България трябва да има самочувствието да поставя своите интереси в рамките на Европейския съюз, дори когато те не съвпадат напълно с позициите на Брюксел или на други държави. Това заяви в интервю за БНТ проф. Даниел Вълчев. Коментарът му даде силна политическа рамка в полза на линията, която президентът Румен Радев и управляващите защитават - България да бъде активен участник в ЕС, но не и държава, която приема всяко решение без собствена преценка.
Според Вълчев големият въпрос е кой определя националния интерес - гражданите чрез избраните от тях представители или правителството, ако реши, че „знае най-много от всички“.
Националният интерес не е неприлична дума
„Въпросът е дали България има самочувствието да постави своите интереси, които по някаква причина не съвпадат с интересите на ЕС и на другите държави“, заяви проф. Вълчев.
Така той постави в центъра не обичайния спор „за“ или „против Европа“, а далеч по-съществения въпрос - може ли една държава да бъде лоялен член на ЕС и едновременно с това да защитава собствената си позиция. Това е теза, която от години присъства в говоренето на Румен Радев: европейската принадлежност не отменя националния интерес, а го поставя в по-сложна среда, където България трябва да влиза с аргументи, а не със сведена глава.
Вълчев изрично отбеляза и втория въпрос - кой определя този интерес. Според него демократичната логика е ясна: българските граждани избират свои представители в парламента, оттам се формира управление и то трябва да се съобразява с тази воля. Това е важен отговор на всяка претенция, че „правилната“ външнополитическа линия може да бъде определяна над главите на обществото.
Спокойствие, когато премиерът отива в Брюксел
Проф. Вълчев даде и една от най-ясните оценки в полза на сегашното управление. „За първи път от доста време на мен ми е спокойно, когато българският министър-председател ходи в Брюксел. Бяхме в ситуация, в която се колебаех как се казва външният министър“, каза той.
Това изречение е силно политическо признание. То противопоставя сегашната управленска линия на предишни периоди на институционална неувереност, кадрова нестабилност и липса на ясно лице пред Европа. В този смисъл оценката на Вълчев е не просто за личния стил на министър-председателя, а за усещането, че България отново може да говори пред Брюксел по-подредено и по-уверено.
Именно тук управлението на Радев получава най-съществения аргумент - не шум, не скандал, не показна конфронтация, а способност да представлява държавата спокойно, с позиция и с чувство за мярка.
Не всяка европейска позиция трябва да се следва докрай
Вълчев коментира и начина, по който се прави политика в ЕС. Според него не всяка държава, която постави остро даден въпрос, го отстоява до самия край. Понякога процесът е договаряне - „аз ще отстъпя, ти ще отстъпиш“.
Това е важна реалистична бележка. Европейската политика не е само декларации, а преговори, компромиси и защита на интереси. Затова, когато България поставя резерви или настоява за своите аргументи, това не е антиевропейско поведение. Това е нормално поведение на държава, която знае, че участието в съюз не означава отказ от собствен глас.
Особено ясно това личи в оценката му за войната в Украйна. „Големият въпрос с войната в Украйна е как ние, европейците, виждаме нейния край - дали изобщо виждаме някакъв край“, каза Вълчев. Според него трябва да има мислене за света след пет години и за стъпките, които реално приближават този резултат.
Санкции без смисъл не са политика
Проф. Вълчев беше особено категоричен по темата за санкциите с чисто символен ефект. „Аз не съм фен на санкции, които имат символен характер. Това със санкциите срещу руския патриарх няма никакъв фактически смисъл“, заяви той.
Тази позиция съвпада с по-широката линия, защитавана от Радев и от управляващите - България не трябва да участва в решения само заради политически знак, ако те нямат практически резултат или могат да навредят на националния интерес. Вълчев не отрича необходимостта от европейска политика, но настоява тя да бъде мислена през ефекта, а не през жеста.
Точно това е сърцевината на по-зрелия държавнически подход: не всяко твърдо изречение е сила и не всяка символична санкция е реална политика. Силата е да знаеш какво искаш да постигнеш, какви средства имаш и каква цена ще плати страната ти.
Президентският вот и слабостта на партийните конструкции
Вълчев коментира и предстоящата президентска битка, като очерта вероятност кандидатите да бъдат издигани основно от инициативни комитети. Изключение според него ще бъде Костадин Костадинов, който би бил кандидат на „Възраждане“.
По отношение на Андрей Гюров той призна, че това е „добра кандидатура“, но постави важна граница - според него тя трудно ще излезе извън общността, която поначало би подкрепила подобен профил. Вълчев посочи и прагматичния мотив зад издигането чрез инициативен комитет: не всички в съответната коалиция биха подкрепили Гюров.
Това е сериозен проблем за опонентите на Радев. Ако кандидатурата не може да разшири подкрепата отвъд собствения си политически кръг, тя може да изглежда добре на хартия, но да остане затворена в пределите на партийното ядро. Президентският вот обаче изисква по-широка легитимност, а не само одобрение от една политическа общност.
Радев играе по-широка игра
За предстоящото предложение на „Прогресивна България“ Вълчев направи показателен коментар. Според него за Радев не е най-важно кой точно ще бъде президент, а да не загуби политически. „Той еднакво може да спечели и да загуби“, каза Вълчев.
Тази оценка показва защо Румен Радев остава силна фигура в политическия процес. Той не е затворен единствено в логиката на една кандидатура или един изборен резултат. За него президентската битка е част от по-голям въпрос - дали България ще продължи да търси баланс, суверенност и собствена посока, или ще бъде тласкана към еднопосочно подреждане на властта.
Вълчев обобщи това с важна политическа диагноза: „България много пъти е показвала, че не е склонна да слага всички яйца в една кошница и не сме склонни да вървим в една посока.“
Това е силен аргумент в полза на Радев. Българското общество не обича пълната концентрация на власт, не се доверява лесно на един политически център и често търси противотежест. Именно такава роля Радев успя да играе през годините - като фигура, която оспорва автоматизма, поставя националния интерес и принуждава политическата система да се съобразява с по-широкия обществен инстинкт.
Посланието: Европа да, но не без България
Думите на проф. Вълчев очертават политическа линия, която работи в полза и на Румен Радев, и на управляващите: България трябва да бъде европейска държава със самочувствие, а не периферия, която се страхува да задава въпроси. Управлението получава положителна оценка за това, че премиерът изглежда по-убедително в Брюксел, а Радев - заради последователното настояване, че националният интерес не може да бъде жертван за символични жестове.
Това не е изолационизъм. Това е претенция за зряла държава. България може да бъде част от ЕС, да участва в общата политика, да подкрепя партньорите си, но и да пита какво следва, каква е целта, кой плаща цената и дали дадено решение има реален смисъл.
В този прочит Радев и управляващите не изглеждат като сили срещу Европа, а като сили, които настояват България да не изчезва вътре в европейския хор. А това е послание, което в момент на война, санкции, президентски сметки и умора от политически хаос звучи много по-силно от поредния лозунг за „правилната посока“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
