Войните и геополитическите сътресения вече пренареждат енергийните пазари, ускоряват технологичната промяна и показват къде икономиките са най-уязвими. Това заяви председателят на Надзорния съвет на „Електрохолд България“ АД Асен Христов по време на Green Transition Forum 6.0 в София, организиран от Dir.bg. Според него старите технологии са отдавна изплатени, но безвъзвратно остарели, а новите мощности трябва да се развиват с ясна стратегия, защото иначе могат да създадат нови рискове за мрежите и цените.
Войната като ускорител на новите технологии
„Войната сменя икономиките и остарелите технологии“, каза Асен Христов в панела „Енергийна автономност, ценообразуване на въглеродните емисии и конкурентоспособност“. По думите му сегашната геополитическа несигурност не трябва да се разглежда само като заплаха, а и като принудителен ускорител на промяната в енергетиката. „За съжаление, войната има и позитивна страна. А ние сме във война - било то топла и студена“, заяви той.
Христов посочи, че досегашният зелен преход не е можел да се случи само с административен натиск. Според него кризите показват липсващите газови коридори, тесните места в мрежите и зависимостите, които дълго време са били подценявани. „Видяхме, че 7-8 години назад се опитахме да минем към зелен преход, но само с административни нужди не става“, каза той.
„Тази геополитическа ситуация показва грешките в света и в икономиката. Показва, че липсват газови коридори, мрежи, показва тесните места“, добави Христов.
Старото е изплатено, но вече не стига
Председателят на Надзорния съвет на „Електрохолд България“ направи паралел със следвоенна Европа. Той припомни, че до 1939 г. на континента са се използвали масово парни влакове, но разрушаването на индустриалната база след Втората световна война ускорява преминаването към дизелови технологии.
Според него подобен процес се случва и сега - не защото старите системи изведнъж са спрели да работят, а защото кризите правят ясно видими техните граници. „Технологиите, които ги има, може да ги ползваме много години, защото вече са изплатени. Но са безвъзвратно остарели“, каза Христов.
Той подчерта, че в подобна среда инвеститорите не бива да гледат само риска. Новите технологии навлизат бързо, поевтиняват и при правилно планиране могат да се изплащат по-бързо. Въпросът е дали държавите ще управляват процеса, или ще го оставят да се развива хаотично.
Батерии и фотоволтаици без план са риск
Първият голям риск според Христов не е самата война, а липсата на достатъчно планиране при навлизането на новите енергийни технологии. Той предупреди, че държавите могат да се самозабравят, ако приемат, че всяка нова мощност е автоматично добра.
„Да се напълним с батерии, с фотоволтаици, да се напълним с всякакви други енергийни източници и в един момент тези, които последни са инвестирали, да не могат да ги изплатят“, каза Христов.
Той даде пример с България, която вече е сред водещите страни по батерийни мощности и фотоволтаици. Според него това носи печалби, но може да създаде напрежение в мрежата, ако подобен модел се развие без координация в цяла Европа.
„В България сега се гордеем, че сме първи по батерии и едни от първите по фотоволтаици. Но истината е, че тези батерии изключително много дестабилизират на моменти мрежата“, заяви той.
„Ние печелим страхотни пари от това, но ако се случи в цяла Европа, може да последваме Португалия, както стана миналата година. Това е огромен вътрешен риск“, предупреди Христов.
Големият проблем са мрежите
Вторият риск според него е липсата на достатъчно свързаност между отделните държави. Христов подчерта, че енергийната инфраструктура не е само магистрални мрежи и големи газопроводи, а система, която започва от ниските нива и стига до международните връзки. „Има места, където са много развити, има и места, където са много тесни. И съзнателно се държат така“, каза той.
Като пример Христов посочи Унгария, която стои между Източна и Западна Европа и според него остава тясно място за преноса на електроенергия. Той обърна внимание и на ограниченията по оста България - Турция. „Имаме прекрасна свързаност с Румъния, с Гърция, но продължаваме да стоим на едно много тясно ниво с Турция“, заяви Христов. „Турция днес е консуматор, ами утре? Ако имаме нужда от ток?“, попита той.
Атомът като път към по-ниски цени
Христов беше категоричен, че цените на енергията не зависят само от отделните държави. Според него Европа няма достатъчно собствени енергийни източници и затова цените се определят от международните пазари. „Цените на енергията не зависят от нас, а от Европа. Твърде много се надценяваме“, заяви той.
„Нямаме газ, нямаме петрол, нямаме много други енергийни източници. Цените на енергията зависят от източника и те са международни. Каквото и да правим, останалото са данъци и такси“, добави Христов.
Според него реалният път към по-конкурентни цени е ядрената енергетика. Той посочи, че през последните една-две години ЕС отново се обръща към атомната енергия и това може да даде резултат в рамките на следващото десетилетие. „Ако ще намаляваме цените на енергията, има само един начин - да намерим източник. Това е атомната енергия“, каза Христов.
По думите му Европа има възможност да развива и собствено производство на ядрено гориво. Той припомни, че на континента има значителни запаси на уран, а първото разработено находище в Европа и света се намира на 27 километра от София - мина Бухово.
Модулни технологии вместо гигантски центрове
В заключение Христов постави акцент върху нуждата от по-гъвкави и децентрализирани решения. Според него бъдещето не е в безконтролното уголемяване на дейта центровете, а в модулни технологии, които дават повече сигурност и гъвкавост. „Няма нужда България да бъде обслужвана от дейта център в Италия, откъдето да идват едни огромни кабели“, каза той.
„Колкото повече отидем към модулни технологии, технологии, които са по-гъвкави, толкова повече ще имаме по-голяма осигуреност и флексибилност“, добави Христов.
Според него електричеството вече е в основата на всеки икономически процес и затова свързаността трябва да се развива бързо, но с ясна сметка. „Трябва да знаем колко батерии ни трябват, колко фотоволтаици, колко атомни централи и оттам да отидем и на дейта центровете“, заяви той.
Голямата линия в думите му е ясна - енергийният преход не може да бъде само лозунг, нито само пазарна треска. Ако Европа и България искат конкурентна енергия, сигурни мрежи и истинска автономност, трябва да планират трезво, да инвестират в свързаност и да се върнат към базови източници, които могат да осигурят стабилност, когато кризите отново пренаредят света.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
