Дисциплината, подготовката и доверието са ключовите фактори, които стоят зад успешното приемане на еврото в България. Това декларира управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на събитие на високо равнище, организирано от Атлантическия съвет в рамките на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон.
По думите му процесът е резултат от дългогодишна последователна политика, а не от краткосрочни решения. Той подчерта, че валутата не създава доверие, а го затвърждава.
Българският опит
„За България приемането на еврото не беше решение, взето в последния момент. То беше естественият край на един дълъг процес. Говоря за десетилетия, а не за години“, посочи Радев. Според него основният извод от българския опит е, че страните трябва първо да изградят доверие, преди да се присъединят към еврозоната.
Ролята на валутния борд
Гуверньорът на БНБ подчерта значението на валутния борд, който функционира в България почти три десетилетия. Той е допринесъл за изграждането на дисциплина както в паричната, така и във фискалната политика. Това се отразява в едно от най-ниските съотношения на публичния дълг към брутния вътрешен продукт в Европа.
Подготовката за еврозоната
Важна роля за подготовката на страната е изиграло участието във валутния механизъм ERM II и в Банковия съюз на Европейския съюз. „Това ни помогна да съгласуваме политиките, да изградим капацитет и да укрепим доверието. И когато дойде моментът за преминаването, процесът проработи“, отбеляза Радев.
Значението на доверието
Според него доверието е решаващ фактор за успеха на подобен процес. Без обществена подкрепа приемането на еврото не може да функционира ефективно. Радев подчерта, че прозрачността и предпазните механизми са били ключови, особено в условията на сложна политическа ситуация. Той посочи като положителни сигнали ограниченото въздействие върху инфлацията и засилващата се подкрепа за еврото.
Международният контекст
По време на форума бяха обсъдени и по-широките перспективи пред еврозоната. Мартин Кохер, избран за гуверньор на Националната банка на Австрия през 2025 г., заяви, че еврото първоначално е създадено като валута за Европейския съюз, но все по-често се разглежда като глобален фактор. Според него разширяването на еврозоната ще продължи, а ролята на Европейската централна банка остава ключова.
Нагласите в Европа
Пирошка Наги-Мохачи от Лондонската школа по икономика посочи, че в Унгария обществената подкрепа за еврото е висока, но решаващ остава политическият ангажимент. Подобни процеси се наблюдават и в Швеция, където според бившия гуверньор на централната банка Щефан Ингвес постепенно се променят нагласите към присъединяване към еврозоната.
Ингвес отбеляза, че за малките отворени икономики става все по-трудно да функционират самостоятелно в условията на глобални финансови процеси. По думите му присъединяването към еврозоната дава достъп до ресурси и стабилност, които са трудни за постигане самостоятелно.
Работата с обществото
Димитър Радев открои и още един важен елемент от българския опит - активната работа с бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор. Според него именно чрез тези канали информацията за процеса е достигнала до широк кръг от хора и е помогнала за изграждането на обществено разбиране и подкрепа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
