Новите изследвания на повърхността на Луната хвърлят неочаквана светлина върху нейното икономическо и научно значение. Според специалисти тя може да крие под своята прашна обвивка богатства за трилиони долари –
от редки платинени метали до залежи на вода, скрита в минералите.
Ако тези данни се потвърдят, човечеството ще трябва да пренапише представата си за бъдещите ресурси в космоса.
Метали, които струват колкото света
Екипът от изследователи е установил, че около 6000 лунни кратера с диаметър над един километър потенциално съдържат метали от платинената група – платина, паладий и родий. Това са изключително редки и скъпи елементи, които на Земята се използват в медицината, електрониката, бижутерията и катализаторите на автомобилите.
Според анализа 38 от най-големите кратери с ясно изразени централни върхове могат да бъдат истински „джобове“ на концентрирани залежи, образувани при мощни астероидни удари, които са донесли тези тежки метали от дълбочините на Слънчевата система.
Ако бъде потвърдено, че Луната действително съдържа такива количества, тя може да се превърне в най-богатия на ресурси обект в близкия космос. Нейният потенциал надминава дори най-обещаващите астероиди, за които до неотдавна се смяташе, че ще са основната цел на бъдещия „космически добив“.
Платината и сродните ѝ метали са не само ценни, но и ключови за нисковъглеродната икономика – използват се в технологии за чиста енергия и водородни горивни клетки. Нови източници от Луната биха могли значително да намалят натиска върху земните находища и да ограничат екологичните щети, причинявани от дълбокия минен добив.
Вода в камъка – горивото на бъдещето
Не по-малко интригуващи са и данните за наличието на вода. Според изследователите до 3000 кратера може да съхраняват хидратирани минерали – т.е. съединения, в които водата е химически свързана с минералната структура. В двадесет от най-големите кратери следите от водни молекули са особено ясни и отчетливи, което подсказва, че в тях могат да се крият значителни запаси.
За бъдещите космически мисии това би било безценно – водата не само осигурява животоподдържане, но и може да се използва за производство на кислород и водород, а оттам и на ракетно гориво директно на място.
Тази перспектива би променила из основи концепцията за дългосрочно присъствие на хора на Луната. Вместо да транспортират тонове ресурси от Земята, бъдещите лунни бази могат да черпят необходимото от самата повърхност. Така Луната се превръща не просто в научна лаборатория, а в своеобразен „бензиностанция“ на космоса – междинна спирка за по-далечни мисии към Марс и отвъд.
От астероиди към лунен добив
Дълго време астероидите се смятаха за по-печеливш вариант за добив на ресурси извън Земята. Но реалността се оказа по-сложна – обектите са малко на брой, движат се по непредсказуеми орбити, а кацането и извличането на материали от тях е изключително трудно. Луната, напротив, е стабилен, близък и добре изследван обект, с постоянно видима страна и сравнително предсказуема среда. Това я прави далеч по-подходяща за първи експерименти в космическия минен сектор.
Следващата стъпка пред учените е да определят кои кратери действително съдържат значителни количества метали и вода. За целта се предвижда използването на усъвършенствани орбитални сензори, които да картографират лунната повърхност с безпрецедентна точност. Така ще могат да бъдат избрани най-обещаващите райони за бъдещи мисии, без да се рискуват скъпи и опасни експедиции на сляпо. Ако откритията се потвърдят, Луната може да се превърне не само в нашия най-близък небесен съсед, но и в най-богатото минно поле на Слънчевата система.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
