – Индустриална зона „Юг“.
Тя е разположена върху 118 декара и е изградена с инвестиция от около 2,9 млн. лева. Зоната е разделена на четири терена и е предназначена за леки, асемблиращи и преработващи производства, логистични и търговски бази.
Най-голямото предимство е, че инвеститорът не започва от гола поляна.
До парцелите има изградени асфалтови пътища, електрозахранване на 20 kV, водопровод, канализация, пожарни хидранти, телекомуникации и оптична връзка. Има и паркинги за товарни автомобили.
А железницата е само на около километър и половина. ЖП гара Стражица разполага с товарен терминал, което дава възможност за превоз на товари по релси.
Зоната е на около 7 километра от главния път София–Варна, а летището в Горна Оряховица е на около 35 километра.
Това е комбинация, която е особено ценна за производителите: собствена индустриална инфраструктура, автомобилен транспорт и близък товарен железопътен терминал.
118 декара чакат новите фабрики
И тук се крие голямата интрига.
Въпреки че зоната е изградена и има сериозна инфраструктура, значителна част от терена остава свободна. Публичната инвестиционна информация посочва около 110 декара незаета площ, а общината има възможност да разшири зоната с още приблизително 60 декара.
Парцелите са с размер от 5 до 80 декара. Това означава, че мястото може да приеме както по-малко производство, така и голям инвеститор, който търси терен за фабрика или логистична база.
За новия инвеститор има и още един плюс – възможност за различни форми на предоставяне на терените, включително право на строеж без задължително закупуване на земята. Общината предлага и съдействие при административните процедури и при подбора на кадри.
Точно тук Стражица има шанс за следващата си индустриална крачка.
Не е само „Корадо“
Макар заводът за радиатори да е най-видимото лице на местната индустрия, Стражица има далеч по-разнообразна производствена база.
Сред структуроопределящите предприятия е „Велпа 91“, което произвежда вълнообразен картон, хартии, микровелпапе и транспортни опаковки. Това е производство, което стои в основата на огромен брой други бизнеси – от хранителната индустрия до търговията и електронната търговия.
Работи и „Пименс“, специализиран в производството и преработката на птиче месо. В близкото село Кесарево е производствената база на „Зорница“, също свързана с птицепреработването.
„Хлебозавод – Стражица“ произвежда хляб и хлебни изделия, а в общината има и млекопроизводство и млекопреработка.
Сред предприятията, свързвани с индустриалния профил на общината, са още производители на метални конструкции, електрически нагреватели и домакински уреди, както и малки предприятия в хранителната промишленост.
Така около Стражица се оформя смесен индустриален пояс, в който големите фабрики и малкият бизнес се допълват.
Заводите промениха и живота
Когато една фабрика произвежда за Европа, ефектът не остава зад оградата на предприятието.
Нужни са шофьори, техници, механици, оператори, инженери, специалисти по качество, складови работници, счетоводители, търговци. Около голямото производство се появяват доставчици и услуги. Хората имат причина да пътуват до Стражица за работа, а предприятията започват да търсят кадри не само в града.
Това е особено важно за община, която включва 22 населени места – един град и 21 села.
Данните показват, че ежедневната трудова миграция вече е част от местната икономика. През 2021 г. 342 души са пътували ежедневно към общината от други общини. В същото време производствените предприятия разчитат и на хора от околните села.
Така индустрията създава икономически пояс около Стражица, който стига до Кесарево, Камен, Сушица и останалите населени места в общината.
Това не е демографско чудо – населението продължава да намалява. В края на 2025 г. община Стражица има 9596 жители. Но икономическата картина е различна: през 2024 г. нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия достигат около 150 млн. евро, а износът на човек от населението е над 2300 евро.
Заплатата вече се мери в евро
Има и още една промяна, която усещат работещите.
Средната брутна месечна заплата в област Велико Търново през второто тримесечие на 2026 г. достига 1112 евро. Това е с 4% повече спрямо първото тримесечие и с 8,9% над нивото година по-рано.
Сумата все още е под средната за страната от 1444 евро, но показва посоката на движение.
Особено важна е ролята на преработващата промишленост. През второто тримесечие на 2026 г. тя е секторът с най-голям дял сред наетите във Великотърновска област – 23,4%.
За Стражица това има още по-голямо значение. Тук индустрията не е просто един от секторите. Тя е основата на местната икономика.
Малкият град с голяма индустриална сметка
Историята на Стражица показва нещо важно за българската икономика. Един малък град не се нуждае непременно от десетки гигантски предприятия, за да има индустриално лице.
Достатъчни са няколко силни производства, които да работят за голям пазар.
„Корадо“ е най-добрият пример. Компанията превърна Стражица в част от европейската карта на отоплителната индустрия. „Велпа 91“ е свързана с огромната индустрия на опаковките. Птицепреработването осигурява работа по цялата агрохранителна верига. Хлебопроизводството и млекопреработването добавят още пластове към местната икономика.
А до всичко това стои индустриална зона със 118 декара, инфраструктура, ток, вода, канализация и товарна железопътна връзка.
Теренът е готов. Индустрията вече е тук. Остава да дойде следващият голям инвеститор.
Тогава Стражица няма просто да произвежда радиатори за Европа. Тя може да се превърне в един от онези малки български градове, които доказват, че индустриалното бъдеще не принадлежи само на София, Пловдив и големите областни центрове.
