Нощните заеми, франчайзите и „гаражните” кредитори са на прицел, а гражданите ще могат сами да си забраняват нов дълг
Управляващите от „Прогресивна България“ готвят сериозни промени в бизнеса с бързите кредити, които трябва да ограничат скритите такси, лесното раздаване на заеми и навлизането на съмнителни играчи в сектора. Част от мерките вече са в новия Закон за потребителския кредит, който икономическата комисия прие на първо четене, а други ПБ обещава да внесе и подкрепи между двете четения. Целта е човек да знае предварително колко ще му струва заемът и да не попада в спирала от дългове, хазарт и колекторски фирми.
Да затворим всяка вратичка
След известни критики към проекта управляващите заявиха, че спорните текстове няма да останат в първоначално предложения вид. Комисията по икономическа политика подкрепи законопроекта на първо четене, като от Министерството на икономиката признаха, че текстовете могат да бъдат прецизирани в парламента. Законът въвежда европейската Директива 2023/2225, разширява защитата към нови кредитни продукти и поставя по-високи изисквания към оценката на кредитоспособността.
Здравко Марков от ПБ вече обяви, че партията иска много по-строга регулация, а не забрана на сектора. „Когато дойде законопроектът при нас в НС, ще надградим, за да затворим всяка вратичка, през която могат да „свалят кожата от гърба“ на българските граждани“, заяви той. Марков настоява и за мерки срещу отпускането на бързи кредити на хора с хазартна зависимост.
Проблемът не е само лихвата
Един от големите спорове остава как се изчислява реалната цена на малките заеми. ПБ твърди, че клиентът често вижда едно число в рекламата, а друго в крайния договор заради допълнителни такси и услуги. „На хартия нещата стоят по един начин, но в действителност са съвсем различни“, каза Марков.
Най-оспорваният текст е специалният режим за кредити до три минимални работни заплати. Вместо досегашния таван чрез годишния процент на разходите (ГПР), проектът въвежда максимален „общ разход по кредита“. При срок до един месец той може да стигне 20% от главницата, при срок над един до три месеца - 30%, а при срок над три месеца - до 100%. Именно този режим управляващите обещаха да преразгледат преди второто четене.
Тъкмо малките заеми са най-чувствителната част от пазара, защото до тях най-често прибягват хора, които имат спешна нужда от пари и ограничена възможност да ползват банков кредит. При тях разлика от няколко десетки процента в крайното оскъпяване може да се превърне в сериозен проблем за семейния бюджет, особено ако първият заем бъде последван от втори, взет за погасяването му. Затова спорът около новата формула не е само технически - той определя колко реално ще плаща най-уязвимата част от клиентите.
Как изглежда сметката при три минимални заплати
През 2026 г. минималната работна заплата е 620,20 евро, което означава, че три минимални заплати са 1860,60 евро. Именно до този размер според внесения проект се прилага специалният режим.
Ако човек вземе 1860,60 евро за срок до един месец, максималният общ разход по тази схема може да достигне 372,12 евро, а общата сума за връщане - 2232,72 евро. При срок над един и до три месеца таванът е 30%, или 558,18 евро допълнително, което прави общо 2418,78 евро.
Най-сериозната разлика е при срок над три месеца. Тогава проектът допуска общият разход да достигне 100% от главницата. При заем от 1860,60 евро това означава още 1860,60 евро разход и крайна сума до 3721,20 евро - точно двойно повече от първоначално полученото. За сравнение, при сегашния режим ГПР е ограничен до пет пъти законната лихва.
Именно тази сметка обяснява защо текстът предизвика силна реакция. При кратките кредити годишният процент действително може да изглежда много висок заради начина на изчисляване, но замяната му с таван, позволяващ разход до размера на цялата главница, поставя друг въпрос - дали опитът показателят да стане по-разбираем не води до реално по-скъп заем.
Връщат защитата при просрочие
Друг спорен момент е отпадането на действащата защита, според която обезщетението при просрочие не може да надвишава законната лихва. Потребителски организации предупредиха още в комисията, че липсата на този текст може да отвори възможности за злоупотреби чрез договори и общи условия. ПБ вече обеща ограничението да бъде възстановено между двете четения.
Промените идват на фона на силен натиск законът да бъде приет бързо. От Министерството на икономиката обясниха, че България е закъсняла с транспонирането на европейската директива и е изправена пред риск от процедура от Европейската комисия. Това обаче не отменя необходимостта спорните национални текстове да бъдат коригирани преди окончателното гласуване.
„Ще направим бетон-закон“
Константин Проданов от ПБ обобщи заявката на мнозинството кратко: „Ще направим бетон-закон“. Управляващите обещават сериозно увеличение на капитала, необходим за работа в сектора, така че от пазара да бъдат отстранени т.нар. „гаражни“ кредитори.
ПБ поддържа и идеята за забрана на франчайз модела, така че лицензирана компания да не може фактически да преотстъпва дейността си на други оператори. Обсъждат се още ограничения за осъждани лица във фирмите за бързи кредити и събиране на вземания, минимален праг, под който да не се изискват поръчители и солидарни длъжници, както и ограничения върху използването на записи на заповед.
„Не може всеки местен дерибей да реши в някое село или малък град да си отвори бърз кредит, който да е на пет метра от казиното и на десет метра от заложната къща“, каза Марков.
Няма кредит посред нощ
Една от най-конкретните промени е забрана за кандидатстване за микрокредити онлайн през нощта. Стефан Белчев от ПБ обясни мотивите така: „Ще прекратим заявката за такива микрокредити в нощните часове“. Според него практиката е насочена срещу импулсивното вземане на малки суми за хазарт.
ПБ иска още фирмите за бързи кредити да получат достъп до регистъра на НАП за хазартно зависимите, за да отчитат това при оценката на кредитоспособността. Белчев обяви и нова идея - електронен регистър, в който гражданите сами ще могат да си наложат забрана да получават бързи кредити за три или пет години. Кредитор, който наруши подобно самоограничение, ще подлежи на сериозна санкция.
Подобен механизъм би добавил още една защита преди самото отпускане на парите. Вместо човек да разчита единствено на преценката на кредитора в момент на финансов или личен натиск, той предварително ще може да постави бариера пред собствено бъдещо решение. Именно тази превантивна логика свързва предложението с мерките срещу хазартната зависимост.
Повече проверки преди парите да бъдат дадени
Новият закон предвижда и по-задълбочена оценка дали клиентът може да обслужва дълга си. Секторът поиска достъп до данни на НАП за доходите и осигурителните вноски, за да може тази проверка да бъде по-точна. Проданов не отхвърли идеята, но я обвърза с предварително изчистване на пазара: „Ако вдигнем сериозно капитала и отсеем гаражните кредитори, може да помислим и за тази следваща стъпка.“
Проблем остава скоростта, с която регистрите се обновяват. Ако нов заем не се появява веднага в системата, човек може да кандидатства на няколко места за кратко време, преди всички задължения да станат видими.
По-големият достъп до информация обаче поставя и изискване за по-голяма отговорност на самите кредитори. Ако фирмите получат възможност да виждат повече данни за доходите, задълженията и рисковото поведение на клиента, трудно би могло след това да се твърди, че свръхзадлъжняването не е било предвидимо. Именно затова ПБ обвързва подобен достъп с по-високи капиталови и професионални изисквания към компаниите.
Край на рекламата „пари за минути“
Проектът затяга и рекламата. Забраняват се послания, които внушават, че кредитът ще подобри финансовото състояние на клиента, че чрез него може да се забогатее или че бързината на отпускането е основно предимство. Целта е заемът да не се представя като безрисково решение за човек, който вече има финансови проблеми.
Опозицията също подготвя поправки. От ГЕРБ настояват изрично да се забрани преотдаването на лиценз, а от „Демократична България“ искат подробни данни от БНБ за дела на кредитите до три минимални заплати, защото именно те попадат в най-спорния специален режим.
След кредитите идва ред и на хазарта
ПБ продължава да свързва реформата при бързите кредити с по-широки промени в хазарта. Марков твърди, че през 2025 г. през сектора са били „превъртени“ 66 млрд. лева като общ обем на залозите, а не като печалба на операторите. Премиерът Румен Радев също обяви пакет от законови мерки срещу хазартната зависимост и подчерта връзката между хазарта и бързите кредити. Така законът влиза в парламента с една конструкция, но управляващото мнозинство вече обещава друга на второ четене. Най-важният тест ще бъде дали заявените промени действително ще върнат защитата при просрочие, ще ограничат оскъпяването на малките заеми и ще поставят реални бариери пред фирмите, които работят с най-уязвимите клиенти.
След първото гласуване вече е ясно, че окончателният текст ще се различава значително от внесения от правителството проект - въпросът е докъде ще стигне преработката и дали обещаният „бетон-закон“ ще издържи и при практическото му прилагане.
