Присъединяването на България към еврозоната не трябва да се разглежда единствено като институционална формалност, а като резултат от продължителен и сложен процес на икономическа интеграция и координация на политики. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на среща с посланиците на държавите от ЕС и страните кандидатки за членство, организирана от Представителството на Европейската комисия в София.
Радев припомни, че през последните години страната е преминала през период на сериозна вътрешнополитическа нестабилност, характеризираща се с фрагментирано управление и поредица от избори. Въпреки това, по думите му, макроикономическата и финансовата стабилност на България са били съхранени.
Той призна, че фискалната дисциплина - традиционно ключов елемент от икономическата рамка на страната - е била подложена на напрежение. В същото време подчерта, че членството в еврозоната не следва да се възприема като "награда за минали резултати", а като инструмент, който повишава отговорността и насърчава по-предпазлива и ориентирана към бъдещето политика.
Ето цялото изказване на Димитър Радев:
Ваше Светейшество,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
Бих искал да започна, като благодаря на Европейската комисия и на нейното Представителство в България, в частност на г-жа Чобанова, за организацията на това събитие и за поканата да участвам. За мен е удоволствие да се обърна към вас в момент с историческо значение както за България, така и за Европейския съюз.
Присъединяването на България към еврозоната е формална институционална стъпка. Но то е и кулминацията на дълъг процес на икономическа интеграция, съгласуване на политики и споделена отговорност — процес, който се развиваше при условия, които невинаги бяха лесни.
През последните години България премина през периоди на вътрешна политическа турбулентност, белязани от фрагментирано управление и повтарящи се изборни цикли. Това, което заслужава да бъде подчертано, е, че въпреки това макроикономическата и финансовата стабилност бяха съхранени. В същото време би било некоректно да не се признае, че фискалната дисциплина — традиционно силна опора на нашата рамка за икономическа политика — беше поставена под натиск. В този смисъл членството в еврозоната не следва да се разглежда като награда за минали резултати, а като рамка, която укрепва отговорността и засилва стимулите за провеждане на предпазлива и ориентирана към бъдещето макроикономическа и фискална позиция.
На практика България функционира като де факто икономика на еврозоната от много години. Валутният борд, обвързан с еврото, изгради стабилни очаквания и оформи избора на политики по начин, съпоставим с участието в Икономическия и паричен съюз — макар и без представителство в неговите органи за вземане на решения. Приемането на еврото преодолява тази дългогодишна институционална асиметрия, като привежда отговорността в съответствие с представителството.
Този преход се осъществява на фона на засилена глобална несигурност. Геополитическото напрежение, икономическата фрагментация, шоковете от страна на предлагането и финансовата волатилност продължават да подлагат на изпитание както икономиките, така и институциите. В такава среда устойчивостта не е функция единствено на мащаба. Тя зависи от надеждността на институциите, предвидимостта на политиките и способността за колективни действия.
Ролята на Европа в този контекст е централна. Еврозоната не е просто парична система; тя е котва на стабилност в една все по-сложна глобална система. Нейната сила произтича от основаното на правила сътрудничество, институционалната дълбочина и координираните действия. Разширяването на еврозоната, когато е основано на реална подготвеност, укрепва тези качества и засилва целостта на общата рамка.
България подхожда към членството в еврозоната с ясно осъзнаване на своята отговорност. Ние не възприемаме участието си в Европейската централна банка и Евросистемата като защита от необходимостта от адаптация, а като ангажимент към дисциплина, последователност и конструктивно участие — особено при по-сложни и изискващи обстоятелства.
Позволете ми също така да отбележа присъствието на Негово Светейшество Патриарха. Това следва да се разбира не в конфесионален смисъл, а като израз на институционална приемственост и обществено доверие. България, както и много европейски общества, цени символите на стабилност и устойчивост — същата логика, която стои в основата на нашата парична рамка и намира отражение в дизайна на българските евро монети, съчетаващи националното наследство с общата европейска валута.
Накрая бих искал да изразя искрената си признателност към Комисията и към всички вас — както и към държавите, които представлявате — за вашата последователна ангажираност и подкрепа. Приемането на еврото не се постига в изолация. То се основава на доверие, сътрудничество и задълбочен диалог между националните институции и европейските партньори. Вашата роля в този процес беше както конструктивна, така и съществена.
В заключение, присъединяването на България към еврозоната следва да се разбира по-малко като церемониален етап и повече като институционална консолидация — такава, която укрепва както националната стабилност, така и кохезията на еврозоната като цяло. Нашето намерение е да отговорим на това доверие чрез последователни политики, отговорно участие и дългосрочен европейски ангажимент.
Благодаря Ви!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
