Българският туризъм изпращал труден сезон, туристите намалели с 5-7%, а приходите се свили с между 15 и 25%. Обясненията са познати - по-малко полети, проблеми с чартърите, войната в Близкия изток, високото ДДС, бавните визи за работници и, разбира се, еврото. Такава картина очерта зам.-председателят на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация Атанас Димитров пред БНТ. Само че официалните числа засега не потвърждават поне най-драматичната част от тази картина - твърдението за сериозен срив на приходите.
Приходите падали? НСИ отчита точно обратното
Димитров твърди, че паричният поток в сектора е намалял с 15-25% заради промоциите, с които бизнесът е бил принуден да привлича туристи. Последните налични официални данни на НСИ обаче показват друга посока. През май приходите от нощувки в България са 82,7 млн. евро - с 20,6% повече спрямо година по-рано. През юни те достигат 198 млн. евро и отново растат - този път с 13,6% на годишна база.
Разбира се, това не е абсолютно същият показател, за който говори БХРА. НСИ измерва приходите от нощувки и не включва парите от ресторанти и допълнителни услуги, а пълните данни за юли и август все още не са публикувани. Затова не може да се твърди, че Димитров непременно греши за конкретни хотели или ресторанти. Но също толкова трудно може да се защити тезата за общ 15-25-процентов срив на приходите в туризма, когато последните официални данни за хотелите показват двуцифрен ръст.
И туристите не са се стопили с 7%
При броя на чужденците действително има отстъпление, но и то засега е по-малко от обявеното от представителя на БХРА. През юли посещенията на чужди граждани в България са 1,98 млн. - спад с 1,2% спрямо същия месец на 2025 г. При пътуванията специално за почивка и екскурзия намалението е 2,7%. През юни общият спад е едва 0,2%, а при почивките - 0,5%.
По-слаба картина има при самите нощувки през юни - те намаляват с 3,6%, а заетостта на леглата пада с 2,2 процентни пункта. Това вече е реален сигнал за трудности в началото на активния сезон, но отново е далеч от универсалната картина на срив, която човек би могъл да остане с впечатление, че чува от бранша.
Българите станали „уикенд туристи“. Може би има причина
Димитров отбеляза, че българите все повече пътуват само от петък до неделя и предположи, че причината може би са цените. Тук статистиката предлага любопитна подробност - българинът явно не е загубил желание да пътува. През юли пътуванията ни в чужбина са се увеличили с 3,1%, а тези за почивка и екскурзия - с 4,2%. Най-предпочитаната дестинация е Гърция с близо 264 хил. пътувания само за един месец, следвана непосредствено от Турция.
Тоест проблемът може да не е само, че българинът е станал „уикенд турист“. Част от него просто е станал турист в друга държава. Това не доказва само по себе си, че причината са цените, защото изборът зависи и от качество, плажове, обслужване, инфраструктура и лично предпочитание. Но когато изходящите пътувания за почивка растат, а браншът у нас се оплаква от по-слаб интерес, поне част от разговора неизбежно трябва да бъде и за това какво получава клиентът срещу парите си.
Санторини срещу Слънчев бряг - удобното сравнение
Димитров отхвърли популярното твърдение, че Гърция и Италия са по-евтини от България. Според него трябва да се сравнява „курорт с курорт“ и ако срещу българските национални курорти бъдат поставени Закинтос, Корфу или Санторини, България е чувствително по-евтина.
Това до голяма степен е вярно - премиум гръцките острови трудно могат да бъдат използвани като доказателство, че южната ни съседка е евтина. Сравнение на цените през сезон 2026 показва, че средно настаняването и голяма част от туристическите услуги действително остават по-достъпни в България. В Южна Италия и Хърватска цените са още по-високи, а и Северна Гърция обикновено излиза по-скъпо при хотелите и плажните услуги.
Но тук се появява малкият трик в сравнението. Масовият български турист, който пресича Кулата за море, не отива непременно на Санторини или Корфу. Огромна част пътуват до Халкидики, Кавала, Аспровалта, Олимпийската ривиера и други достъпни райони в Северна Гърция. А точно в края на август гръцките хотелиери започнаха да свалят пакетите за септември поне с 20%, включително в предпочитаната от българите Северна Гърция.
Има и друг детайл - цената не е единственият критерий. Проверки по българското Черноморие това лято показаха огромни разлики дори между съседни заведения. В Созопол например беше отчетен таратор за 9 евро, а по Южното Черноморие имаше порции калмари за 18 евро. На Северното Черноморие самият ресторантьорски бранш призна за поскъпване с 15-20% спрямо миналото лято.
И еврото отново се появи като обяснение
Димитров свърза част от ценовия натиск и със смяната на лева с евро, като даде пример с Хърватия, Гърция и Италия. Подобен ефект при смяна на валутата действително може да има при определени услуги и закръгляне на цени, но това не освобождава бизнеса от отговорност за собствената му ценова политика.
През юни Министерството на туризма и Комисията за защита на потребителите съобщиха за над 130 проверки по Черноморието. При част от тях бяха установени неправилно обозначени цени, липсващи ценоразписи и нарушения около двойното изписване в левове и евро. При увеличени цени на чадъри и шезлонги търговците трябваше да доказват икономическата им обоснованост именно заради правилата около въвеждането на еврото.
За ДДС браншът пропуска една важна подробност
Особено интересна е тезата за данъчната тежест. Димитров заяви, че в други европейски държави туризмът, ресторантите и хотелите работят с диференцирана ставка от 5 до 12-13%, докато у нас тя е 20%.
Това е вярно само отчасти. Българските ресторанти действително са на стандартната ставка от 20%, но хотелското настаняване не е - за него в България важи намалено ДДС от 9%. Тоест да се говори общо за „хотели и ресторанти на 20%“ създава погрешно впечатление.
Неточно е и посочването на Франция като пример за 5-процентна ставка в туризма. Хотелското настаняване във Франция по общото правило се облага с 10%. В Гърция хотелите и ресторантското обслужване действително попадат основно в намалената ставка от 13%. Европейското законодателство позволява на държавите да използват намалени ставки, но конкретните режими са различни и не могат да се съберат удобно в едно число.
Самолетите, ДДС, работниците - а къде остана клиентът
Когато туристите намалеят, виновни са полетите. Когато цените се вдигнат, появява се еврото. Когато ресторантите се оплачат от разходите, на сцената излиза ДДС. Когато няма персонал, виновни са бавните визи. Всички тези проблеми са реални и бизнесът има основание да ги поставя. Само че в дългия списък понякога подозрително малко място остава за въпроса дали самият турист е доволен от продукта, който купува.
А този турист вече има много по-голям избор. Само през юли българите са направили над 1,037 млн. пътувания зад граница, като 513 хил. от тях са били за почивка и екскурзия. Гърция е привлякла 263,9 хил. пътувания от България, Турция - 261,2 хил., а Италия - над 40 хил.
„Евровизия“ като шанс за туризма
Димитров вижда голяма възможност в „Евровизия“ - не само като кратък поток от гости, а като повод България да покаже историята, културата и туристическите си маршрути и да остави по-дълготраен ефект през 2028 и 2029 г. Според него покрай събитието трябва да се възстановят и транспортни връзки, включително по море между Бургас и Варна, а посетителите да бъдат насочвани и към Велико Търново и Преслав.
До публикуването на пълните данни на НСИ за юли и август спорът дали сезонът действително е донесъл 15-25% по-малко приходи остава отворен. Последните налични официални числа засега са други - приходите от нощувки са нараснали с 20,6% през май и с 13,6% през юни, докато посещенията на чужденци през юли са намалели с 1,2%.
