За шест месеца сме продали стоки за 15 млрд. евро, но бизнесът предупреждава - германската слабост, евтиният внос и недостигът на хора още тежат
Българският износ към Европейския съюз отново тръгна нагоре след две трудни години за индустрията. За първите шест месеца на 2026 г. наши предприятия са продали на европейския пазар стоки за малко над 15 млрд. евро - с 10,3% повече спрямо година по-рано. Само през юни ръстът достига 15,8%, което показва, че ускорението не е останало само в началото на годината. Бизнесът обаче гледа по-трезво на числата - част от производствата набират скорост, докато други още усещат слабата европейска икономика, недостига на хора и поскъпването на труда.
Един сектор направи скок от близо 45%
Най-силното увеличение идва от групата с тромавото статистическо име „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“. Зад него всъщност стоят съвсем реални български продукти - изделия от метали, текстил, гума, хартия и други материали. Техният износ към ЕС скача с 44,9% за година и именно тази група се превръща в основен двигател на добрия резултат.
Това е важен обрат след слабата 2025 г., когато голяма част от българската промишленост страдаше от по-малкото поръчки в Европа. Възстановяването обаче не е еднакво навсякъде. При „Разнообразните готови продукти“ има спад от 23,4%, а при машините, оборудването и превозните средства продажбите към ЕС не показват подобен бум.
Тъкмо затова общият ръст от над 10% трябва да се чете внимателно. България безспорно продава повече, но засега увеличението идва много по-силно от едни отрасли, отколкото от други.
Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция остават петте най-важни пазара за българските предприятия. Заедно те поемат 68,4% от целия ни износ за ЕС. Това дава огромен пазар на българските фирми, но ги прави и силно зависими от състоянието на няколко големи европейски икономики.
Когато Германия забави, България го усеща веднага
Един от най-показателните примери е електроиндустрията - традиционно сред най-силните български износители. Само през 2025 г. секторът е реализирал износ за около 4,5 млрд. евро и формира приблизително 11% от експорта на преработващата промишленост.
Изпълнителният директор на Българската асоциация на електротехниката и електрониката Орлин Димитров посочи през пролетта, че 71% от износа на компаниите в бранша отива именно към ЕС. Само Германия държи 23 на сто. Затова проблемите на германската автомобилна индустрия много бързо слизат по веригата до предприятията в България. При фирмите, работещи за автомобилния сектор, производството е намаляло с около 20%, сочат данните на асоциацията.
Това обяснява защо индустриалците приемат сегашния ръст с известно облекчение, но без еуфория. Общата статистика вече се подобрява, но компаниите, които зависят от автомобилостроенето и от големи германски клиенти, още не са се върнали към старите си нива на натоварване.
Продаваме навън, а у дома купуваме от конкурентите
Председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев поставя и друг проблем, който превръща сухата статистика в доста по-интересна история. По думите му Европа е естественият пазар за българската електроиндустрия, защото страната ни произвежда качествени, макар и по-скъпи стоки.
Докато тези продукти намират купувачи в Германия, Франция, Италия и останалата част от съюза, в България местните производители често губят обществени поръчки от компании извън ЕС. Според анализ на браншовата организация над 60% от търговете в електроиндустрията у нас се печелят от фирми от трети страни.
„Получава се това странно явление, че нашият сектор е най-големият износител, но в същото време нашите пари отиват в нашите конкуренти“, казва Белелиев.
Причината е проста - производители от Китай, Индия, Турция и други държави често могат да предложат по-ниска цена, докато българските компании трябва да покриват европейски изисквания за безопасност, екология, труд и качество. Така се стига до парадокс: българската продукция се оказва достатъчно конкурентна за едни от най-трудните пазари в Европа, но понякога губи битката на собствен терен.
Другата спирачка са хората
Бизнесът посочва и още един проблем, който все по-трудно може да бъде пренебрегнат - недостига на работна ръка. При много предприятия вече въпросът не е само дали има поръчки, а дали ще има кой да ги изпълни.
През първото тримесечие на 2026 г. общите разходи на работодателите за един отработен час са нараснали с 13,4% на годишна база, а само в индустрията увеличението достига 14,1%. Това е сериозен натиск за предприятията, които продават на пазари, където цената се определя в жестока международна конкуренция.
Работодателските организации от месеци предупреждават и за недостиг на десетки хиляди служители. Все повече предприятия компенсират проблема с хора от трети страни, автоматизация или инвестиции в ново оборудване. За някои компании това вече е единственият начин да приемат допълнителни поръчки, без да увеличават рязко броя на заетите.
Внасяме повече машини и това не е непременно лошо
Вносът от ЕС също расте. За първото полугодие той достига 15,913 млрд. евро - с 6,3% повече спрямо същия период на 2025 г. България следователно продължава да купува от съюза повече, отколкото продава там, а отрицателното салдо достига 906,7 млн. евро.
При вноса най-силно растат машините, оборудването и превозните средства - с 8,8 на сто. Част от тази група безспорно са автомобили и крайни стоки, но вътре има и машини, производствени линии и оборудване за предприятията. Ако фирмите действително влагат повече пари в модернизация, днешният внос може след време да означава по-голямо производство и повече износ.
Това се връзва и с натиска от пазара на труда. При липса на работници предприятията имат все по-силен стимул да автоматизират процеси, които допреди няколко години са разчитали основно на човешки труд.
Поръчките още държат бизнеса нащрек
Въпреки по-добрите данни за износа няма сигурност, че ускорението автоматично ще продължи със същия темп до края на годината. Бизнес анкетите през лятото показват, че предприятията продължават да гледат предпазливо към поръчките от чужбина.
Това е особено важно за промишлеността, където договорите често се сключват месеци предварително. Добрият износ през юни показва какво вече е произведено и продадено, но книгите с бъдещи поръчки дават по-добра представа какво може да се случи през есента и зимата.
След няколко трудни години компаниите внимават и за още нещо - дали ръстът идва от повече произведени стоки, или част от него се дължи на цените. За бизнеса истинският добър сценарий е не само износът в евро да расте, а фабриките действително да произвеждат и продават повече.
Големият дефицит идва основно извън ЕС
Търговията с Европейския съюз всъщност не е най-големият проблем в общата картина. Дефицитът от около 907 млн. евро е сравнително малък спрямо общата разлика между внос и износ на България.
За първите шест месеца страната е изнесла стоки за 23,082 млрд. евро, което е ръст от 9,1%. В същото време вносът достига 29,450 млрд. евро и расте много по-бързо - с 14,6%. Така общото отрицателно търговско салдо вече е 6,368 млрд. евро.
Голяма част от тази дупка идва от търговията с държави извън ЕС. Там България купува значително повече, отколкото успява да продаде. Това е и причината силните резултати на европейския пазар да не се виждат веднага в общия търговски баланс.
Добрата новина - Европа пак купува
След период, в който българските предприятия говореха за намаляващи поръчки, слаб германски пазар и свиване на производството, двуцифреният ръст на износа към ЕС безспорно е добра новина. Европа отново купува повече български стоки, при това в момент, когато икономиката на самия съюз далеч не преживява индустриален бум.
Бизнесът обаче има достатъчно причини да остане внимателен. Германия още е слаба, автомобилният сектор не се е възстановил напълно, работници не достигат, трудът поскъпва, а конкуренцията от държави извън ЕС става все по-силна.
Затова зад числото от 15 млрд. евро стоят две различни новини. Едната е добра - българските предприятия отново печелят повече поръчки от Европа. Другата е предупреждение - за да продължи този ръст, фабриките ще трябва едновременно да намерят хора, да инвестират в машини и да удържат цените си на един все по-конкурентен пазар.
