Фирмите готвят масово наемане, но недостигът на кадри става хроничен
Българският пазар на труда влиза в 2026 г. с противоречиви очаквания. От една страна бизнесът планира масово наемане на хора, а от друга несигурната икономическа среда и липсата на кадри продължават да спъват растежа. Данните от институции, работодателски организации и кариерни платформи очертават година на активно търсене, предпазливи инвестиции и все по-голяма зависимост от работници от чужбина.
Търсят се професионалисти
Българските работодатели правят крачка в 2026 г. със сериозни заявки за разширяване на персонала. По данни от национално проучване на Агенция по заетостта, 53 000 компании планират да наемат нови служители през следващите 12 месеца. Общият брой на търсените работници и специалисти надхвърля 230 000 души, което показва, че въпреки икономическата несигурност пазарът на труда остава активен и напрегнат.
Най-голямата част от заявените позиции са за хора с професионална квалификация - над 128 000. Това са кадри, които вече имат конкретни умения и могат сравнително бързо да се включат в работния процес. Наред с тях бизнесът ще търси около 49 000 специалисти с висше образование или правоспособност и близо 54 000 души без квалификация. Тази структура ясно показва, че работодателите искат както подготвени професионалисти, така и работници за позиции, които се усвояват на място.
Регионалната картина също е показателна за икономическата динамика в страната.
Пловдивска област се очертава като водещ център на новата заетост с над 27 000 заявени работни места, което представлява почти 12% от всички потребности в България. След нея се нареждат София-град и Благоевград. Това означава, че индустриалните зони, логистичните центрове и услугите около големите градове ще продължат да привличат основната част от новите назначения.
На този фон обаче стои и по-малко оптимистичен сигнал - броят на фирмите, които планират наемане, е с над 5400 по-малък спрямо предходната година. Това подсказва, че част от бизнеса започва да действа по-внимателно и да ограничава разрастването си, без обаче да се отказва напълно от търсенето на хора.
Кои професии ще са златни
Когато се погледне по-детайлно какви хора ще се търсят, картината става още по-ясна.
Най-голямо търсене се очаква за машинни оператори, строителни работници, сервитьори и бармани. Това са професии, които от години са дефицитни и в които работодателите трудно задържат персонал. Въпреки повишаването на възнагражденията интересът към тези позиции не успява да навакса нуждите на бизнеса.
При по-високо квалифицираните кадри дефицитът е още по-чувствителен. Учители, шофьори, медицински сестри и лекари остават сред най-търсените специалисти, като проблемът тук вече има и социално измерение. Липсата на кадри в образованието и здравеопазването не просто ограничава бизнеса, а засяга директно качеството на публичните услуги.
Дългосрочните прогнози показват, че през следващите три до пет години ще са необходими над 160 000 специалисти с висше образование. Най-търсени ще бъдат кадрите от направленията „Здравни грижи“, „Педагогика“, „Медицина“, „Туризъм“ и „Икономика“. Паралелно с това ще има нужда от над 166 000 специалисти със средно образование, особено в търговията, строителството, хотелиерството и ресторантьорството.
Трудностите при намирането на хора вече се усещат остро. Близо една трета от работодателите в търговията, транспорта и туризма признават, че не могат да запълнят свободните си позиции. Това означава по-бавен растеж, отказ от поръчки и в някои случаи дори затваряне на обекти, въпреки наличното търсене на пазара.
Инвестиции със спирачка – плановете на бизнеса
Въпреки сериозните заявки за наемане, инвестиционните планове на работодателите за 2026 г. са по-умерени. Компаниите работят в условия на забавяне на икономиките в ключови европейски пазари и несигурност около законодателните промени, които бяха направени преди присъединяването към еврозоната. Това води до предпазливо отношение към по-големи инвестиции, включително към мащабно разкриване на нови работни места.
От Българската стопанска камара например посочват, че бизнесът усеща силен административен натиск и липса на предвидимост. Честите регулаторни промени и неяснотата около данъчната и осигурителната рамки затрудняват дългосрочното планиране. В резултат много фирми предпочитат да отложат част от инвестициите си или да ги реализират поетапно.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
