Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за държавния дълг, внесени от „Прогресивна България“, със 181 гласа „за“, без „против“ и 9 „въздържал се“. С тях се въвежда нова уредба за първичните дилъри на държавни ценни книжа, прецизира се режимът за участие на кредитни институции и инвестиционни посредници и се отваря възможност за емитиране на ДЦК, предназначени за инвеститори физически лица.
Депутатите отхвърлиха алтернативния законопроект на ГЕРБ-СДС с 44 гласа „за“, 7 „против“ и 144 „въздържал се“. Темата предизвика дебат за банковите депозити на домакинствата, доходността от ДЦК и риска държавата да търси финансиране през спестяванията на гражданите.
Какво прие парламентът
Законопроектът на „Прогресивна България“ въвежда правна уредба за определянето, контрола и статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа. Промените са мотивирани с необходимостта да бъде изчистен режимът за участие на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара на ДЦК.
Вносителите посочват, че след въвеждането на еврото в България за всички държавни ценни книжа с първоначален срок на падеж над 1 година трябва да се прилагат едни и същи стандартизирани клаузи за колективно действие. Те са одобрени от Икономическия и финансов комитет на ЕС и произтичат от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност.
Тези клаузи дават възможност договорните условия на вече емитирани ДЦК да бъдат променяни по предложение на министъра на финансите и въз основа на решение на Министерския съвет.
ДЦК за граждани без такси при първично придобиване
В законопроекта е записано още, че министърът на финансите може да емитира държавни ценни книжа, предназначени за инвеститори физически лица. За тях се предвижда да не дължат такси и комисионни при първично придобиване на ДЦК, като тези разходи ще бъдат за сметка на държавния бюджет.
Предлага се и изграждане на електронна система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа. Именно този елемент стана част от дебата в залата, след като Мартин Димитров от ДБ попита кога платформата ще бъде готова.
Константин Проданов от ПБ отговори, че е добре между първо и второ четене да бъде заложен конкретен срок. Той призова депутатите да предложат такъв срок, който да бъде обсъден с Министерството на финансите.
Проектът на ГЕРБ-СДС не мина
Парламентът отхвърли законопроекта на ГЕРБ-СДС, който също предвиждаше емитиране на ДЦК за физически лица при равнопоставен и недискриминационен достъп. Текстовете включваха и електронна платформа за директно предлагане и обратно изкупуване на държавни ценни книжа без участие на първични дилъри.
В проекта на ГЕРБ-СДС беше записано още, че ДЦК може да се записват, заплащат и изкупуват обратно и чрез „Български пощи“. Въпреки близката посока на част от идеите, мнозинството в залата подкрепи само проекта на „Прогресивна България“.
Аргументът на ПБ: Парите да остават в страната
По време на дебата Константин Проданов посочи, че в българската банкова система има около 98 млрд. евро депозити, като около 60% от тях са на домакинства. По думите му средната доходност от ДЦК за 5-годишен период е над 3%.
Проданов защити идеята с аргумента, че ако български физически лица купуват държавни ценни книжа, лихвите от тях ще остават в страната. Според него така капиталът ще се задържа у нас, вместо българските спестявания да стоят пасивно в банковата система при по-ниска доходност.
Стефан Белчев от ПБ също подкрепи логиката на законопроекта. Той заяви, че през 2020 г. населението е държало в търговските банки 93 млрд. лева, а през 2026 г. депозитите вече са 98 млрд. евро. Според него няма нищо лошо част от тези средства да се влеят в икономиката на страната.
Критика от „Възраждане“
Цончо Ганев от „Възраждане“ атакува идеята от социална гледна точка. Той заяви, че според официална справка на НАП за доходите към 31 декември миналата година 34% от българите живеят и плащат данъци с минимална заплата.
По думите му сега депутатите фактически казват на тези хора да си купят ДЦК, с които държавата да покрива липсите в бюджета. Така спорът излезе извън чисто финансовата рамка и се насочи към въпроса дали този инструмент ще бъде реална възможност за спестителите, или ще обслужи основно нуждата на държавата от финансиране.
Дебат за инфлацията и потреблението
Владислав Панев от ДБ посочи, че мярката е добра, защото може да отнеме ликвидност от потреблението и пазара. Според него това би довело до по-малък натиск върху цените.
Така законопроектът беше представен не само като промяна в управлението на държавния дълг, но и като инструмент, който може да има ефект върху вътрешния пазар. Основният въпрос до второто четене остава как точно ще бъде уреден достъпът на гражданите, кога ще заработи електронната система и как ще се гарантира, че новият режим ще бъде достатъчно прозрачен, удобен и защитен за малките инвеститори.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
