Процедурата по свръхдефицит е сериозен сигнал за всяка държава и изисква ясна стратегия за връщане към финансова дисциплина, заяви Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, в интервю за БНТ. Той подчерта, че правителството трябва да предложи мерки за намаляване на дефицита и да представи план, който да бъде приет от Европейската комисия.
Според него основният проблем е несъразмерното увеличение на публичните разходи спрямо растежа на икономиката и инфлацията. Каримански увери, че банковата система остава стабилна и няма пряка връзка между свръхдефицита и състоянието на банките.
Процедурата не е глоба, а натиск за ред
Каримански обясни, че процедурата по свръхдефицит не трябва да се възприема само като наказателен механизъм, а като рамка, в която държавата трябва да покаже как ще овладее публичните финанси. По думите му Европейската комисия досега не е налагала глоба на нито една страна по такава процедура, но това не означава, че тя е формалност или може да бъде подценена.
„Процедурата по свръхдефицит е сериозно нещо за всяка страна. Има различни мерки, различен тип прилагане на тези мерки. Като начало правителството трябва да предложи мерки, които да доведат до намаляване на дефицита и да представи стратегия, която да бъде приета от Европейската комисия“, заяви той.
По думите му Комисията действа чрез координация, наблюдение и изискване за корекция, а не чрез автоматично наказване. „Комисията до този момент не е налагала глоба на нито една страна. Има различни мерки, но няма наказателен подход в класическия смисъл“, уточни Каримански.
Големият проблем е лавината от разходи
Финансистът постави най-силен акцент върху разходната политика на държавата. Според него именно ръстът на публичните разходи е довел до структурни напрежения във фискалната политика и е създал тежест, която сега трудно може да бъде овладяна без сериозни решения.
„Несъразмерното увеличаване на разходите в публичния сектор спрямо ръста на икономиката и инфлацията доведе до структурни проблеми във фискалната политика. Това създаде лавинообразно нарастване на разходи, които сега е трудно да бъдат овладени“, предупреди Каримански.
Той настоя, че България трябва да се върне към по-строга фискална култура. „Трябва да се вземат много сериозни и твърди мерки, за да се върнем към финансова дисциплина, каквато имаше преди години“, каза членът на УС на БНБ.
Политически решения, не само счетоводство
Каримански коментира и споровете около различното отчитане на дефицита през отделни периоди. Според него проблемът не може да бъде сведен само до счетоводна техника, защото зад числата стоят политически решения, начин на управление и подход към публичните предприятия.
„Това не е въпрос само на счетоводно отразяване. Възможно е да се търси манипулация, ако се гледа чисто формално, но по-скоро става дума за политически решения и начин на управление на публичните предприятия“, заяви той.
Като пример той посочи практиката държавата да изземва целия дивидент на държавните дружества. Според него това може временно да подобри бюджетната картина, но отслабва самите компании, защото не им оставя средства за инвестиции, модернизация и развитие.
Държавните дружества не трябва да се декапитализират
„Когато се взима 100% от дивидента на държавните предприятия, без да се оставят средства за инвестиции и реинвестиции, тези компании се декапитализират. После се налага да теглят кредити, вместо да развиват дейност“, обясни Каримански.
Така според него бюджетът може да получи краткосрочен приход, но икономиката плаща по-висока цена в бъдеще. Ако държавните дружества бъдат лишени от възможност да реинвестират, те започват да изостават, да трупат нужда от външно финансиране и да губят потенциал за растеж.
Този проблем е особено важен в момент, когато страната има нужда от по-силни предприятия, по-висока производителност и устойчиви приходи. Каримански поставя въпроса не само като бюджетна сметка, а като модел на управление - дали държавата мисли за следващата година, или само за текущото покриване на дефицита.
Образованието е икономическа инвестиция, не просто разход
Членът на УС на БНБ обърна внимание и на структурата на публичните разходи. Според него България харчи значително за социални плащания, но делът на инвестициите остава малък, което ограничава възможностите за бъдещ растеж.
„Виждаме, че инвестициите в страната са малък дял спрямо социалните разходи. Това означава, че не инвестираме достатъчно в бъдещето. Образованието трябва да бъде приоритет. Имаме ниска безработица, но недостиг на кадри и липса на достатъчен човешки капитал“, каза Каримански.
Това е един от най-съществените икономически акценти в позицията му. Ниската безработица сама по себе си не е достатъчна, ако бизнесът не намира подготвени кадри, ако производителността остава ниска и ако икономиката не създава достатъчно добавена стойност.
Растежът не може да стои само върху потреблението
Каримански свърза темата за дълга и бюджета с нуждата от по-ясен икономически модел. Според него в бюджета трябва да има посока за намаляване на разходите в публичния сектор, но разговорът не може да се ограничава само до харченето, защото приходите също зависят от структурата на икономиката.
„Важно е в бюджета да има ясна посока за намаляване на разходите в публичния сектор. Проблемът е именно там, но трябва да се говори и за приходната част. Растежът идва основно от потреблението, но ние трябва да увеличим дела на производството, за да имаме устойчив икономически растеж и по-добър търговски баланс“, заяви той.
Така финансистът постави въпроса за качеството на растежа. Потреблението може да движи икономиката в кратки периоди, но устойчивостта идва от производство, инвестиции, износ, кадри и конкурентоспособност. Без тях дефицитът се превръща не само в бюджетен проблем, а в симптом на по-дълбок дисбаланс.
Българската азбука трябва да бъде защитена
По темата за спора около дизайна на еврова монета Каримански заяви, че процедурата все още не е приключила и не става дума за окончателна забрана. Според него България трябва да защити българската азбука, но без да се намесва прибързано в процес, който има своите правила.
„Ние трябва да си защитим българската азбука, но това не е финала на процедурата. Не е забрана, има възражение от една от страните. Ние не може да искаме всичко да бъде ясно и прозрачно. Не бива да влияем на процедурата“, каза той.
Каримански уточни, че вероятно една от страните има възражения, свързани с това, че и други държави използват кирилица. Въпреки това той подчерта, че има много извори, в които кирилицата се споменава като българската азбука, и България трябва да отстоява този аргумент.
Банките остават стабилни
На фона на разговора за дефицита, дълга и публичните финанси Каримански увери, че банковата система е стабилна. Според него не трябва да се прави пряка връзка между процедурата по свръхдефицит и банковата устойчивост.
„Няма никаква връзка между свръхдефицита и банковата стабилност. Банките са свръхликвидни, добре капитализирани и с висока адекватност на капитала“, заяви членът на УС на БНБ.
Това разграничение е важно, защото фискалният риск и банковата стабилност са различни теми. Проблемът пред държавата е как да овладее разходите, да възстанови дисциплината и да насочи повече ресурс към бъдещ растеж, докато банковият сектор според Каримански разполага с ликвидност и капиталова устойчивост.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
