Бизнес

Игралната индустрия алармира. Бюджетът застрашава с възникване на черен пазар

Ефективната фискална тежест върху сектора достига над 40%, което създава риск легалните оператори да загубят конкурентоспособност

Игралната индустрия алармира. Бюджетът застрашава с възникване на черен пазар

Темата за черния пазар ще бъде водеща за игралната и развлекателна индустрия в България през 2026 година, съобщи Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ). Изявлението бе направено по време на пресконференция, предшестваща 16-о издание на Балканското изложение на игралната и развлекателна индустрия (BEGE) и Източноевропейската конференция.

Фискална тежест над 40%

Ангел Ирибозов постави темата за нелегалните оператори и сайтове в контекста на проектобюджета за 2026 година и регулаторната рамка.

"Ефектът от предложеното повишение на ставката върху GGR (брутни приходи от игри) от 20 на 25 процента, увеличението на част от лицензионните такси и корекциите им върху данъчния режим би бил кумулативен върху сектора", смята Ирибозов. "Върху ключови оперативни разходи се начислява невъзстановим ДДС, наслояват се административни и надзорни такси, а корпоративният данък и доста по-високият данък върху дивидента допълнително свиват маржа на инвеститорите в сектора. Това би означавало, че ефективната фискална тежест върху реализираните от бизнеса приходи ще достигне над 40 процента от прихода", предупреди той.

Той добави, че "индустрията продължава да е сериозен нетен приносител към бюджета на Република България и макар приходите да са стабилни, възможностите за допълнително данъчно облагане са ограничени." "При всяко следващо нарастване на тежестите има риск да се достигне праг, след който легалната оферта, която легалните организатори предлагат, ще загуби своята конкурентоспособност", заключи Ирибозов.

Наземните обекти намаляват, онлайн сегментът расте

Съгласно представените от Ирибозов данни броят на лицензираните наземни обекти намалява от 1082 игрални зали към 31 декември 2024 година до 1047 зали и 21 казина към 30 септември тази година. Подобно изменение той отчете и при инсталираните съоръжения, които намаляват от 32485 машини с 34439 игрални места към края на 2024 година до 31997 игрални съоръжения с 33705 места към края на това деветмесечие. Данните са предоставени от НАП.

"Както навсякъде по света, така и в България секторът преминава през много динамичен период. Технологичните промени, новите модели на потребление и по-строгите изисквания към реклама, плащания, идентификация пренареждат пазара в реално време", каза Ирибозов. Онлайн сегментът продължава да се разширява, като към 30 септември 2025 година има 26 организатора с 53 лиценза.

Бюджетът: 503 млн. лева приходи и точен отчет по пера

Ирибозов отчете стабилни приходи към бюджета, генерирани от игралната индустрия. Постъпленията за 2024 година в държавния бюджет възлизат на 503 млн. лева, което е ръст от 39 процента спрямо 2023 година, а за периода от 1 януари до 30 септември 2025 година са внесени 388 млн. лева.

"Това определя относително стабилно и леко нарастващо ниво на данъчните приходи в хазната, с оглед ръста на инсталираните съоръжения, издадените лицензи, стабилното развитие на онлайн сектора и значително увеличените данъци и такси по закона", се посочва в "Обзора на игралната индустрия в България 2025".

Само за периода от януари до септември на тази година структурата на бюджетните постъпления е следната: 87,5 млн. лева от алтернативни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане; почти 236 млн. лева по чл. 30, ал. 4 на ЗХ и 40 млн. лева по чл. 30, ал. 3., други 1,5 млн. лева по ал. 5, още 4,1 млн. лева по ал. 6 и почти 15 млн. лева вноски за отговорен хазарт, и 3,5 млн. лева такси по тарифата за хазарта.

Блокирането на плащания е ефективна мярка

Ирибозов призова законодателите към балансирана регулация; ефективно правоприлагане, включително блокиране на плащания и достъп до нелицензирани сайтове; за ясна комуникация към потребителите как да разпознават лицензираните оператори и сътрудничество между индустрия, регулатор и платежен сектор. По думите му отговорната регулация и ефективното правоприлагане са ключът към ограничаване на сивия сегмент.

"От правна гледна точка, блокирането на уебсайтове и ограниченията върху плащанията са се доказали като ефективни мерки за борба с незаконните платформи", уточни Йорг Хофман, старши партньор в Melchers Law Firm (Германия) и един от водещите европейски специалисти по игрално законодателство. "Когато платформи и държавни регулатори работят заедно, те значително затрудняват достъпа до нелегалните сайтове и блокират финансовите потоци, което прави борбата с незаконния хазарт много по-успешна", добави той.

Намиране на баланс срещу незаконните платформи

"Програмите за самоизключване и ограниченията на депозитите са някои от най-ефективните инструменти за отговорна игра. Те не само помагат за защита на рисковите играчи, но и правят нелегалния пазар по-малко привлекателен, като предлагат по-безопасни опции чрез лицензирани оператори", обяви Питер Ремерс, генерален секретар на Европейската асоциация за изучаване на хазарта (EASG).

"Трудно е да намерим правилния баланс между спазването на строгите изисквания за борба с прането на пари и това да не ограничаваме прекалено пазарите", заяви Даниел Гамбин, съосновател и главен изпълнителен директор на Letzz. "Регулаторите и операторите трябва да намерят начин да въведат ефективни мерки, които да не водят до това играчите да се прехвърлят към нелицензирани оператори, но същевременно да спазват законите", допълни той.

Устойчивото взаимодействие между държавата и бизнеса е изключително важно, когато говорим за технологичен сектор и за сектора на развлекателната и гейминг индустрия", потвърди от своя страна Александър Попов, директор на дирекция "Надзор върху хазарта и хазартните дейности" към НАП.

Сътрудничество и нови технологични решения

Провелият се двудневен форум събра на едно място представителите на индустрията и на регулаторите. Тази година конференцията постави акцент върху три взаимосвързани теми - регулации и регулаторно съответствие, технологии за отговорна игра и икономика и финанси.

Изложението BEGE 2025, което събира над 6 хил. професионалисти от повече от 60 държави, представи нови продуктови линии, платформи и решения за регулирани пазари. Слоганът на BEGE тази година бе Proximity to Potential, който отразява визията, че всяка връзка и всяко сътрудничество са важни части от по-голям пъзел, които стимулират иновациите и успеха в индустрията.

Роси МакКий, съосновател на "Телематик Интерактив България" АД, почетен председател на АИИБ и основател на Фондация "Отговорна игра", даде изключително вдъхновяващо начало на Източноевропейската конференция на игралната индустрия (EEGS). Тя представи уникална и различна презентация, в чиято основа бе рискът, който крие прекаленото притискане на легалните оператори за разрастването на сивия сектор.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай