„Не е виновен този, който яде баницата, а този, който я дава. Законодателят е дал възможност да се извършват тези неморални продажби на лекарства“, заяви депутатът от „Прогресивна България“ д-р Георги Петров пред бТВ. Според него болниците са използвали напълно законно вратичка, която позволява едни и същи медикаменти да бъдат купувани на драстично различни цени с пари от здравната каса.
Управляващите вече подготвят промени, които трябва да въведат обществени поръчки и за частните лечебни заведения. Втората мярка предвижда централизирано договаряне на скъпоструващите лекарства.
Един препарат, разлика от над 1800 лева
Повод за законодателната реакция е разследването на бТВ „Лекарство на всяка цена“, което още преди шест години разкри фрапиращи различия в плащаните от болниците суми.
Сред най-показателните примери е медикаментът „Армисарт“. Столичната онкологична болница „Д-р Марин Мушмов“ го е закупила за 66,34 лева, докато частните болници „Уни Хоспитал“ и „Дева Мария“ са платили по 1878,12 лева за същото лекарство.
Така цената в частните лечебни заведения е била повече от 28 пъти по-висока. Разходът обаче е покриван с публични средства, тъй като медикаментите се финансират от Националната здравноосигурителна каса.
Шест години без промяна на три реда
Д-р Петров подчерта, че проблемът е известен от години. Още през 2019 г. от европейски институции са били отправяни предупреждения за начина, по който България разходва публичните средства за лекарства.
„Много е странно, че шест години не се намери време да се сменят буквално три реда в закона, с което това нещо да се предотврати“, коментира депутатът.
Според него случаите не показват непременно нарушение на действащото законодателство, а сериозен негов пропуск. Именно той е позволявал на частни болници да договарят медикаменти без процедурите, задължителни за държавните и общинските лечебни заведения.
Еднакви правила за всички болници
Първата предлагана промяна е частните лечебни заведения, които получават средства от НЗОК, да бъдат включени в Закона за обществените поръчки. „Те ще бъдат задължени да провеждат по надлежния ред процедурите, както се провеждат във всички държавни и общински лечебни заведения“, обясни д-р Петров.
Целта е всяка болница, която харчи публични пари, да бъде подложена на еднакви изисквания за прозрачност и конкуренция между доставчиците. „Когато става въпрос за нашите пари, всеки един гражданин трябва да може да види къде са и как се харчат“, подчерта депутатът.
Дупката може да стига 170 милиона
Точният размер на загубите от досегашната практика остава неизвестен, тъй като няма пълен достъп до всички договори и цени на лечебните заведения. „Истината е, че не може да се даде точна цифра и точна сума“, призна д-р Петров.
Анализи обаче сочат, че загубите може да бъдат между 100 и 170 милиона лева. По думите му над 1 милиард лева годишно се изразходват за лекарства и дори спестяването само на 1% би освободило значителен ресурс. Тези средства могат да останат в здравната система и да бъдат насочени към тежко натоварени и недофинансирани дейности.
Една поръчка за най-скъпите терапии
Втората промяна предвижда централизирани обществени поръчки за скъпоструващи медикаменти. Чрез рамкови споразумения болниците ще могат да ги получават на предварително договорени и контролируеми цени през Министерството на здравеопазването. „Идеята на това централизиране е наистина да се получи най-ниската цена за тези лекарства“, заяви д-р Петров.
Новият механизъм трябва да обхване медикаменти за тежки заболявания, включително терапии за деца и онкологично болни. Очакваният резултат е болниците да престанат да плащат коренно различни суми за един и същ продукт, а спестените публични средства да остават за лечение на пациентите.
