България ускорява енергийната си трансформация и се очертава като един от водещите пазари за системи за съхранение на енергия в Европа, което стана ясно по време на кръглата маса, организирана от АПСТЕ и Центъра за изследване на демокрацията. Експерти подчертаха, че енергийният преход е не само климатична, но и ключова икономическа тема, тъй като държавите с по-нисък въглероден интензитет имат и значително по-ниски цени на електроенергията.
България - най-голямата батерия на Европа
Министърът на енергетиката Жечо Станков заяви, че "България бързо се превръща в държава със стабилна мрежа, модерни технологии и съоръжения за съхранение на енергия, които позиционират страната ни като най-голямата батерия".
Той посочи, че с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост страната изгражда близо 10 000 MWh капацитет за съхранение, а по програмата RESTORE предстои добавяне на още 5000 MWh. Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев потвърди, че ЕСО вече е сключил договори за батерийни мощности надхвърлящи 10 000 MW/35 000 MWh. Той призова да продължат усилията на ЕСО за модернизация на мрежата и засилване на междусистемната свързаност, тъй като инвеститорският интерес показва, че "България ще продължи да добавя капацитет за съхранение и ще бъде основният балансьор в региона".
"Лаборатория за батерии": Регулаторът въвежда нови изисквания
Председателят на КЕВР Пламен Младеновски подчерта, че развитието на системите за съхранение поставя нови изисквания към пазара: "България е първата страна в ЕС, в която системите за съхранение достигат толкова значим дял спрямо размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме ‘лабораторията за батерии’ на Европейския съюз".
Това изисква засилен регулаторен мониторинг, за да се гарантира сигурност и стабилно управление. КЕВР предвижда да въведе механизъм, който позволява присъединяване на различни технологии - вятър, слънце, батерии (BESS) - към една и съща точка на присъединяване (т. нар. cable pooling), за да се използва по-ефективно мрежовият капацитет. Регулаторът обяви и идея за въвеждане на "регулаторен експеримент" чрез плащане на представителна извадка от български семейства, за да се тестват модели за участие на свободния пазар.
Ценови антирекорд: Пропаганда блокира вятърните проекти
Председателят на АПСТЕ Никола Газдов подчерта, че Румъния, Гърция и Турция инвестират ударно във възобновяема енергия, тъй като това гарантира евтин ток за потребителите. България изоставаше, но през последните години успя да навакса, като привлече над 6 милиарда лева частни инвестиции, увеличавайки соларния капацитет от 1 GW до 5 GW. "Благодарение на евтиния ток от слънце, цените на енергийната борса са рекордно ниски, което помага на бизнеса да е по-конкурентоспособен", каза Газдов.
Той обаче предупреди, че липсата на нови вятърни мощности от 2015 г. насам е "антирекорд в ЕС", въпреки че страната разполага с над 3 GW подготвени проекти. "Вятърната енергия гарантира ниски цени и през зимата, когато соларните централи работят с намален товар. Индустрията има нужда от този евтин ток, но заради хибридна пропаганда и недовършени реформи, проектите се бавят".
Бъдещето е в хибридните централи
От гледна точка на технологиите и бизнес моделите, енергийният сектор навлиза в нов етап. Изпълнителният директор на Sunterra Емил Шопов заяви: "Батериите не са допълнение - те променят правилата на играта, защото превръщат производителите от пасивни участници в активни играчи". Той допълни, че бъдещето е в хибридните централи, интегриращи производство, съхранение и интелигентна търговия.
Главният търговски директор на Enery Северин Въртигов отбеляза, че България, Румъния и Гърция споделят сходни ценови профили заради разширеното присъствие на соларни мощности. Ниските борсови цени правят батериите най-логичното решение, тъй като могат да преместят евтиния ток във вечерните часове на силно търсене и по-високи цени.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
