Сивият сектор достигна до 45%, казва председателят на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева
- Г-жо Кукушева, преди броени дни приключи изложението БУЛПЕК в Интер Експо център – София. Това е ключовият бизнес форум, посветен на хлебопроизводството и сладкарството. Каква е равносметката?
- Изложението БУЛПЕК се проведе за 34-и път и догодина ни предстои сериозен юбилей – 35-то изложение в историята на нашата организация. Това е първото хранително изложение, създадено у нас. Всяка година то се развива все по-добре. През последните 10 години въведохме принцип: освен големите производители, който са локомотивът на бранша – да включваме и малки фирми с авторски, оригинални рецепти със специфичен вкус, които след това намират реализация на пазара. Много важно изискване към всички изложители е да нямат задължения към държавния бюджет. В сегашната трудна икономическа ситуация намирането на малки фирми с изряден статус е предизвикателство, но ние успяваме благодарение на авторитета на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тази година БУЛПЕК беше посетен от близо 14 000 крайни потребители, или два пъти повече от изминалата година.
В зоната на успеха в зала 3 изложителите бяха от 42 фирми, което е 24% ръст. Провеждането на ежегодно изложение е тежка задача – традицията в Европа е за двугодишни издания – но нашата цел е различна: да представим пред българския потребител качествени, традиционни продукти, които се намират в търговската мрежа. Така подпомагаме най-вече малките производители, които иначе не могат да си позволят участие. Това е възможно благодарение на финансовата подкрепа от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“.
- Ще поскъпне ли хлябът от 1 януари 2026 г.?
- Уви, да. Има обективни причини за това. Доставната цена на хляба ще се промени, защото се промени и нашата себестойност. В последните две седмици дизелът ежедневно расте със 7–10 стотинки. Това е горивото, с което работи целият бранш, а хлябът е най-силно логистираната храна. Към това се добавя и повишената цена на енергията – за бизнеса тя нарасна с около 35% за последния месец. Това влияе и върху мелниците, от които купуваме брашно. Себестойността на хляба расте, но не е отразена в цените – ние я поемаме, което води до декапитализация на сектора към момента. От 2026 г. влиза в сила и новата минимална работна заплата. При нас трудът е квалифициран, предимно нощен и празничен. Когато минималната заплата се вдига с близо 13%, няма как възнагражденията за квалифициран труд да останат същите. В същото време имаме остър недостиг на кадри – малко хора искат да работят в реалната икономика. Налага се да внасяме работници от трети страни, но това е временно решение – щом получат статут в ЕС, те напускат България и изобщо не остават в нашия бранш. Влизането в еврозоната вече води до повишаване на лихвите, което отново увеличава разходите. Не можем да очакваме замразяване на цените. Говорим само за доставните цени – пазарните не се определят от нас. Пазарните цени се определят от търговските вериги. Те боравят с инструмента марж. При нас спекула няма – ние сме в силна конкуренция един с друг и продаваме само към търговските обекти. След връщането на 20% ДДС върху брашното и хляба в началото на 2025 г. сивият сектор се върна и достигна 42–45%. Той се издържа за сметка на коректните данъкоплатци. Затова очакваме категорични, бързи и безкомпромисни мерки срещу сивата икономика. Доставната цена на хляба пази социалния мир, но това не може да продължи повече!
- Възможна ли е спекула с цената на хляба?
- Не. При производителите спекула е невъзможна. Ние не продаваме на краен клиент, а зареждаме търговската мрежа. Цените на пазара се определят от други участници, не от нас.
- Как ще коментирате заложеното в Бюджет 2026 увеличение на осигуровките с 2 процентни пункта? Как това ще се отрази на малкия бизнес и наемането на работна ръка?
- Повишаването на осигуровките ще се отрази пагубно на реалната икономика и ще увеличи сивия сектор. Илюзия е да вярваме, че работещите ще поемат своята част от увеличението. В нашия бранш работодателите ще трябва да поемат почти изцяло тези 4%, защото няма кадри и не можем да рискуваме отлив на персонал. Проблемът се задълбочава от факта, че много хора предпочитат работа в публичния сектор – с гарантирани празници, почивки и без натиск за резултати. В реалния бизнес хората нямат нито времето, нито ресурса за такъв тип живот. А именно ние създаваме БВП на България.
- Казвате, че вносът на работна ръка не е решение. Как може да се реши проблемът с кадрите?
- Единственият устойчив път е държавна политика за задължителна реализация по професия за завършващите професионално образование – минимум 3 до 5 години, особено при защитените професии като хлебарство и сладкарство. Ако това не се случи,рискуваме хлябът на България да бъде произвеждан от хора, родени далеч извън Балканите.
- Какви са изводите почти година след връщането на стандартната ставка на ДДС върху хляба и брашното?
- Консумацията на хляб намаля. С нулево ДДС бяха обхванати четири вида хляб – бял, типов, „Добруджа“ и пълнозърнест. Луксозните хлябове винаги са били с 20% ДДС. Застаряващото и социално уязвимо население се опитва да оцелее, дори като намалява количеството хляб, което купува. Това население реално е недохранено. Нулевото ДДС имаше два силни аспекта: социален – достъпност на хляба; и икономически – тотално изсветляване на бранша. Вече и двата не са налице.
- Винаги сте казвали, че хлябът е мерило за социалния мир. Ще остане ли така?
- Да. Хлябът е храна със силна човешка символика – на заедност, традиция, семейство, мир и добротворство. Но той е и пазарен продукт със своя себестойност, която не може да бъде преглъщана безкрайно. Нашата мисия е в три посоки. Първо да пазим качеството на българския хляб. Второ да запазим работните места – това държи бранша жив. И на последно място да запазим хляба като достъпна храна за българския потребител.
- Какво бихте пожелали за празника Въведение Богородично и Деня на християнското семейство 21 ноември?
- Искам да благодаря на всички колеги – работодатели и работещи в бранша – за това, че с усилие, разум и сърце поддържат хляба на България и го доставят ежедневно дори в най-отдалечените места. Пожелавам хлябът на България да бъде сладък.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
