Политика

Кутев даде срок за нов ВСС, главният прокурор остава за по-късно

Депутатът от ПБ определи смяната като необратима, но очаква августовската съдебна ваканция да забави процедурата

Кутев даде срок за нов ВСС, главният прокурор остава за по-късно
Снимка: Нова телевизия

В началото на септември България трябва да има нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), а изборът на главен прокурор ще започне едва след неговото конституиране. Това заяви депутатът от „Прогресивна България“ Антон Кутев в ефира на Нова телевизия.

Той определи процеса като необратим, но допусна известно забавяне заради августовската ваканция в съдебната власт. Мандатът на настоящия ВСС изтече на 3 октомври 2022 г., а изборът на нов състав е необходим и за започването на процедурите за титулярни ръководители на ключови съдебни институции.

Нов ВСС в началото на септември

„В началото на септември би трябвало най-накрая да имаме нов ВСС. Този процес е необратим, той ще се случи“, заяви Кутев.

По думите му съдебната ваканция през август ще забави процедурата, но няма да промени крайния резултат. „Бъдете сигурни, че след няколко месеца държавата ще заработи“, каза депутатът.

Изборът трябва да попълни както професионалната квота, определяна от съдиите, прокурорите и следователите, така и парламентарната квота. Законът предвижда представителите на съдебната власт да се избират пряко и с тайно гласуване.

Главният прокурор чака новия състав

Кутев беше категоричен, че нов главен прокурор трябва да бъде избран едва след обновяването на ВСС. На въпрос дали в „Прогресивна България“ вече се обсъжда търсенето на подкрепа от други партии, той заяви, че добри кандидати могат да бъдат намерени в различни политически среди.

„Категорично да, тук не става въпрос за кадруване. Добри и смислени хора има във всички партии“, каза депутатът.

Постът на главен прокурор се заема временно от юни 2023 г., а забавянето на новия ВСС блокира трайното решение и за този ключов пост.

Кутев защити договора с „Боташ“

Депутатът защити и сключения през 2023 г. договор между „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“. Според него споразумението е било необходимо в момента на подписването му и е съдържало възможности България да печели от резервирания достъп до турската газова инфраструктура.

„Договорът с „Боташ“ беше подписан във време, когато той беше абсолютно необходим. Той носеше всички възможности да печели. Друг е въпросът защо не го направи“, заяви Кутев.

Той обвини част от последвалите управления, че са работили за провалянето на договора. Като пример посочи наложените такси при договорения транзит към Унгария и Сърбия, които според него са спрели възможностите за използване на капацитета.

„Не са плащани по един милион на ден. Това са пари, които могат да бъдат компенсирани и ще бъдат компенсирани. В този договор има достатъчни възможности, особено сега след преподписването“, каза Кутев.

След постигната договореност между България и Турция плащанията по договора бяха замразени за 15 месеца. През този период страната ще плаща само за реално използвания капацитет, докато се водят преговори за нови условия. Първоначалното споразумение е със срок до 2036 г. и предвиждаше всекидневна такса за резервиран капацитет независимо от реалното му използване.

Условие за санкциите срещу Русия

По отношение на 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия Кутев заяви, че България не е единствената държава със съображения към част от предложенията.

„Всеки има своята икономическа логика в това, което прави. В случай че тези наши искания, които изобщо не са ключови за цялостния пакет санкции, бъдат съобразени, няма никакъв проблем“, каза той.

България вече обяви резерви към части от пакета, който включва мерки срещу руския банков сектор, криптовалутни мрежи, енергийни приходи и военнопромишления комплекс.

„Райнметал“ не е първият разход

Кутев изрази съмнения и за финансовата целесъобразност на проекта за завод за барут и боеприпаси на германския концерн „Райнметал“ и ВМЗ-Сопот.

„Не съм убеден, че това е най-изгодният договор за България. Факт е, че при тази икономическа криза и при бюджета, с който разполагаме в момента, най-вероятно няма пари за това. Това не е първото нещо, за което трябва да се харчат пари“, заяви депутатът.

Проектът е за инвестиция от близо 1 млрд. евро и предвижда създаването на около 1000 работни места. Планираният капацитет включва приблизително 100 000 артилерийски снаряда годишно, заряди за до 150 000 снаряда и около 1300 тона барут.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай