„Бай Радан от Брюксел се оплакал, че Делян Пеевски тръгвал по пътя на Виктор Орбан! Ами дай Боже“ – заявява бившият конституционен съдия Георги Марков в анализ пред ПИК, сякаш запечатвайки в едно изречение цялата късовълнова истерия на родния либерален паноптикум, който от години търси дежурен дявол зад всеки ъгъл на българската политика.
Нека оставим встрани сюрреалистичния факт, че именно опозицията ни поднася готовия етикет „български Орбан“ – прозвище, с което уж трябва да се демонизира лидерът на ДПС, а всъщност неволно го легитимира като носител на суверенен курс. Ако Виктор Орбан е политическият алхимик, превърнал периферна постсоциалистическа държава в стожер на националния консерватизъм, Пеевски логично заема аналоговата ниша на българския терен: изразител на новата, зараждаща се национална буржоазия, която отказва да стои със свалена шапка пред директивите на васалния космополитизъм, пише БЛИЦ в свой анализ.
Орбановият модел се чете най-ясно в два кода – демографията и капитала. Унгарският премиер обвърза данъчната политика с раждаемостта и удари либералния монопол върху междуполовия инженеринг, като превърна семейната политика в държавна raison d’être. Фразата raison d’être (произнася се „резон д’етр“) е френска и буквално означава „причина за съществуване“ или „смисъл на съществуването“.
Днешна България, изправена пред демографски срив, няма лукса да пренебрегва такъв пример. Тъкмо тук виждаме първата паралелна линия: Пеевски открито заявява, че без фискални стимули за младите семейства и категорична подкрепа за традиционната клетка на обществото спасителният колан се къса. Това не са лозунги, а числови изчисления върху тревожната демографска матрица.
Вторият код е индустриалният. Будапеща привлече „Ауди“, „Мерцедес“ и „BYD“, превръщайки се в монтажна линия на европейската автомобилна мечта. Модерният Пеевски вижда аналогичен шанс в нашите индустриални зони – от електромобилните клъстери в северозапада до възраждането на тежката машиностроителна школа около Кърджали и Русе. И ако унгарското правителство постави условия на глобалните гиганти да реинвестират печалбата си локално, то именно такъв „български протекционизъм“ общественият дебат все още болезнено избягва, а Пеевски вече артикулира.
Разбира се, сходството не е само в икономическите инварианти; то е въплътено и в културната хегемония. Както Орбан изгони Соросовите НПО-та отвъд Дунава, така в българския контекст Пеевски поставя на масата темата за реформа в неправителствения сектор, изискваща прозрачност на финансирането и отчетност пред обществото, а не пред благодетели зад океана. Тук либералният дискурс вижда „заплаха за гражданските свободи“, ала фактическият прочит показва елементарен суверенен контрол – conditio sine qua non за всяка зряла демокрация.
Най-сетне, въпросът опира до символната геополитика. Орбан даде глас на „тихото мнозинство“ на Централна Европа, което отказва да бъде фронтови окоп на неолибералния кръстоносен поход срещу собствените си традиции. Също така Пеевски, чийто политически капитал се корени в периферните региони и в невидимия „гаранционен пулс“ на трудовите общности, постепенно артикулира нов обществен договор: европейска принадлежност, но не за сметка на националната субектност.
Следователно – да, „български Орбан“ звучи като опозиционна клетва, ала в реалната политическа икономия е признание за стратегическа визия. Либералната критика иронично потвърждава, че именно Пеевски е способен да провежда политика отвъд самоколонизиращото се елитарно статукво. В едно време, когато Европа се тресе от вътрешни демони, а постмодерният мегаполис губи връзка с народа, моделът „П+О“ – Пеевски плюс Орбан – може да се окаже ваксината срещу хроничната българска безтегловност.
Че „бай Радан“ вижда „заплаха“ – това е семеен етикет на всяка антинародна ортодоксия. Че Марков възкликва „Ами дай Боже!“ – това е сигнатурата, с която Историята често ознаменува началото на непредвидим обрат. А за нас остава трезвият извод: ако българската политическа действителност търси формула за възраждане, очевидно е, че унгарският уроk не само чука на вратата, а вече държи ключа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
