Малко след 22:00 часа в петък. София. Сградата на Главна дирекция „Национална полиция“ в „Младост“ изглежда като всяка друга административна сграда дълго след края на работния ден – тиха, почти пуста. Само че не съвсем.
Черен автомобил спира пред входа. От него слиза кандидат-депутат – не служебно лице, не действащ министър, а човек, който по всички правила на държавността няма работа там по това време. Камерите на агенция „ПИК“ улавят водача на листа на Румен Радев Иван Демерджиев.
Вратите се отварят без въпроси. Вътре го чакат. Срещата продължава близо час. Излизането е бързо. Без отговори. Само натиснат педал на газта и бягство от въпросите. Така започват избори, които уж трябва да са честни.
Режисьорът и неговите „шарлатани“
Историята би била просто криминална, ако не беше политическа. И ако не беше толкова позната.
Помним добре един запис, в който лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обясняваше с обезоръжаваща откровеност защо изборите трябва да се правят с „наше МВР“. Тогава обществото реагира. Имаше възмущение, имаше скандал, имаше опити за дистанциране.
Днес обаче същият сценарий се връща. Само че с нов режисьор. Румен Радев – създателят, идеологът и политическият покровител на ПП-ДБ – по-късно ги нарече „шарлатани“. Думата беше силна, почти катарзисна. Само че, както често се случва в българската политика, опорните точки оцеляха по-дълго от политическите отношения.
„Ала-бала“-та, за която тогава се говореше, явно не е изчезнала. Просто е сменен бенефициентът. Вече не е в полза на някаква партия. Вече е „в полза на държавността“. Разбирай, в полза на експрезидента.
„Наше МВР“ – второ действие
Разкритията за нощните визити в ГДНП не стоят изолирано. Те се вписват в по-широка картина – такава, която започва да прилича на добре организирана операция по овладяване на изборния процес.
Служебният вътрешен министър Емил Дечев – човек извън системата на МВР, но поставен начело на нея – предприе масови кадрови промени. 23 от 28 областни директори бяха сменени. Над две трети от структурата беше пренаредена. Не реформа, а подмяна. Не професионален подбор, а политическо подреждане.
На този фон се появява и новият „оперативен център“ – фигурата на Иван Демерджиев. Човек без формални правомощия, но с достъп, влияние и както твърдят осведомени източници пред медиите - способност да „раздава заповеди“. Ако това не е паралелно управление, какво е?
Репресията като инструмент
Най-тревожната част обаче не са назначенията. А методите. По думите на Калин Стоянов (човек с 25 години в системата на МВР), се подготвя мащабна операция по сплашване на избиратели и политически опоненти. Сценарият звучи познато и включва масови привиквания на активисти, обвинения в измислени престъпления като наркотици, измами, заложни къщи и натиск върху местни структури и кметове. Или с все думи - създаване на страх, който да държи хората далеч от урните.
Целта не е правосъдие. Целта е ефект. И тук сарказмът става излишен, защото реалността го надминава. Когато полицията започне да играе ролята на предизборен инструмент, демокрацията не просто страда – тя се превръща в декор.
От „предупредителни протоколи“ към „бързи производства“
Ако това ви звучи познато, не грешите. България вече е гледала този филм. По времето на Бойко Рашков „предупредителните протоколи“ се превърнаха в символ на институционален натиск.
Сега сценарият е надграден. Вместо формални протоколи – обиски „по неотложност“. Вместо административен тормоз – бързи производства. Вместо предупреждения – показни акции. Правната рамка остава. Но духът ѝ е изкривен до неузнаваемост.
И тук стигаме до същината. България е парламентарна република. На хартия. На практика обаче се оформя друг модел. Такъв, в който експрезидентът не просто влияе, а управлява. Не чрез укази, а чрез хора. Не чрез институции, а чрез зависимости.
Румен Радев се разграничи от ПП-ДБ, но очевидно не и от техните методи. Напротив – изглежда, че ги е усъвършенствал. Защото ако „нашето МВР“ беше скандал, то „президентското МВР“ вече е система.
Финалът, който вече сме виждали
В тази картина има нещо дълбоко иронично. Същите хора, които дойдоха с обещания за „разграждане на модела“, днес изграждат негов по-ефективен вариант.
Същият президент, който заклейми „шарлатаните“, днес използва техните инструменти. Същата реторика за честни избори днес се провежда чрез страх.
И ако някой още се чуди какво означава „ала-бала“, отговорът е прост: Това е моментът, в който демокрацията се превръща в процедура, а резултатът – в предварително режисиран финал.
Само че този път сценарият не е написан от „шарлатаните“. А от техния създател.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
