Строителният сектор е водещ двигател на икономическия ръст у нас, демонстрирайки най-съществен принос към БВП спрямо останалите сектори. За 2024 г. браншът формира 11% от икономическия обем на фона на 9,6% принос от страна на търговията и транспорта и 6% от финансовите и застрахователни дейности. Това сочат данни от представен обобщен анализ на Националната асоциация на строителните предприемачи за приноса на строителството към икономиката и публичните финанси в България. Секторът оказва и съществено позитивно влияние върху заетостта, доходите, градската инфраструктура.
Строителството като двигател на БВП
По данни на Евростат, общият ръст на БВП за периода 2023-2024 г. е 3,4%. В отделните икономически сектори динамиката варира от двуцифрен ръст до спад, като отчетените стойности са в диапазона между минус 7,2% и плюс 11%, а строителството е секторът с най-голям принос към ръста на БВП.
„Строителството е един от ключовите двигатели на икономиката, защото свързва инвестициите, банковия сектор, материалното производство и градската среда. И днес изпреварваме други основни икономически сектори“, подчерта Георги Шопов, председател на НАСП и управляващ собственик на ТОБО ГРУП.
„Зад планирането и реализирането на всеки един проект стоят верига от бизнеси и хора, които имат пряко участие в процеса. Когато има голяма строителна активност в някой район, това не са само сгради, а нови работни места, инфраструктура, нови услуги, развитие на градската среда. Това дава импулс за производства на строителни материали, транспорт и логистика, проектиране и инженеринг, финансови услуги, търговия, мебелна индустрия и други сектори. Докато има активно и силно строителство, страната ще се радва на по-силна икономика“, каза още той.
Заетост, доходи и социален ефект
Със 156 382 заети лица в строителството, което представлява 7% от работната сила в страната, секторът отчита устойчивост. Заплатите са отбелязали значително увеличение от 17,8% за един отработен човекочас, на фона на 12% ръст на средна брутна заплата за страната през първото полугодие на 2025 г.
„Строителството формира сериозен обем от изплатените заплати в икономиката и е един от големите работодатели в страната. Данните отчитат 5,1% увеличение на заетостта в сравнение с 2023 г. Безработицата в строителния сектор е спаднала с 34,3% през първата половина на 2025 г. в сравнение със същия период през 2024 г.“, отбелязва Емилия Валентинова Цоконова-Чолакова, управляващ партньор в Match More.
„Секторът има социален ефект по отношение на демаргинализирането на някои социални групи. То дава възможност за работа на хора с по-нисък образователен ценз и социален статус да бъдат част от пазара на труда, с което осигурява стабилност за немалко домакинства. В същото време, строителството създава и възможности за заетост на хора, живеещи в по-малки населени места в близост до основните икономически центрове“, обясни тя.
Голям данъкоплатец и икономически стълб
Освен ключов за икономиката работодател, компаниите в сектора са и основен данъкоплатец.
„За една година строителните предприемачи са внесли данъци в размер на 7,5 милиарда лева. В публичния дебат за строителството често се виждат само крановете и строителните площадки, но рядко се отчита приносът към публичните финанси“, коментира Асен Чавдаров, управител на КОНТРАКТ СИТИ.
„Други 2,3 милиарда лева са били изплатени под формата на заплати, а 1 милиард лева са социалноосигурителни вноски, което показва ролята на отрасъла като основен стълб на фискалната стабилност. Строителите са сред ключовите източници на приходи за държавата, а не бенефициент на публични средства“, разкри предприемачът.
Според него именно тези числа трябва да бъдат отправна точка при обсъждането на регулации, градоустройство и инвестиционна среда. „Сектор, който е съществен данъкоплатец, заслужава предвидима регулаторна рамка и партньорски подход от институциите, а не да бъде възприеман единствено през негативни стереотипи“, посочи той.
Нови жилища, инфраструктура и по-добри градски пространства
Данните на НАСП сочат, че за една година в страната са изградени близо 2 млн. кв. м нови жилища, мащаб, който показва устойчиво търсене на нови, съвременни домове и реална нужда от модерно жилищно строителство в големите градове и развиващите се райони.
„Новите жилища са отговор на реалната житейска необходимост на хората да подобрят качеството си на живот. А това означава, че очакват изграждането на прилежаща инфраструктура – улици, тротоари, паркоместа, зелени площи“, подчерта Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD.
„По изчисления на НАСП строителните предприемачи в София са инвестирали 115 млн. лв. в инфраструктура. Това представлява разход от 30 до 50 евро на квадрат върху РЗП на жилищните сгради. При бутиковите сгради и къщите достига до 100 евро в себестойността на квадратния метър. На практика купувачите заплащат за изграждането на улиците и довеждащата инфраструктура, макар тя да е ангажимент на общината и комуналните дружества“, допълни Савов.
„Строителството днес не е това от преди десетилетия. Спецификите на материалите е различна, процесите се случват значително по-бързо, машините са по-ефективни и комуникацията е оптимизирана, без това да е за сметка на качеството. Международните данни показват, че тези процеси съкращават строителните срокове с 30 до 50%. Това на практика означава наполовина по-кратък период. Важното е при завършването на проекта да имаме не само модерна сграда за бъдещите обитатели, а и по-подредена среда и по-добра социална инфраструктура за целия квартал“, коментира д-р Щелян Калчев, инвеститор и имотен консултант, съосновател на Imvestia.
Националната асоциация на строителните предприемачи остава ангажирана с прозрачна комуникация относно развитието на сектора в страната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
