Бизнес

Предупреждение. Кога НАП може да блокира сметките

Дори за сравнително малки задължения към държавата.

Предупреждение. Кога НАП може да блокира сметките

Банковите сметки на граждани и фирми могат да бъдат запорирани от Националната агенция за приходите (НАП) дори за сравнително малки задължения към държавата. Случаите предизвикват все повече дискусии сред счетоводители, предприемачи и граждани, които споделят за блокирани средства и неприятни изненади при опит да използват банковите си сметки.

В онлайн дискусии се посочват различни суми – от около 100 евро до няколко хиляди евро. Според разкази на засегнати лица запорите понякога стават факт, преди те да са разбрали, че срещу тях са предприети действия по принудително събиране.

Особено притеснителен е въпросът дали човек може да остане без достъп до средствата си заради сравнително дребно задължение, както и какво се случва, ако по запорираната сметка постъпват заплата, пенсия или социални помощи.

Действащото законодателство не предвижда универсален минимален праг на задължението, под който НАП няма право да предприеме действия за запор на банкова сметка.

Това означава, че размерът на дълга сам по себе си не изключва възможността за подобна мярка. Важни са законовото основание, конкретната процедура и спазването на правата на длъжника.

Именно затова е възможно титулярът на сметката да разбере за блокирането, когато вече се опита да извърши плащане или да изтегли пари.

Важно е да се направи разграничение: липсата на предварително предупреждение за самия запор не означава автоматично, че НАП може да прескочи всички останали законови процедури.

При обичайното принудително събиране ДОПК предвижда действия за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 182 от кодекса длъжникът може да бъде уведомен за последиците и възможните действия по събирането на задължението.

Законът обаче допуска и налагането на обезпечителни мерки, когато са налице съответните предпоставки. Сред тях е запорът на банкови сметки.

В определени случаи обезпечението може да бъде наложено, без предварително длъжникът да бъде уведомен за предстоящата мярка. Целта е да се предотврати разпореждането с парите или имуществото, преди да бъде осигурено събирането на публичното вземане.

При принудителното изпълнение трябва да се спазват правилата за уведомяване и доброволно плащане. Предвиденият в закона срок за доброволно изпълнение е седем дни, но запорът може да бъде наложен едновременно със съобщението за доброволно изпълнение.

Това е съществената разлика: длъжникът може да не получи предварително известие, че сметката му ще бъде блокирана, но това не означава, че е лишен от правото да бъде уведомен за производството и да защити интересите си.

Коментирай